Робин Йънг
Бунт (26)

23

Вече нямаше нито танцьори, нито музика, нямаше ги и сребърните подноси с вкуснотии, както и каните с вино. Веселбата също. От пиршеството бяха останали само миризмата на печено и няколко листенца от рози, пропуснати от метлите на слугите. Голямата зала беше пълна с мъже, но те не пееха и не се смееха, а надигаха гневно гласове. Темата на пролетната сесия на парламента, свикана от краля, за да обсъди надеждите му за освобождаване на Светите земи, беше изместена от въпроса за Франция. Съвсем неотдавна самият крал Филип беше обещал подкрепата си за нов кръстоносен поход и беше построил флот за придвижване на изток. Сега изглеждаше, че тези кораби са насочени срещу Англия.

Крал Едуард седеше на подиума над събралите се благородници, стиснал страничните облегалките на трона. Тази сутрин понасяше тежко своите петдесет и пет години. На бледата светлина, проникваща през високите прозорци на залата, косата му изглеждаше още по-побеляла и подчертаваше още повече провисналия му клепач — дефект, наследен от баща му. Джон де Варен и Антъни Бек бяха също на подиума при краля заедно с няколко писари в черни роби. Останалите седяха плътно притиснати един до друг на пейки с лице към трона и вниманието им беше насочено към сенешала на Гаскония, който в момента говореше.

— След като от Англия дойде заповед, че трябва временно да отстъпим градовете, изчакахме да пристигнат хората на крал Филип и да заемат постовете ни. — Сенешалът вдигна очи към Едуард. — Но не дойдоха само чиновници, милорд. Пристигна армия. — Гласът му стана по-силен от обзелото го вълнение. — Те ни казаха, че Филип е обявил херцогството за конфискувано и сега то е под негова власт. Рицарите, които нахлуха в Бордо и Ажен, Байон и Блайе, казаха на хората ни същото. Заявиха, че Гаскония вече не е английска територия и че ако някога се върнем, земята ще се напои с английска кръв.

— Как е могло да стане това? — обади се графът на Аръндел, който стана, след като сенешалът приключи. — Милорд — обърна се той към Едуард, — никой тук не би могъл да знае, че крал Филип няма намерение да ви върне Гаскония, след като му беше отстъпена, или че мирното споразумение и съгласието за женитбата не са били нищо друго, освен уловки с цел да ви принудят да отстъпите херцогството без борба. Обаче не мога да разбера как толкова лесно беше повярвано на лъжите. — Той се огледа наоколо. — И защо никой от нас не беше уведомен за условията, предадени на граф Едмънд от Париж? Мисля, че ще изразя мнението на много хора, като кажа, че щяхме енергично да настояваме за подписване на мирно споразумение, преди херцогството да бъде отстъпено.

Робърт, който беше по-назад, протегна врат, за да погледне граф Ланкастър, който седеше мълчалив на една от пейките. Отначало се изненада, като видя брата на краля долу сред останалите барони и рицари вместо на подиума, но това изглеждаше наказание за начина, по който се беше справил на преговорите в Париж, довел до тази катастрофа. Ако Едуард искаше така да хвърли вината върху по-малкия си брат, явно не беше успял, защото присъстващите благородници, които обвиняваха смълчания граф Ланкастър, бяха малко. Целият им гняв беше насочен към трона.

— Кралят се посъветва с приближените си — обади се рязко Джон де Варен.

Варен, който се беше изправил на подиума и гледаше заплашително, се стори на Робърт по-агресивен, отколкото си го спомняше. Запита се дали тази промяна в характера на графа с късо подстригана, прошарена коса не се дължеше на неотдавнашната смърт на дъщеря му, съпруга на Джон Балиол.

Графът на Глостър, набит мъж със започнала да оредява кестенява коса, се изправи на крака. На пейката редом с графа Робърт забеляза възрастния благородник, който беше критикувал краля на пиршеството предишната вечер.

— Той може и да се е консултирал с тях — каза Глостър и резкият му глас отекна в залата, — но от това, което чух, нашият господар не се е съобразил със съвета на най-приближените си хора и е наложил собственото си мнение. Канцлерът го е посъветвал да отхвърли условията на Париж, както биха постъпили и останалите от нас, ако ни бяха представени. — Той погледна предизвикателно краля. — Моят въпрос, кралю, ще бъде: защо? Като че отговорът вече не ми е известен.

След тези обвинения от страна на графа на Глостър Робърт насочи вниманието си към краля. Не си беше представял, че мъжът на трона, стоящ по-горе от всички с изключение на Бога, човекът с толкова много привилегии и могъщество, би могъл да бъде уязвим. Обаче Едуард наистина беше уязвим и самотен — като стърчаща мачта над море от обвиняващи го лица. Разпознал нещо, което понякога беше забелязвал в баща си и в дядо си, Робърт осъзна, че вижда изолацията, която идваше заедно с властта. Може би Комъните постъпваха по-правилно — да бъдат достатъчно близо до трона, за да го контролират, но не съвсем близо, за да стават обект на хорското недоволство.

— Граф Гилбърт — предупреди го Джон де Варен, — съветвам ви да държите по-любезен език.

