Хорас Маккой
Саванът няма джобове (9)

II

ЛАНДИС ИЗКЛЮЧВА ШЕСТИМА СЪСТЕЗАТЕЛИ ОТ КОЛТЪН

НАКАЗАНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПОДКУП В СРЕЩА ОТ КРЪГ НА ШАМПИОНАТА ОТ ХЪМФРИ ПРЕСНЕЛ

Днес шестима от най-добрите състезатели в отбора по бейзбол на Колтън бяха изключени от всички форми на организиран бейзбол от председателя на Дисциплинарната комисия Кенесо Маунтин Ландис за това, че са приели подкуп и са изгубили срещата с Бентаун от шампионата за 1936 година. Комисията отдели пет дни за разглеждане на случая. Имената на състезателите са следните: Фриц Докстетър — подавач, Харолд Мълок — на втора база, Джо Трент — на външното поле, водещ батсман на лигата, Раул Дедрик — на външното поле, Мърсър Касъл — на първа база, и Адриан Потс — кечър.

Стана известно, че двама от играчите са направили пълни признания пред председателя Ландис, но не са разкрили източника на подкупа. Никой от тях не пожела да направи изявление пред „Ивнинг Куриър“. Вниманието на обществеността бе привлечено към този скандал най-напред от седмичното списание „Космополит“, което съществува едва от един месец и се издава от Майкъл Долан, доскоро редактор на спортната страница на един провинциален вестник…

— Трябва да призная, че Преснел се отнесе честно към нас — каза Долан и сгъна вестника. — На първа страница и са отделили доста място.

— Та това е сензация — заяви Майра. — Всички вестници в страната пишат за нея.

— Нямаш представа колко съм доволен, че ги изхвърлиха — продължи Долап. — Мошеници. Виж, Ландис ми харесва. При него няма бюрократични хватки. Държи всичко да е начисто в бейзбола. Жалко, че сред политиците не може да се намери някой Ландис. На тях пък колко им трябва такъв човек! Ако изникне един Ландис в политиката, за страната ще има по-голяма полза, отколкото от шест върховни съдилища.

— По дяволите! — възкликна изведнъж Ед Бишъп. — Чуй редакционна статия на „Таймс Газет“: „“Таймс Газет" споделя чувствата на всички любители на честния спорт с пожеланието шестимата непочтени играчи от колтънския отбор по бейзбол да потънат скоропостижно в забвение…".

— Томас го е писал — прекъсна го Долан. — „Да потънат скоропостижно в забвение…“ Пфу! Карай нататък…

„Те бяха идоли за младежите от нашия град, а вероятно и за други, които следят този спорт, но се оказаха недостойни за доверието им и сега завинаги са изключени от всички организирани форми на бейзбол. Чудесно. Ролята, която нашият вестник изигра в разобличаването на тези измамници, макар и малка, е само още едно доказателство, че «Таймс Газет» ще проявява нетърпимост към злоупотреби с властта, злоупотреби на длъжностни лица или… на състезатели от отбора по бейзбол“. Не е ли за смях? — ухили се той.

— Очаквах го — каза Долан. — Едно нещо й трябва на тази статия, за да се превърне в идеален пример за това как не бива да се пише — да й се сложи заглавие от един ред: „От престъплението полза няма“.

— То си е сложено! — извика Бишъп. — Ами да, сложено е! Погледни! „От престъплението полза няма“.

— Ха, сега вече всичко си дойде на място. — Долан погледна към вестника в ръката на Бишъп, за да се увери. — Умирам от удоволствие. Знаеш ли, Ед, много добре стана, че Томас те изхвърли. По-добре да пукна от глад, но да пиша каквото си искам, отколкото да работя за този пиклив вестник „Таймс Газет“.

— И аз тъй мисля — съгласи се Бишъп малко иронично. — Дори вече съм на път. Тъкмо ми повишиха заплатата на петдесет и пет долара, а след няколко дни Томас се появи тук и ме сгащи при теб. Сега ти ми плащаш двайсет и пет. Няма съмнение коя е истинската причина за уволнението ми — онзи път той ме завари тук и си помисли, че му готвим нещо. Това, че другите вестници ме изпревариха за убийството на онази уличница, никак не е убедително. И без туй щяха да му отделят не повече от един абзац. Той просто го използва като претекст.

— Здрасти, Долан… Здрасти, Майра. — Лорънс влезе в редакцията с делови вид.

— Запознайте се с мистър Бишъп, мистър Лорънс. Доскоро сътрудник на небезизвестния „Таймс Газет“.

