Анди Андрюс
Стани проницател (8) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

8. Как да насърчаваме другите

Обзалагам се, че понякога е адски трудно да си доволен от себе си, особено когато всичко сякаш върви наопаки или преминаваш през криза, излизаш от нея, или ти предстои криза. След като променим гледната си точка, ще осъзнаем, че тежестта е присъща на битието ни и че всъщност е съвсем нормално на даден етап от живота да изпаднем в голямо затруднение. Погледни житейската хронология от раждането до смъртта — всеки човек има тежки моменти. Всеки без изключение. Ето защо това е нормално и ако сме си изградили правилно гледище, много по-лесно ще се справим със затрудненията.

В „Проницателят“ се запознах с Джоунс под кея в алабамския Гълф Стейт Парк, когато преживявах най-кошмарните дни в живота си, и той ми каза нещо много характерно, подаде ми ръка и аз не забравих ръкостискането му, но чак след много време си спомних думите му и колко странно бе, че избра тъкмо тях. „Ела насам, синко. Ела към светлината.“ Случвало ли ти се е когато си вбесен, някой да се опита да те успокои, а ти против волята си да продължиш да се гневиш? Тъкмо така се чувствах, след като нашите починаха един след друг само за година.

Бях гневен, огорчен, знаех, че не бива, но продължавах да се ядосвам, понеже чувствах, че това е мое право, че нещо е било откраднато от мен. Не само младостта или щастието ми. Чувствах се изоставен от родителите си и донякъде изоставен от Бог. Само че с усилването на гнева взимах все по-неправилни решения. Взимах ги едно след друго, защото бях… бях объркан.

Напоследък, когато гостувам в Си Ен Ен, Фокс Нюз или в друг новинарски канал, често ме питат какво е да си бездомник и как съм се чувствал. Навярно подозират, че съм бил наркоман или алкохолик, но не са прави. По-рано се шегувах на тази тема, но не, не пиех и не се друсах, чисто и просто взимах погрешни решения, чийто брой се увеличаваше пропорционално на усилването на гнева ми. Гафовете следваха един подир друг и това ме довърши. Ето защо се чувствах изоставен.

Глупавите ми решения се напластяваха едно върху друго, докато накрая останах без дом, без кола и без средства, с които да си купя и едното, и другото. Не се случи внезапно. След смъртта на татко, последвала кончината на мама, като голям финансов гений изтеглих цялото си наследство, тоест застраховката на баща ми, възлизаща на 2500 долара. Казваш си, че сумата не е голяма и си прав — и тогава 2500 не бяха много пари. Но аз ги изтеглих и си купих каравана.

Каравана, а не кемпер — има голяма разлика, но си я биваше. По средата на кухненския под имаше дупка, затова при почистване не отварях вратата, а измитах боклука през дупката. Не се сетих — чувствам се тъпо, като го казвам, но не ми хрумна, че ще трябва да плащам на някого, за да паркирам караваната, обаче си бях похарчил парите и бях в безизходица. Един старец ми позволи да я оставя в задния му двор, представете си, и там останах няколко години.

Преживявах труден момент, правех глупост след глупост, спряха ми и електричеството, и газта. Повтори се няколко пъти, взимах заеми, но накрая така задлъжнях, че продадох караваната, за да си изплатя дълговете за ток, газ и за храна. Останаха ми малко пари и живеех в палатка, която опъвах в парка. Като ги свърших, продадох колата, остана ми само палатката. Опъвах я срещу кея, но срещу заплащане, и трябваше да я премествам през три-четири дни, защото властите не искаха там да живеят хора. Накрая ми писна да плащам, да събирам и да опъвам палатката и една нощ се преселих под кея. Повтарям, не стана изведнъж, а беше плод на глупави решения във всяко отношение. Но тогава усетих, че съм стигнал дъното.

Една вечер обаче чух глас и го нарекох Джоунс. Старецът беше гласът на разума, първият, който ми разкри истината за мен, която ме блъсна като товарен влак и тогава започнах да търся отговори. Имаше и още. Джоунс посочи пясъка и ми каза, че съм на плодородна почва и че оттук мога да отида където пожелая. Разплаках се, както седях под кея, и накрая реших да продължа напред. Разбира се, решението беше придружено от задължението да направя всичко необходимо, за да си променя живота.

Дотогава се питах дали животът е само лотариен билет, или има дела, които хората вършат, за да успеят. Нима животът е само лотариен билет, дали човек може да е щастлив без семейство или ще свърши под кея? Накрая изпаднах в толкова дълбока депресия, че си казах: „Човече, или действай, или загиваш“. Имах само тези две възможности. Безсмислено е да тъпчеш на едно място, нали?

Решението да действам породи желанието да търся отговори и да се поздравявам за всяка прочетена книга. Да, преди си падах само по спортни списания, но след като прочетох повече от двеста биографии, започнах да се питам каква е тайната на успеха на тези хора, заложен е бил в тях по рождение, или са направили и правят нещо, за да успеят. Споделям това с теб, защото съм убеден, че много фактори ти причиняват болка: съжаляваш за неспазени обещания, за погрешни решения в миналото, за настоящи затруднения — финансови, брачни или в работата, страхуваш се от бъдещето. Тези проблеми под една или друга форма вечно ще присъстват в ежедневието ти, но аз съм убеден, че невинаги ще са фатални и че някои ще се разрешат. Обаче изпитанията ще са неотменна част от битието ти. Навярно ще се съгласиш, че без тях животът ще е адски скучен. Стараем се да ги избегнем, но те ни формират, предизвикват ни и ни подготвят за бъдещите успехи. Запомни, те са решаващи за превръщането ти в онова, към което се стремиш. Смешни са ми хората, които упорито избягват предизвикателствата, но мечтаят да ръководят могъщи компании или големи групи хора, а тези две неща вървят ръка за ръка. Как ще ръководиш, ако не си преодолял затрудненията, които изпитват последователите ти? Как ще ги подкрепиш морално? Как ще ги насърчиш? Представи си, че някой се жалва от тегобите си, какъв лидер ще си ти, ако не можеш да му кажеш друго, освен „Боже мой!“? Не ми се е случвало, което е лошо, не, хубаво е. Нали хората търсят утеха? Искат да им кажеш: „Виж какво научих, какво направих и на какво ме научи опитът“. Знам, че мразиш изпитанията, но я си представи, че проблемите ти само се увеличават, а не намаляват?

Има ли такива, които предизвикват у теб по-негативни емоции в сравнение с други? Да? Опиши ги. Кое изпитание води до душевна борба? Отговорът е ключ към най-големия ти напредък.