Анди Андрюс
Стани проницател (3) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

3. Най-важното е да действаш

Виж, щом сега ме слушаш, значи си твърдо решен да израснеш умствено, духовно, емоционално, финансово и дори нещо повече. Вторият етап към осъществяването на целите е действието. Дейна личност ли си? Искам честен отговор: дали си от хората, които прилагат на практика наученото? Не се шегувам и не очаквам подмятане от рода на: „Да, такава личност съм, давай по-нататък“, защото след като започнахме този курс, очаквам да ме слушаш и да се учиш.

Ще бъда откровен — понякога музикалните предавания по телевизията или по радиото ще са ти по-интересни, отколкото да слушаш гласа ми. Ако мислиш да ме изтърпиш и да научиш нещо от мен, знай, че действията са мерилото за всеки човек. Намеренията са кръгла нула. Повтарям — нула. Болно ми е, че твърде много хора съдят за себе си по намеренията си. Понякога и аз се изкушавам. Съдим за другите по действията им, но за себе си — по намеренията. Запомни, че намеренията не водят до нищо. Спомняш ли си гатанката на Джоунс в „Проницателят“: „Ако на кея са кацнали пет чайки и едната реши да отлети, колко ще останат?“. Ако отговориш „четири“, ще сгрешиш. Още са пет. Намерението да отлети и отлитането са две коренно различни понятия. Намеренията не означават нищо. Възможно е чайката да смята да отлети, или да обсъди с другите чайки колко прекрасно е да се лети, но докато не разпери криле и не се издигне във въздуха, тя си остава на кея.

Няма разлика между този, който възнамерява да предприеме нещо, и онзи, на когото и през ум не му минава да действа. Виж, може да ти се стори странно, може да те засегна, обаче е така и го знам, понеже това ми е работата. Ежедневно се срещам с хора, които смятат да напишат книга или имат страхотна идея за книга, или някой ден ще я напишат, и неизменно ги питам откога мислят по въпроса. Отговарят ми: „От две години, от десет“ или „Откакто бях в колежа“. Аз винаги казвам: „Виж, време е да се захванеш с писането“.

Много често ми отговорят, че ще започнат да пишат, като получат вдъхновение, тогава казвам, че съм сред най-продаваните автори според „Ню Йорк Таймс“ и че получавам вдъхновение само когато ми хрумне идея за книга или когато измисля сюжета, тогава много се вълнувам, вдъхновявам се и имам мотивация да продължа, но знай, че най-важното е да започнеш пишеш. Няма нищо по-важно от работата. Сигурно ще ти прозвучи странно, като ти кажа, че съм автор на книги, но не обичам да пиша. Честна дума. Приятно ми е, като свърша, но при всяко сядане пред компютъра ми хрумват двайсет-трийсет други неща, които предпочитам да правя. Всъщност не съм велик писател. Даже не бях най-добрият в часовете по творческо писане, обаче знам, че като ми хрумне идея, ще седна и ще пиша, ще действам. Повярвай, че понякога е трудно да се захванеш за работа, но аз се заставям да я свърша. Да, отначало само се взирам в монитора, обаче като задействам моето правило да не стана, докато не напиша три страници, неотклонно го спазвам. Не мога да градя живота си само на намерения. Ще липсват резултати. Защо го казвам ли? Защото трябва да си на висота. На висота са хората на действието, а не на идеите. Не отричам, че идеите са важни. Те подпомагат напредъка, но само ако ги осъществим. Истинската стойност на всеки от нас се определя от действията ни. Затова прекъсвам за миг, за да ти кажа колко се гордея с теб, задето си избрал тази аудиопрограма и я слушаш. Много важно е да научиш гледната точка на друг човек за теб и аз искам да съм този човек. Искам да ти осигуря чудесна перспектива, докато я изучаваме, но всичко зависи от теб, разбираш ли? Не мога да те хвана за ръка и да те накарам да ме последваш.

Мерило за истинската ти стойност ще са твоите действия. На какво си готов, за да преминеш на следващото ниво? Преди да продължим, държа да се уверя, че разбираш как хората в живота ти разчитат на теб да се извисиш до него. Кое е то за теб? Нямам представа, само ти знаеш отговора. Обаче близките ти и онези, които ръководиш, разчитат на теб. Случва се да кажа на някого, че всички сме лидери, а отговорът е: „Нима?“. Ще ми се да кажа: „Нима? Има ли хора, които държат на теб, имаш ли приятели, на които държиш, имаш ли семейство, имаш ли колега, който се учи от теб? Чуй, всички те наблюдават и ти си водач. Водиш хората нанякъде или наникъде, но ги водиш. Всеки от нас е лидер“.