Робин Йънг
Бунт (55)

52

Следобед вятърът стихна, настъпи безветрие. През последния час на запад се струпаха гръмотевични облаци. На оскъдната светлина Робърт и хората му седяха в мълчание и ядяха храната си — някаква неапетитна каша, примесена с диви плодове. Слугите и двама от оръженосците от Карик бяха заети с разпъването на последната от шатрите, образували малък лагер сред разпрострялата се армия на Уолъс. Над него се вееше знамето на Карик. Робърт се поколеба дали е разумно да го излага на показ, но после реши, че е по-добре да демонстрира открито присъствието си, вместо да се опитва да се крие. Около огъня наблизо седяха група селяни. Пиките им лежаха на земята край тях до грубите вълнени наметала, които им служеха за легла. Наблюдаваха как от каруцата разтоварват кожи, възглавници и одеяла и ги внасят в шатрите.

Робърт побутна с лъжицата си сивата каша в купата, която му подаде прислужникът. Гладът, който доскоро болезнено свиваше стомаха му, сега беше заседнал на гърлото му. Вдигна глава, когато Кристофър порови из торбата си и измъкна от там тънка флейта. Това беше любимата вещ на оръженосеца от Йоркшър, която баща му беше купил от Кастилия. Младежът умееше да свири добре и много скучни нощи на пътя беше разведрявал унилата компания. Той долепи флейтата до устните си и изсвири няколко пробни тона. Приглушеният звук на флейтата отекна в нощта. Свита на кълбо край огъня, Уатах вдигна глава и проточено зави. Преди вечеря Робърт беше поговорил тихо с оръженосеца и Александър за разкрития му от лорд-стюарда план, съставен от Уишарт и Уолъс. Александър се съмняваше, че измамата ще се окаже много ефикасна. Двамата с Кристофър бяха разтревожени от факта, че бяха скрили плана от Робърт, въпреки че шотландците го поканиха да бъде част от групата, която ще се срещне с Пърси и Клифорд.

— Звучи като проверка на лоялността ти — каза Александър. — Искат да присъстваш, за да видят как ще реагират англичаните.

Робърт разбираше безпокойството им. Двамата мъже и особено Александър можеха да загубят много заради опасния път, по който бяха поели. Вътрешно Робърт се мъчеше да се убеди, че не е отговорен за това. В края на краищата те можеха да предпочетат да се върнат в Анандейл с Гилпатрик и останалите. Обаче истината беше, че като им предложи място в групата си, той пое и отговорността за тях.

Докато седеше, загледан в купата си, и звуците на флейтата се носеха над него, започна да му се струва, че всички пътища, по които мислено поемаше, не водят доникъде. Шотландците не го искаха тук и не му се доверяваха. Не беше нужно Александър да му го казва. Дори ако Уолъс и хората му спечелеха и крал Джон бъдеше върнат на трона, един Брус нямаше да намери подкрепа в кралството на Балиол. Английските рицари ясно показаха ненавистта си към него заради предателството, а нямаше съмнение, че и баща му го презираше.

С крайчеца на окото си Робърт видя дъщеря си да щапука към него, разперила ръчички, за да пази равновесие. Усмивката на Марджори му подейства като слънчев лъч, пробил облаците, и разведри настроението му. Той също й се усмихна и протегна ръка към нея. Преди да стигне до него, тя се заклати и тупна назад. Усмивката й изчезна и се разплака. Като я чу, Кристофър престана да свири. Джудит веднага остави на земята купата си и вдигна детето. Марджори се задърпа и заплака по-силно, продължавайки да протяга ръчички към Робърт, който вече не се усмихваше, потънал отново в мислите си. Без да обръща внимание на протестите на детето, Джудит се пъхна в малката шатра, която делеше с Катрин, като разкопчаваше със свободната си ръка роклята, за да й даде да суче. Докато другите привършваха яденето, хленченето на Марджори постепенно стихна. След като изсърба и последната лъжица от рядката каша, Нес стана и се отправи към конете, вързани наблизо. Приклекна, извади една конярска четка от торбите и започна да разчесва козината на Хънтър. Докато работеше, тананикаше мелодията, която свиреше Кристофър. Катрин се приближи, сбърчила нос заради миризмата на конете.

— Нес, когато свършиш, трябва да поправиш столчето на Марджори на седлото. Нали ти казах вчера, че отзад се е пукнало?

Робърт забеляза, че Александър я погледна. В погледа на лорда имаше нещо, може би гняв, помисли си той, преди вниманието му да бъде привлечено от група мъже, чиито гласове се извисяваха над общия шум от разговорите в лагера. Един от тях беше Адам. Братовчедът на Уолъс му хвърли враждебен поглед, докато минаваха.

