Хорас Маккой
Саванът няма джобове (27)

VI

Бишъп клатеше глава и хапеше устни.

— „О, за тебе, моя страна“. Господи, това е невероятно. Не можеш да публикуваш такъв материал, Майк. Никой няма да ти повярва…

— Ще повярват, когато им доведа Арнолд Смит…

— Как ще го откриеш, ако няма телефон? Можеш да си сигурен, че няма да го настанят в болница, защо да рискуват?

— Ще го открия. Ще обходя целия район на Бей Шор от единия до другия край. Ще го открия аз…

— Господи! — повтори Бишъп, въздъхна и прекара ръка през лицето си. — Само се изненадвам, че не си ги изпозастрелял тия мръсни садисти. Ето какво прави твоят капитализъм от хората — свине. Сигурно няма да доживея до времето, когато ще рухне, но поне ще умра доволен, че нещата са тръгнали нататък…

Долан му подаде един списък.

— Това четиво ще ти достави истинско удоволствие.

Бишъп изчете няколко имена и адреси и го изгледа въпросително.

— Какви са тия?

— Главатарите на кръстоносците.

— Откъде разбра?

— Поетическата правда съществува. За тях бяха отделили специален паркинг зад хангара и като видях насъбрани много скъпи коли, взех, че си записах номерата им. Тази сутрин първата ми работа беше да отида в полицията и да проверя кои са собствениците им. И ето ти резултата…

Бишъп беше поразен.

— Опасен си.

— Давай, дочети списъка.

Бишъп изчете листа докрай със затаен дъх.

— Все едно че си взел целия списък на лицата, заемащи висши постове. Или справочника „Кой, кой е“.

— Ще изглежда прекрасно, когато се напечата, нали?

— Разбира се. Ще има не по-малко въздействие от едно въздушно нападение. Ти си имал вдъхновение свише, когато си записал тези номера.

— Късмет имах. В момента дори не обърнах особено внимание. Едва тази сутрин ми проблесна какво точно означава това. Така. А сега препиши го и го скрий някъде. Аз ще отида да потърся Арнолд Смит.

— Да дойда ли с теб?

— Не.

— Добре. Не искам да се разправяме. Но предполагам, и ти си наясно, че с всеки изминал ден развръзката приближава и ще има експлозия. Не забравяй Карлайл…

— Карлайл не ме притеснява. Вече не.

— Добре. Поддържай връзка с нас поне по телефона. Да имаме представа къде се намираш…

— Ще се обаждам. Когато дойде Майра, кажи й да приготви материалите за светската страница. Можем да пуснем следващия брой един-два дена по-рано…

— Добре. Хей, какво е станало с главата ти? Къде ти е превръзката?

— Докторът ми я махна тази сутрин.

— Изглеждаш ми странно без чалмата…

— И аз се чувствам особено. Като разсъблечен. Кажи на Майра да напише и статията за театъра. Знаеш какво имам предвид…

— Да спомене ли и историята с Менефи?

— Защо не? Аз също искам да добавя нещо за Тим Адамсън. Нещастник. Изобщо поеми нещата за известно време…

— Ами кредиторите ти? Забрави ли за съобщението, което пусна вчера?

— Ще се върна. За нищо на света не бих пропуснал това преживяване…

Той слезе по стълбите и изскочи на улицата. Качваше се в колата си, когато Грисъм му извика „добрутро“. Долан му махна, без да се обръща, включи двигателя, обърна колата си насред улицата и пое към Бей Шор.

В района на Бей Шор живееха обикновени хорица. За прехраната си разчитаха на двете големи фабрики за мебели. Вонята от тях се долавяше още щом прекосиш кръстовището на две нива и започнеш да слизаш по хълма към пресушените блата.

Долан спря пред едната фабрика, влезе в помещението на портиера, представи се като репортер на „Таймс Газет“ и поиска да му дадат сведения за Арнолд Смит. Портиерът прехвърли присъствената книга и му каза, че съжалява, но при тях нямало никакъв Арнолд Смит не само сега, но и през последните две години.

Долан му поблагодари и отиде в другата фабрика.

Тук портиерът го осведоми, че Арнолд Смит работел при тях допреди шест месеца, но бил уволнен. Долан поиска да му го опише. Докато му обясняваше как изглежда, портиерът дъвчеше края на един молив.

— Много прилича на него — заяви Долан. — Можете ли да ми дадете адреса му?

Портиерът провери на картона му.

— Пери стрийт 315. За какво ви е притрябвал? — прояви той любопитство.

— Паднали са му големи пари. Пери стрийт 315. Благодаря.

Долан подкара към Пери стрийт 315. Беше малка едноетажна къща. Почука на вратата, отвътре излезе около шейсетгодишна жена.

— Извинявайте, тук ли живее Арнолд Смит?

— Да, аз съм неговата майка. За какво го търсите?

— Търся един човек, който се казва Арнолд Смит, но не съм сигурен дали е точно той — отговори Долан. — Може ли да вляза за малко?

— Заповядайте. — Мисис Смит му отвори вратата.

Долап влезе в малко салонче.

— Казвам се Долан. Мога ли да се срещна с мистър Смит?

— Няма го вкъщи. За какво го търсите? — Мисис Смит явно започваше да се безпокои.

— Исках да поговоря с него. Да го попитам за някои неща…

— Вие ли щяхте да му намерите работа?

— Точно затова исках да се срещна с него. — Долан се постара гласът му да прозвучи естествено.

— Какво имате да уреждате с него? Къде е той? — попита неспокойно мисис Смит.

— Намира ли ви се негова снимка, да ми покажете…

— Господине, какво има…

— Моля ви се, не се притеснявайте, мисис Смит. — Долан показа значката си на помощник-шериф. — От полицията съм. Нямаме нищо срещу него, само искам да видя негова снимка. Може да се окаже, че не е същият Арнолд Смит, когото търся…

Възрастната жена постоя малко, изгледа го, на челото й се появи дълбока бръчка, но накрая влезе в някаква стая. Долан си запали цигара и с изненада откри, че дланта му е мокра, като че ли я е топил във вода… Жената се върна и му подаде една снимка.

Долан я разгледа внимателно.

— Този ли е Арнолд Смит?

— Да, синът ми.

— Много се извинявам, че ви обезпокоих, мисис Смит — каза той и й върна снимката. — Оказа се, че търся друг човек. Благодаря ви…

Долан си тръгна. По пътя не можа да си отговори дали е постъпил правилно, като излъга жената.

Върна се през същото кръстовище на две нива, влезе в някаква дрогерия, поръча си кока-кола и се обади по телефона в редакцията. От Бишъп научи, че няма нищо ново, само Окс Нелсън минал оттам и поръчал да му предадат, че иска да се срещне с него. И, о, да, получило се препоръчано писмо от мисис Марсдън с благодарност за издължаването на заема. Изпратено от Лос Анжелис.

Майра била на работа и подготвяла материалите, а той успял ли е да открие Арнолд Смит?

Долан отговори, че не, но разбрал къде живее майка му, а всичко това не може да се разкаже по телефона и ще му обясни, когато се върне. Затвори, набра номера на полицейското управление и поиска да го свържат с лейтенант Нелсън. Лейтенантът много се радвал да го чуе. Имал нещо важно да говори с него, може ли да намине веднага? Не, не, не можело да почака. В тона на лейтенанта се долавяше заповедническа нотка. Долан обеща да намине.