Анди Андрюс
Стани проницател (11) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

11. Какъв е диалектът ти?

С Поли сме се разбрали, че най-ефикасният начин да ме накара да свърша нещо, е като изрази одобрението си, като ме похвали, като намери най-ласкавите думи. Истината е, че малко след сватбата бракът ни изпадна в криза, което беше доста стресиращо, защото след еуфорията на медения месец, внезапно всеки от нас започна да вижда другия по различен начин.

Сякаш не се познавахме, сякаш си задавахме въпроса: „Кой/коя си ти?“. Дотолкова се различавахме един от друг, че беше много страшно, но по едно време си спомних думите на Джоунс: „Ако сте еднакви, единият ще е излишен“.

Обнадеждих се, че с нея ще се допълваме взаимно, но ни беше много трудно, защото при всяко изпитание започвахме да спорим. Поли все повтаряше: „Иска ми се да си повече с мен“.

Не разбирах какво ми говори, защото съм писател, нали? Казвах й: „Работя вкъщи, тоест с теб съм през цялото време. Ако се застоя още повече, ще ти се кача на главата, какви ги говориш?“. А тя: „Не ме разбираш“. Как ще реагираш, ако си мъж и чуеш това? Понякога, когато съпругите ни обвинят, че не ги разбираме, ни идва да кажем: „Права си, представа нямам за какво говориш. Искам да разбера, опитвам се, но не мога“.

И тъй, бяхме в задънена улица. Направо се побърквах и сякаш все не успявах да й внуша, че е прекрасен човек. Гледаше ме с подозрение, когато й казвах колко й се възхищавам. Беше адски странно. Откъде да знам, че тя е канарче? Да, има характера на канарче. Тези птици обичат да им обръщат внимание. Не ме искаше непрекъснато до себе си, желанието й беше само от време на време да й се посвещавам изцяло. Също като канарчетата. Канарчетата не ги е грижа дали им говориш, дали ги глезиш, дори дали ги храниш, искат само да седнеш наблизо и да ги слушаш как пеят. Искаше го и Поли. Едва по-късно разбрах, че не е необходимо да съм залепен за нея, но й се иска да отделям петнайсет-двайсет минути дневно, да си пия кафето заедно с нея и от време на време да прекъсвам монолога й с „Хммм…“, „Сериозно?“, „О, колко интересно!“, „Какво си помисли, като я чу да казва това?“, „Хммм…“. Тези кратки реплики й вдъхваха усещането, че е обичана. Чувстваше, че я слушам, което и правех. Почти не говорех, не се опитвах да й разреша проблемите, само седях до нея с чаша кафе и с бисквитка, но умът, сърцето и очите ми бяха съсредоточени в нея, в жена ми. Тя е канарче. Обаче аз не го разбирах, защото не съм канарче. Не говоря езика или диалекта на тези птици, познавам езика на малкото кученце.

Позволи ми да поясня за диалекта. Разговарял ли си с ирландец? Чуваш го, че казва нещо, обаче представа си нямаш какво означава. Да, той говори английски, но акцентът му е толкова силен, че нищо не му се разбира. Същото се отнася и за „животинските“ диалекти. Моята жена ми говори на канарски и аз не разбирам какво иска. Както си работя, съсредоточил съм се и пиша, тя влиза с чаша кафе, сяда до бюрото ми и аз я питам какво иска. Отговаря: „Ще поседя при теб няколко минути“. Мисля си: „Да, ама ме изнервяш“. Нали разбирате, не говоря канарски, а езика на кученцата.

Кученцата обичат да ги хвалиш. И аз съм като тях. Не държа да ми отделяш много време, а само чат-пат да ми казваш, че се справям добре, че ме цениш, че съм страхотен, друго не искам.

Веднъж ходихме при брачен консултант и той ни каза: „Ако разговаряте за очакванията си, за предпочитанията си, това ще ви вдъхне чувството, че сте обичани и ценени“. Помня как веднъж помолих Поли от време на време да ми казва, че съм велик, а тя само ме изгледа. Давам автографи, читателите се снимат с мен, а жена ми си мисли, че последното, което искам да чуя, е някой да ми каже колко съм велик. Тя обаче не разбира, че кученцата не обикалят квартала, търсейки някой да ги погали и да им каже, че са симпатяги, кученцето обича само двама-трима души от семейството, затова казвам, че съм кученце. Изнасям лекции в огромни зали, двайсет хиляди души стават на крака и ме аплодират, но после питам жена си „Как беше?“, а тя ме поглежда, сякаш съм откачен. Защото не разбира, че съм като кученце, че не държа всички в квартала или в залата да ми казват, че съм велик, а само един-двама души. Исках да чуя тези думи от нея, но тя виждаше хилядите, които ме възхваляват, и не разбираше, че жадувам само за нейната похвала.