След като отминаха, Робърт остави купата с храната недокосната и влезе в шатрата. Вътре слугите бяха постлали дебел килим на пода. Сандъците с дрехите и вещите му бяха подредени в единия край, а от няколко кожи и одеяла му беше приготвено удобно легло. Върху един от сандъците имаше сребърен поднос с гледжосана кана с вино и бокал до нея. На тавана от една кука висеше запален фенер. Робърт седна на кожите и свали ботушите си. Главата го болеше от непрекъснато измъчващите го въпроси. Утре рано, преди разговорите с Пърси и Клифорд, щеше да слезе долу на реката, за да раздвижи мускулите си с упражнения с мечове и да проясни мислите си.

В шатрата зад него нахлу мирис на дим и когато се обърна, видя Катрин да се вмъква през входа. Тя не каза нищо. Той също мълчеше и продължаваше да сваля ботуша си, когато жената коленичи зад него. Движенията му станаха по-бавни, когато сложи ръце на гърба му. Усети, че ризата му е залепнала за гърба, когато тя заби пръсти в стегнатите му мускули и започна да ги разтрива. Той притвори очи, почувствал, че натискът отслабва. След малко Катрин се наведе напред и опря леко гърдите си в раменете му. Отмести настрани влажната му от пот коса и го целуна по врата. Сухите й от слънцето устни зашепнаха по кожата му и по гръбнака му преминаха тръпки. Облаците в главата му се разсеяха. Усещаше само нейното присъствие и миризмата й — смесица от дим, пот и диви плодове. Тя се плъзна около него и застана на колене отпред. Той свали шапчицата й и косите й се разпиляха върху раменете. Затворил очи, плъзна ръце по гърба й, придърпа я към себе си и потърси устните й със своите. Ръцете й сграбчиха наболата му брада, а езикът й отначало закачлив и бърз, се вмъкна в отворената му уста.

Той смъкна едното рамо на старата рокля на жена си, но не можа да я свали по-надолу и започна да разхлабва ширитите на гърба. Когато отвори очи, за да вижда по-добре какво прави, забеляза, че Катрин втренчено го гледа. След като развърза възела, разхлаби достатъчно ширитите, за да смъкне роклята надолу. Тя измъкна ръцете си, за да му помогне, и разголи гърдите си. Той се вгледа изпитателно в нея, а тя разтърси гъстата, черна коса върху раменете си. После желанието го завладя напълно и той я повали върху кожите. Не искаше да мисли повече.

Отвън се разнесоха тревожни викове, примесени с глъчка, идваща откъм конете. Робърт се отдръпна от Катрин, когато краищата на шатрата се разтвориха и Александър пъхна глава вътре. Прислужницата седна, скръстила ръце на гърдите си, и изгледа гневно рицаря. Но той не гледаше нея, а Робърт, който изруга и се надигна.

— Какво, по дяволите…

— Трябва да видиш нещо.

Като остави Катрин да намъква роклята си, Робърт последва Александър навън. Желанието му се беше изпарило, заменено от силен гняв. Там бяха Кристофър и Уолтър с извадени мечове, загледани в мрака извън светлината, хвърляна от огъня, заедно с рицарите на Александър и оръженосците. Нес и икономът успокояваха конете, а Джудит стоеше с широко отворени очи и Марджори на ръце. Робърт видя нещо да стърчи от земята близо до знамето му. Беше стрела. Няколко мъже от други шатри бързо се приближиха и гласовете им отекнаха в нощта.

— Какво е това?

— Нападат ли ни? Някой да доведе Уолъс!

Робърт се наведе до стрелата. По средата й имаше прикрепено нещо. Беше парче пергамент, увито около нея.

— Видя ли откъде дойде? — попита той, поглеждайки към Александър, но той поклати глава.

Робърт стъпи върху стрелата и я счупи. Взе отчупеното парче, за да измъкне увитото писмо и го разгъна.

ПРЕДАТЕЛ

Думата беше изписана с черни, големи печатни букви.

— Англичаните ли? — попита тихо Александър, който я прочете, надничайки над рамото му.

Робърт се загледа в тъмното. Буреносните облаци се бяха скупчили още повече и закриваха звездите. Той поклати глава. Лицето му беше напрегнато.

— Не знам.

— Трябва да кажеш на лорд-стюарда.

— Не — рече рязко Робърт и погледна другаря си. — Сами ще се грижим за себе си. — Хвърли писмото в огъня, без да обръща внимание на любопитните погледи на мъжете, дошли да видят за какво е суматохата. — Остави на пост четирима души тази нощ. — Когато се отправи към шатрата, Александър го последва.

— Има още нещо, Робърт — каза той, като се отдалечиха достатъчно, за да не могат другите да ги чуят. Александър кимна към шатрата, където вътре като сянка се виждаха очертанията на Катрин.

— Защо не пазиш леглото си за жена, която ти е равна, приятелю, поне за пред благородни съюзници?

— Само моя работа е с кого споделям леглото си. — Робърт се обърна и продължи към шатрата, а пергаментът се сви и загърчи в огъня зад него.