Анди Андрюс
Стани проницател (17) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

17. Цел, стимулирана от любовта

Обичаш ли историята? Аз много си падам. Навремето мразех този предмет и съжалявам, че всичките преподаватели в училище започваха урока така: „Днес ще имаме урок по история“. Ще ми се някой да беше казал: „Днес ще забравим историята, ще ви разкажа няколко истории“. Вече харесвам историята, защото осъзнах, че всички събития, описани в учебниците, наистина са се случили. Удивително е колко много научаваш от хора, живели преди теб, от техните успехи и провали, победи и изпитания, от всичките им дела, допринесли за величието им. Не съм съгласен, че опитът е най-добрият учител; най-добрият учител е стореното от другите.

В началото на „Проницателят“ споменавам тънките оранжеви книжлета, които Джоунс ме накара да прочета. Първите три бяха посветени на Уил Роджърс, Джордж Вашингтон и на Уинстън Чърчил. После си взех от библиотеката биографиите на Хари Труман, Флорънс Найтингейл, Хариет Тъбман, кралица Елизабет, Елинор Рузвелт, Мат Уейн, Джошуа Чембърлейн, Джон Наваро, Виктор Франкъл и отново на Уил Роджърс, която толкова ми хареса (Бог знае защо), че си направих труда да потърся оранжевото издание и то сега е на полицата в офиса ми. След като през изминалите двайсет и пет години прочетох биографиите не само на тези хора, а и на безброй други, техните житейски философии и гледни точки влияят върху всяко мое решение и действие. Защо го казвам? Защо го споделям с теб? Защото ако бездомен младеж може да се поучи от великите личности от миналото, значи можеш и ти.

Имай предвид, че ако се опиташ да извършиш велико дело, ще бъдеш безмилостно критикуван и нападан за стремежа си да разчупиш матрицата на общоприетото. Риск, на който е била изложена всяка забележителна личност. Готов ли си да срещнеш яростен отпор? Дано да си. Имаш ли толкова мащабна цел, че да издържи повсеместните атаки? Знай, че всеки твой опит да направиш нещо велико ще бъде оплют от критикарите и от многознайковците.

Хората не обичат онзи, който се опитва да надхвърли средното ниво, защото се чувстват добре само със себеподобните, с посредствените. Защото гениите им напомнят какви биха могли да станат, ако бяха вложили в работата си и сърцето, и душата си. Неприятно е да си кажеш: „Брей, и аз можеше да го направя“, много по-лесно е да мрънкаш: „Това не го умея, не мога да живея така“, а когато някой приятел или познат постигне много и докаже, че грешиш, това те дразни и ядосва. Да вземем Ейбрахам Линкълн, мисля, ще се съгласиш с мен, че той е сред най-великите президенти в световната история, но по време на мандата му срещу него е имало вълна от недоволство. Нападали са го от всички страни. Бил е избран от юнионистите, затова южняците са го мразели, но и северняците не са го обичали. Някои са го наричали страхливец заради думите му, че войната не е била водена, за да бъдат поробени индианците. Други го критикували за военните му поражения, трети твърдели, че той превишава правата, дадени му от конституцията.

Чувал ли си някой да твърди, че превишаваш правата си? Да, Линкълн е бил недолюбван от мнозина и същото може да се случи с теб, когато направиш нещо радикално, нещо велико, защото това дразни. Хората се дразнят от преуспелите личности, особено когато те са със скромен произход. Да, скептици ще има винаги, но ще има и възможности.

Ако не направиш онова, за което си призван, кой ще го стори? Ако не сега, кога? Даваш ли си сметка за зависимостта между целта, която преследваш, и съпротивата, която ще срещнеш, и че те са право пропорционални? По-висшата цел води до по-голяма съпротива. Готов ли си да се бориш? Ще ти издам още една тайна: ако целите ти са по-големи, много по-лесно ще се справиш с отрицанието, с критиките и със заяжданията.

Ще дам пример с двама души, поставили си толкова велика цел, че нищо не ги е отклонило от пътя към осъществяването й. Виктор Франкъл и Едмънд Хилари са били и още са от хората, променили света. Макар отдавна да не са между живите, чрез силата на писменото слово техните дела, увековечени и до днес, са пример за милиони хора по света. Преди да поговорим за словата на тези двама души, искам да се убедиш, че постиженията им са в пряка зависимост от мащабността на целта, превърнала се в смисъл на живота им.

Докато ти разказвам за Виктор Франкъл и за Едмънд Хилари, искам да поразсъждаваш върху следните въпроси, всъщност настоявам да ги напишеш на картонче или на лист хартия и да са ти пред очите, докато слушаш разказа ми. 1. Кои са най-важните хора за мен? 2. Защо са толкова важни? 3. Какво съм готов да направя или да дам, за да осигуря на всеки от тях живота, който заслужава?

Ще ти подскажа защо е много важно да внимаваш при това упражнение. Любовта е сред най-могъщите движещи сили на тази земя. Мисля, че ние с теб ще сторим повече за любимите хора, отколкото за себе си. Ето защо, за да се насилиш да направиш нещо, което не ти е по сърце, си задай следните въпроси: Първо: Ако изпълня това задължение, каква ще е ползата за най-скъпите ми хора? Второ: Как въпреки трудностите ще осигуря по-добър живот за тях? Трето: Как реакциите ми в тези мигове на изпитания ще са пример за подражание за хората, които обичам най-много?