Анди Андрюс
Стани проницател (9) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

9. Скоро ще съзрееш

В началото на „Проницателят“ седя под един кей и докато сега разказвам, си спомням стареца и моето положение тогава и как той се обърна към мен, гневния младеж, и ме попита: „Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че твоите погрешни решения донякъде са причината да се озовеш под този кей? От друга страна, тъкмо тук трябва да си, за да имаш бъдеще, за каквото сега дори не можеш да мечтаеш“. Каза ми още: „Помисли… Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. Там нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да я достигнем, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Обаче тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и стъпваме по плодородната почва, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването му. Мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си“. Загреба пясък с двете си шепи и го остави да изтече между пръстите му: „Може да ти прилича на пясък, синко, но повярвай ми, не е така. Когато си легнеш тази вечер, запомни, че се намираш на плодородна почва. Мисли. Учи се. Моли се. Планирай, мечтай. Защото скоро ще съзрееш“.

Боже! Още помня как Джоунс ми каза: „Скоро ще съзрееш“. Вече не съм младеж, не съм и престарял, но вече не съм млад, а още чувам неговия глас: „Анди, скоро ще съзрееш. Всички сме в процес на съзряване“.

Най-опасните места, на които хората могат да се озоват, са някъде, където ще мислят, че могат да постигнат всичко, или някъде, където мислят, че са постигнали всичко. Скоро ще съзрееш. Какви са според теб твоето място, твоите предизвикателства? Спиш ли на плодородна почва през нощта? Какво ще покълне и израсне от изпитанията в живота ти? Ще намериш ли начин да се отблагодариш за тях? В крайна сметка те са ключът към утрешните възможности, към утрешните радост и благодарност, към утрешната богата жътва. Наясно съм, че имаш големи затруднения, но засяваш ли семената? Бъди благодарен за предизвикателствата. Когато засяваме семената, не можем без наторяване и без плодородна почва. Колкото по-големи са затрудненията ти и колкото повече засееш, толкова повече ще пожънеш.

Няколко дни след първата ни среща с Джоунс проведохме разговор под дъб, израснал на едно възвишение. Преди това бях ходил на лагуната да ловя с кепче барбуни, които продавах за стръв. Взимах тези рибки, дълги 5–6 сантиметра, отивах на пристанището и висях, докато хвана няколко писии, после ги излагах така, че да ги видят туристите, които все ме питаха какви са тези риби. Отговарях: „Писии“, а те възкликваха: „Сериозно?“ и се интересуваха каква стръв използвам. Отговарях: „Ето тази. Продава се за долар дузината“. И те купуваха.

Та при втората ми среща с Джоунс бях ходил да ловя барбуни и аз много му се зарадвах, защото бях прочел първите три книги и непрекъснато мислех какво ми каза, като ми донесе обяд, спомняте си този обяд, описан в началото на „Проницателят“, когато той ме разпита за цялото ми житие и битие. Накара ме отново да мисля и за друго, а не само за себе си. Сякаш отново съм на хълма, пред нас са заливът, зад нас — красивата лагуна, и тогава Джоунс ми каза: „Момче, сега погледът ти е замъглен, но аз съм убеден, че с теб ще проправим пътека от разума до сърцето ти, а оттам — към твоето бъдеще“.

Наричаше ме ту младежо, ту момче, и ми каза още: „Младежо, виждаш под краката си само пясък и ядеш нещо, което не ти харесва. Гледната ти точка е твърде елементарна. Повечето хора са като теб, ненавиждат себе си, работата си, храната и колите си. Мнозина от нас не се замислят, че на този свят милиони хора са лишени от онова, с което сме благословени ние. Хора, които гладуват и които никога няма да притежават кола. Намираш се в голямо затруднение, признавам. Но то има и много положителни страни. Ще споделя с теб един закон на вселената — един от многото, който се отнася за сегашния ти живот. Запомни, че всичко, в което се съсредоточиш, се увеличава. Ако мислиш само за потребностите си, те ще се увеличат. Ако се съсредоточиш само върху онова, което ти липсва, скоро ще си спомниш още много липсващи ти неща и ще се почувстваш още по-зле. Внушиш ли си, че ще загубиш, най-вероятно това ще се случи. Запомни какво е казал Уилям Джеймс: «Каквато роля играеш, такъв ще станеш». Какъв искаш да си? Дали не трябва от днес да се държиш така, сякаш вече си какъвто искаш да бъдеш? Често давам съвети как да се превърнеш в човек, харесван от околните. Първата стъпка е да се държиш като човек, когото всички харесват. Да, звучи малко тъпо, знам, че ще ме обвиниш, че е въпрос на семантика, но не си ли съгласен, че хората, които са ни симпатични, се държат по определен начин?“.

Ако се опитаме да се държим като тях, като хората, които са симпатични на околните, и ако се научим да го правим, ще станем личности, които се харесват на другите. Елементарно е, но това е част от решението да си щастлив. Можем да решим да се усмихваме, докато говорим. Можем да изберем друг възглед, да изберем гледната си точка. Кога ще настъпи моментът да се държиш, сякаш вече си другата личност, кога? Днес, веднага.