Анди Андрюс
Стани проницател (5) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

5. Гледната точка е умение

Начинът, по който приемаш житейските предизвикателства, определя бъдещето ти. Спомни си как в „Проницателят“ Джоунс ме откри, когато бях млад, объркан, смазан и съкрушен от житейските несгоди. Вече не спя под кея, живея в хубав дом с Поли и с децата, но навремето, когато Джоунс ме завари да плача под онзи кей, аз очаквах да ме сполети най-лошото и то ме спохождаше. Спохождаше ме, докато започнах не само да контролирам очакванията си, но и да съобразявам делата си с тях, след което бързо се научих да управлявам гледната си точка, защото тя щеше да определя надеждите ми, а оттам и действията ми. В този курс ще ти помогна да се научиш не само да управляваш, но и да усъвършенстваш гледната си точка. Гледната точка е дарба, но също и умение, което можеш да придобиеш и на което да научиш други хора. Джоунс ми помогна да я осмисля и да я разширя, а сега искам и ти да придобиеш това умение. Щом го осъзнаеш и го овладееш, в живота ти и в живота на близките ти ще настъпят невероятни промени. Сигурно си мислиш: „Да, звучи чудесно, но аз искам нещо материално“. Спокойно, ще стигнем и до материалното. Но има нещо по-важно. Новата гледна точка ще ти предостави друга реалност.

Когато експлозията на нефтената платформа в Мексиканския залив причини огромен разлив, видях как някои хора използваха забележителната си гледна точка за приспособяване към друга действителност. Да, гледната точка помага, защото разливът беше истински, на брега наистина имаше топчета мазут и случилото се предизвика екологична катастрофа, най-страшната в историята на Мексиканския залив, тя беше реалността.

Посветил съм доста време на естеството на гледната точка и се постарах да го обясня на приятелите и на близките си. Да, реалността беше ужасна, животът ни се беше променил безвъзвратно, щеше да настъпи безработица. Но тогава децата ми бяха на осем и на единайсет и не можех да стана жертва на тази реалност. Мнозина се самоубиха, сред тях бащите на съученици на синовете ми. Беше страшно, но не биваше да допусна тази действителност да ме съсипе, защото децата ми бяха малки. Не исках да стане така, че след двайсет-трийсет години да си казват: „През лятото на нефтения разлив семейството ни беше съсипано. Татко се самоуби“ или „Нашите бяха толкова стресирани, че не издържаха и се разведоха. Животът ни се преобърна от този разлив“.

Много семейства бяха в тежко положение и не омаловажавам случилото се, но ми беше тъжно, защото знаех, че имаме избор как да гледаме на нещастието. Постарах се да обясня на семейството си и на близките си приятели, че трябва да живеем в друга, различна действителност. Да се радваме, че Южното крайбрежие още е достъпно. Не можем да плуваме в океана, нито да ловим риба, но пък си имаме басейни и езера. Водните паркове не са затворени, тази година ще слагаме на скарата сладководни риби. Ресторантите работят и понеже няма клиенти, винаги ще си намираме места, когато решим да хапнем навън.

Сигурно си казваш: „Анди мисли само за себе си“, но донякъде това е същността на гледната точка. Ако можеш да помогнеш на други хора да променят мирогледа си, те ще извлекат голяма полза. Ето пример с нефтения разлив и с хората, които тогава промениха гледната си точка. Помни, че в живота важи средното аритметично. Да, някои затвориха магазините си, но имаше и други, които казваха: „Не ни липсват пари, липсват ни идеи“.

Докато някои фалираха, предприемчиви приятели продадоха хиляди тениски с надпис „Спасете залива“ и натрупаха състояние, за което не бяха мечтали. Хора, водещи туристи на риболов, загубиха всичко, банките им взеха корабчетата и те завинаги останаха без работа, но пък техни колеги твърдяха, че не им липсват пари, а идеи. Започнаха да предлагат екоизлети, предизвикващи интереса на хората, интересуващи се от бедствието, и така вместо да пръскат пари и да хабят гориво за обиколка на залива, плавателните им съдове, натоварени с любопитни, се движеха близо до брега, за да покажат щетите от бедствието. Малка промяна в мисленето им помогна да спечелят много повече от преди, защото използваха по-малко гориво.

Според мен сред най-печалните аспекти на петролния разлив или на всяко друго бедствие е неправилната гледна точка на онези, които приемат случилото се за постоянно, а не за временно положение. Веднъж, докато пътувах с децата към училището, малкият ми син Адам попита: „Знаеш ли, че бащата на мой съученик се самоуби заради онова с нефта?“. Отвърнах, че знам, а той добави: „А знаеш ли кое е най-тъжното? Вече няма нефт във водата и всичко е наред, но и онзи човек го няма“. „Да, тъжно е — отвърнах, — но трябва да помним, че бедите са елемент от живота ни, че трябва да се научим да ги преодоляваме и че накрая всичко се оправя, ако се вземем в ръце и изберем правилния подход за справяне с тях.“