Анди Андрюс
Стани проницател (7) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

7. Да ознаменуваме

В началото на тази част ще повторя колко се радвам, че сме заедно. Ще ми се да съм до теб, да видя лицето ти, да те потупам по рамото и да те поздравя за онова, което си и в което се превръщаш. Знам, че си от хората, чиито дела ще оставят следа, ще доведат до промени, иначе нямаше да участваш в този курс. Ако напоследък си заставал пред огледалото, поглеждал си се в очите и си си казвал, че вършиш велики дела, че си страхотен, невероятен, продължавай в същия дух. Питам се дали си го правил. Мисля, че ти е необходимо. Искаш приятели, роднини, колеги и други хора да те харесват, нали?

Знаеш ли кой е най-бързият начин да го постигнеш? Първо да харесаш себе си. Звучи фалшиво и шантаво, но е вярно. Често виждаме хора, изправени пред предизвикателства, най-голямото от които е, че никога не са се отърсили от лошото мнение за себе си. Споделям го с теб, защото познавам мнозина — и прочути, и неизвестни, които не празнуват достатъчно. Научи се да празнуваш успехите, упорито и ревностно чествай живота и семейството си.

Каква полза от успеха, ако не го отпразнуваш? Успяваш, но честваш ли успеха? Познавам доста успели личности, които не са щастливи. Постигат много, но в крайна сметка животът им е неуспешен, защото не са се научили да празнуват. Да ти кажа ли как да станеш знаменитост? Ознаменувай и ще си знаменитост в собствените си очи. Не казвам да си нахакан и надут, а да се възхищаваш поне от себе си. Свикни да се насърчаваш, да се ласкаеш и да си угаждаш. Празнувай с чаша качествено питие, с миг самота в парка, с хубава книга, с приятел или с роднина. Възнагради се и празнувай. Ако чакаш следващото събитие, за да празнуваш, никога няма да си щастлив. Затова празнувай по пътя към поставената цел. Споделям го с теб, защото често очакваме провал, без да осъзнаваме това. Защо трябва да постигнеш първо, второ, трето, преди да се почувстваш щастлив и да празнуваш? Защо да не си щастлив и да не се веселиш, докато станеш какъвто искаш, докато вървиш към целта си?

Обичаме да се критикуваме и аз го разбирам. Години наред го правех и още не съм отвикнал. Май тук е мястото да те уверя, че те подкрепям. Не знам какво ти е мнението за мен, но те уверявам, че с теб си приличаме повече, отколкото предполагаш. Да, знам това-онова, но не съм гениален. Аз също се трудя и сега говоря и на себе си. Аз съм само баща, съпруг, делови човек и също се боря с живота. Можем да превърнем в празник пътуването към нашата цел, да си спретнем купон. Ама не го правим. Защото сме царе на самокритиката.

Ако имаш деца, спомняш ли си как са се учили да ходят? Хокал ли си ги: „Защо непрекъснато падате?“, когато не успеят да прекосят стаята? Не, разбира се, нелепо е, дано не си го правил. Надявам се да си хвалил детето и да си го насърчавал да опита отново. Кога в процеса на съзряването престанахме да насърчаваме старанието и вдигнахме толкова високо летвата, че е невъзможно да похвалим нито себе си, нито другиго? Следиш ли мисълта ми? Кога престанахме да казваме: „Справи се чудесно, давай в същия дух“?

Когато с моите синове играем баскетбол, когато учим нещо ново или те не хващат добре при бейзбола, аз продължавам да ги хваля, защото не искам да се откажат, макар да мрънкат: „Няма да играя повече, много е трудно“. Ние сами си налагаме високи стандарти. Защо отново не започнем да поздравяваме себе си и другите за малките постижения? Ако вече го правиш, можеш ли да придадеш още по-голяма тежест на похвалата? Важно е да хвалиш и да насърчаваш не само другите, но и себе си — нали в самолета бързаш да си сложиш кислородната маска, преди да помогнеш на спътниците си. Но способността да хвалиш и да насърчаваш неотменно ще е свързана с умението ти да се справяш с житейските предизвикателства.

Защо е така? Първата част е толкова елементарна, че е лесно да я пропуснеш. Ако не осъзнаваш успехите си и не се окуражаваш, как ще оцениш и похвалиш чуждите успехи? Как ще дадеш онова, което не притежаваш или не си усвоил? Не става въпрос за самохвалство, което е арогантно: „Аз съм по-умен от онзи там“, а за искрена похвала и насърчение, произлизащи от трезва преценка както на твоите способности, така и на способностите на други хора. Разбираш разликата, нали? Втората част, отнасяща се за умението ти да осъзнаваш успехите, да хвалиш и да насърчаваш не само себе си, а и другите, всъщност представлява създаването на гледна точка или по-скоро място в ума и в сърцето ти. Там гневът, гордостта, страхът, съмнението или друга от безбройните негативни емоции не могат да покълнат и да се отразят на твоя живот или на живота на другиго.

В „Съкровищата на пътешественика“ решението на Ане Франк „Днес избирам да съм щастлива“ означава, че семената на отчаянието не могат да покълнат в благородното сърце. Същото важи и за всяка негативна емоция, която няма да покълне в ума или сърцето на онзи, който хвали себе си за малките победи в ежедневието си.