Объркването при диалектите влияе изключително отрицателно на брака ни, на общуването с нашите деца или на общуването между деловите хора, защото те не разбират достатъчно бързо диалекта на дадена личност. Обръщам се към Поли на моя кучешки език, казвам й, че е прекрасна съпруга и жена, невероятна майка и че сега е още по-красива, отколкото когато се оженихме, а тя ме поглежда, сякаш казва: „Какво искаш?“, защото не говори моя диалект. Ето защо ласкателните думи не помагат на брака ни, помага му само времето, което отделяме един за друг. Впрочем тук е мястото да кажа: запомни, че ако някой от семейството ти е кученце, много важно е да го поощряваш, защото насърчителните думи са от особена важност за него. А на канарчето можеш да му кажеш каквото си наумил и то няма да реагира. Дори да му се скараш, на него няма да му пука. Но ако член на семейството е кученце — човек, който живее, за да бъде хвален и насърчаван, обидните думи много ще го наранят. Ако ми се скараш и ми кажеш, че съм си свършил работата през пръсти, или ме наречеш „лошо куче“, цяла седмица няма да изляза изпод канапето.

При общуването с близките не прилагай универсален метод за комуникация, защото резултатът може да доведе до болка, страдание и недоразумения, които ще бъдат избегнати, ако проумееш, че различните хора общуват по различен начин. Елементарно е, но много често се пренебрегва. Освен това, едно е да осъзнаеш този факт, съвсем друго да го прилагаш на практика. Необходима е бърза, почти мълниеносна реакция.

И златната рибка има страхотен диалект. Някои хора са като златните рибки, на които не им пука дали им говориш, или не — и без това не те слушат. Не искат да ги глезиш, само чат-пат да им сменяш водата и да им подреждаш аквариума. Хората-рибки са по делата, те готвят, чистят и така изразяват топлите си чувства към ближните. Вършат услуги, правят подаръци, отстраняват повреди, готвят, чистят и по този начин показват обичта си.

Веднъж се разхождах с мой приятел и той обяви: „Жена ми е златна рибка“. Възкликнах: „Нима?“ и го попитах защо мисли така. Каза ми: „Миналата седмица тя ми изми колата, пък аз я наскърбих“. Поинтересувах се как така я е наскърбил. „Ами, тя стана рано в събота и ми изми колата, а пък аз я попитах какво я е прихванало, нали това го вършат хора, на които плащам. Обидих я жестоко. Та тя само изразяваше обичта си към мен, нали така?“ Кимнах, а той възкликна: „О, не! — и добави: — Жена ми отдавна ми опява да подкастря пълзящото растение, което е провиснало от верандата ни, и май трябва да го направя, а?“. Отвърнах, че ако го подреже, ще направи нещо, с което ще зарадва жена си. Жест, характерен за златните рибки и понеже самата тя е такава, ще оцени постъпката му, което ние двамата няма да сторим. Добавих, че аз вероятно няма да забележа растението, а той кимна: „И аз не го забелязвам, въобще не ме дразни“.

След няколко дни го попитах дали е подкастрил пълзящото растение и когато той потвърди, се поинтересувах дали жена му е забелязала. „Майтапиш ли се? — възкликна приятелят ми. — Накара ме да застана на улицата и да снимам къщата, за да се похвали на майка си, поканихме съседите да се възхитят колко красива е сега люлката на верандата, стана голям фурор. Не можех да повярвам, че един малък жест толкова трогна и зарадва жена ми, която сякаш ме обикна още повече, задето подрязах надвисналото растение. Шантава работа — нима тя не знае, че бих си дал живота за нея?“ Отвърнах: „Виж, тя не е искала да си дадеш живота за нея, само да подрежеш пълзящото растение“.

Удивителна е реакцията на хората, когато им говорим на техния диалект. Колко души познаваш, които ще разберат това твърдение, и колко от тях ще го приложат на практика? Може би двама-трима от сто. Убеден съм, че няма да са повече от половин дузина. Всеки път, когато изнасям лекция, виждам как мнозина сред публиката зяпват: „Боже мой, това съм аз! Боже, това е жена ми!“ и никак не е чудно, че разтрогнатите бракове в нашата страна са над 50%! Много конфликти и неразбирателства ще бъдат избегнати, ако хората се научат да общуват помежду си по начин, разбираем и за двете страни.

Последният ми пример е с хората-котенца, които харесват физическия контакт. Знаеш, че котките не искат да бъдат глезени. Дори не трябва да ги храниш. Сякаш казват: „Като няма храна, ще уловя мишка“. Типично за тях. От друга страна, те обичат да бъдат галени и когато не им обръщаш внимание, се умилкват около краката ти, защото им харесва физическият контакт. Мъжете си падат по физическия контакт и ти можеш да овладееш два диалекта — първия отлично, а другия като втора специалност. Моята първа специалност е кученце, а втората е коте. За мен най-важно е онова, което ми казваш, но и физическият контакт е от голямо значение. За много мъже контактът е на първо място. Виждал си как спортистите се пляскат по бузите, допират главите си една в друга и взаимно се шляпат по задниците, типично е за мъжете, нали?

Та Поли ме разбра. Казах й: „Като минаваш край мен, само ме прегърни през раменете, потупай ме окуражаващо, прокарай пръсти през косата ми или просто… когато си наблизо и ме докоснеш, това означава много за мен“. Сигурно си казваш, че е много елементарно, да, така е, но е трагично, когато не обръщаме внимание на елементарните неща.