— Защо? — попита Глостър. — Кога моят меч ще бъде призован, за да върнем обратно херцогството? Кога моите хора ще трябва да бъдат извикани да се бият? Ако всички, които сме тук, бяхме еднакво излъгани от Франция, тогава щяхме да застанем до нашия крал обединени от гняв и готовност да се противопоставим. Освен това на никой от нас не са развявали под носа ръката на френска девица за примамка. Не ние бяхме подмамени. Защо тогава нас ще поднесат на поднос на Филип?

Когато в залата всички заговориха едновременно, някои гневни, а други съгласяващи се с тях, Робърт погледна към застаряващия граф Глостър, чиито отдавнашни противоречия с краля бяха добре известни. Неотдавна Глостър се беше оженил за една от дъщерите на краля, което беше изненада предвид репутацията му. Но като беше привлякъл могъщия граф в кралското семейство и го държеше близо до себе си, Едуард без съмнение се бе надявал да избегне тъкмо такава разправия. Припомняйки си разказа на дядо си за войната между Симон де Монфор и крал Хенри, Робърт предположи, че Едуард трябва да се е поучил от примера на баща си колко опасен може да бъде един недоволен барон.

Изказаха се и други графове, някои от които изразиха съгласието си с обвиненията на Глостър. Други се обявиха в защита на краля. Робърт видя, че мъжът, който беше станал да възрази на граф Глостър, седеше редом с Хъмфри де Бун. От приятните маниери на младия рицар нямаше и помен, докато наблюдаваше със сериозно изражение говорещия, чието овално лице много приличаше на неговото. Робърт предположи, че това вероятно беше баща му, графът на Херефорд и Есекс и управител на двореца.

Херефорд не беше единственият, който защити Едуард. Прогърмя гласът на Антъни Бек. Той настоя Глостър да бъде порицан за проявата на неуважение към краля, подмамен не от желанието за нова съпруга, а от коварния си братовчед, който като вълк в овча кожа вместо предложения мир беше извършил злодеяние.

— Франция, а не техният крал заслужава гнева им — викаше разпалено той, вдигнал юмрук към събралите се, като че ли се намираше на амвона на църква.

Едуард се надигна от трона.

— Стига!

При тази рязка команда всички млъкнаха. Онези, които бяха прави, един по един седнаха на местата си. Известно време кралят не каза нищо, а продължаваше да стои там, облечен в черната си роба, като мрачна кула на гнева. После изведнъж гневът му като че ли изчезна и той сведе глава.

— Граф Гилбърт е прав.

Мъжете се спогледаха. Много от тях се взряха в Глостър, който, явно притеснен, гледаше недоверчиво Едуард.

Кралят вдигна очи.

— Постъпих като глупак, като се доверих на Филип.

За миг на Робърт му се стори, че кралят все още се бори с гнева, но това изражение изчезна и беше заменено с угризение.

— Признавам, че споразумението за женитба ми се струваше много примамливо. Повечето от децата ми са мъртви. Имам само един мъжки наследник, а един съвсем не е достатъчен.

Робърт се усети, че кима, спомнил си за крал Александър.

— Не похот, а дълг към кралството и поданиците ме подтикнаха да действам така. Колкото и прибързано и неразумно да беше това от моя страна.

Всички барони притихнаха. Глостър се смути и не беше способен да погледне краля в очите.

Едуард стана от трона и слезе по стъпалата на подиума. Спря за миг пред тях, а после коленичи на пода пред пейките. Робърт се изправи, за да вижда по-добре коленичилия монарх. С коса с цвят на стомана на утринната светлина и с робата, надиплила се около него като вълните на езеро, в този момент Едуард изглеждаше по-царствен от когато и да било.

— Моля ви да ми простите — проехтя гласът на краля из залата. — Не като на ваш крал, а по-скоро като на човек, грешен като всички, родени от коляното на Адам. — Той вдигна глава. — Но също както ви моля да простите грешката ми, направена заради доброто на кралството, аз ви умолявам за помощта ви да си вземем обратно това, което беше откраднато от нас. Застанете редом с мен, мъже на Англия, и повече никога няма да ви предам.

Графът на Херефорд се изправи:

— Аз ще те следвам, господарю. В живот и смърт.

Хъмфри де Бун се изправи до баща си с високо вдигната глава и с изпълнено с гордост лице.

Другите започнаха бавно да се изправят и да се кълнат във вярност на Едуард.

— Рицари на кралството, възседнете бойните коне! — прогърмя гласът на Антъни Бек от подиума. — Вземете копията! Отиваме да върнем земите на нашия крал!

Робърт се огледа наоколо, когато графовете на Норфък, на Аръндел и други, които се бяха опълчили срещу краля, започнаха да стават, може би наистина развълнувани от изненадващата реч на Едуард или пък прекалено притеснени да останат в малцинство, ако продължат да седят. Постоя така за момент, а после и той се изправи заедно с останалите. Това може и да не беше кръстоносен поход, но не можеше да се отрече, че една война с Франция предлага възможности — да се сдобие с имоти, с евентуални пленници за откуп и да спечели благодарността на един крал. Когато графът на Глостър стана на крака мрачен и победен, Робърт, застанал между бароните на Англия, усети как го обзема нетърпение. Точно за това се беше обучавал през всичките месеци в Ирландия и години в Карик и Анандейл. Това беше възможността да си създаде име като воин в една от най-могъщите армии в света.