— Приятно ми е, мистър Бишъп — подаде ръка Лорънс.

— От вчера Бишъп е на работа при мен.

— Сериозно ли? — изненада се Лорънс.

— Заради мен го уволниха, така че сега аз му намерих работа. Двамата с Майра не можем да се справим с всичко. Ед е много добър професионалист. Не му треперят гащите. Какво е това в ръката ви?

— Последните данни за разпространението. Исках да ги видиш.

— Благодаря. — Долан взе листа. — Дали му е провървяло днес на Екман?

— Не се е върнал още, но мисля, че не сме зле с рекламите за този брой.

— Би трябвало да сме по-добре от „не сме зле“, след като целият град говори за „Космополит“ — каза Долан и погледна цифрите за разпространението. — Три хиляди сто и единайсет. А още е само четвъртата седмица. Сега вече трябва да ни паднат много реклами.

— Надявам се. Тираж от три хиляди при цена десет цента не носи кой знае колко пари. Тази вечер ще работите ли?

— Изчетох последната коректура, всичко е готово за отпечатване. Няма смисъл да оставаме тази вечер.

— Как вървят абонаментите, Майра?

— Прилично. Обадих се на стотина души от списъка и уредих към двайсет годишни абонамента.

— Добре, продължавай да звъниш — каза Лорънс и излезе.

— Струва ми се, че не му станах симпатичен — отбеляза Бишъп.

— Ами, няма такова нещо. Малко е стиснат, това е.

— Какво искаше да каже, когато спомена за тираж три хиляди по десет цента броят? Това не са всичките ти приходи, нали? Ами рекламите?

— Виж какво, Еди, да не навлизаме в подробности, но повечето от рекламите бяха отпечатани безплатно. Направихме този жест към магазините, за да им докажем, че сме в състояние да повлияем на продажбите.

— Ами тогава откъде ще взимаш пари, за да ми плащаш? — попита Бишъп озадачен.

— Мисля, че списанието ще започне да носи приходи, но ти не се притеснявай за това. Ако всичко друго се провали, аз имам една лично моя тайна златна мина. Нали, Майра?

— О, да, наистина. Една петдесет и пет годишна златна мина.

През отворената врата на редакцията внезапно влетя млад мъж и ги загледа втренчено. Беше към трийсетгодишен, набит, много добре облечен. Видяха го и тримата, но в продължение на две-три секунди никой не се помръдна и никой не продума.

Накрая Долан спокойно го попита:

— Какво искаш, Фриц?

— Знаеш какво искам — отговори бавно Докстетър, без да се помръдне. — Заради теб ме изритаха от Лигата по бейзбол. Много добре знаеш какво искам, мръсно копеле.

— Чакай малко, Фриц — подхвана Долан с почти приятелски тон и леко се измъкна иззад бюрото. — Аз не искам да се разправям с тебе.

— Даваш си сметка какво направи с кариерата ми, нали?

— Знам ти какво направи с нея. — Долан продължи бавно и незабележимо да напредва към него. — Знаех всичко отпреди цял месец, но във вестника отказаха да го поместят. Наложи се да напусна службата си, за да ви изоблича.

— Така ли? — Дясната ръка на Докстетър потъна в джоба на сакото му.

— Пази се! — изкрещя Бишъп.

Долан се хвърли напред и замахна с левия си юмрук, удари Докстетър отстрани по главата, извади го от равновесие и го принуди да отстъпи. Докстетър също посегна с лявата си ръка, но в същото време се мъчеше неистово да измъкне дясната от джоба, както беше свита. Долан не му позволи, успя да го цапне по челюстта още няколко пъти, после му заби и един юмрук с дясната ръка и го изблъска до стената, където той се свлече на пода. Долан се спусна веднага върху него и го хвана за дясната ръка, която все още беше в джоба му. Издърпа я и бръкна вътре.

— Така си и мислех — показа той пистолета. — Калибър 32. Усетих го, негодника, по очите го усетих, че ще се хвърли на кръв.

— Добре си служиш с юмруците, приятелче — забеляза Бишъп.

— Да му се не надяваш! — възкликна Майра. — По едно време се бях поизплашила.

— И аз още не мога да дойда на себе си — призна си Долан. — Ед, донеси малко вода. Побързай, за да го свестим. Майра, прибери пистолета в бюрото ми. Виж ти! Емоции, а?

— И това е само началото — каза Майра. — Пък веднъж като потръгне…