Анди Андрюс
Стани проницател (23) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

23. Истинско богатство

Навремето си мислех, че за да си богат, трябва да имаш много пари. Винаги свързвах богатството с парите, но след като години наред живях с тази заблуда, вече разбирам с ума и със сърцето си, че истинското богатство е състояние на духа. Разбирам колко съм богат, когато погледна сините очи на малкия си син Адам или кафявите на другия ми син Остин, който ги е наследил от майка си. Хората казват, че очите на Адам са като моите, но в него аз виждам и очите на моята майка и тогава разбирам, че истинското богатство са двамата ми синове. Или пък се разхождам по улицата и съм щастлив, че не съм инвалид, придвижващ се с количка.

Старая се винаги да съм благодарен. Успявам ли? Ще те излъжа, ако кажа, че е винаги, защото понякога съм кисел и недоволен, но се взимам в ръце, защото съм се научил да гледам онова, което имам, а не което нямам. Виж, бедният може да е богат, а онзи с многото пари, който не знае за какво да ги използва, е най-нещастният човек на света. Повечето хора го знаят, но не вярват, че е така. Понякога се налага и аз да си кажа: „Знаеш го, братле, затова се стегни и не мрънкай“.

Какво трябва да ти се случи, за да се почувстваш богат, да си благодарен? По какви критерии определяш дали си богат, дали си щастлив, дали си успял в живота? Разбери, че тези неща не са случайност, можеш да ги имаш веднага. Заради тях предприехме това пътуване. Имаш ли деца? Какво искаш да е мнението им по определени въпроси? Какъв искаш да е животът им, не какъв ще бъде, а какъв искаш да е? Ако вече са големи, какво си мечтал за тях, докато са растели? Сбъднаха ли се желанията ти? Ще се сбъднат ли?

Знам какво искам за моите синове: да се чувстват защитени и обичани от мама и татко. Да вярват, че Бог много ги обича и че всичко е постижимо за тях, че могат да преуспеят. Искам да го разберат със сърцата си, а не само с умовете си, докато не станат зрели мъже, които ще възпитават собствените си деца. Не искам след време да си мислят: „Съжалявам, че татко не ми каза еди-какво си“ или „Съжалявам, че баща ми не направи еди-какво си“, защото така съм преценил. Мечтая да си кажат: „Радвам се, че баща ми се взе в ръце и ни даде пример как трябва да се живее“.

Виж, не твърдя, че съм върхът, но знам какво искам и се старая да го постигна. Много се старая и искам ти да сториш същото. Как изглеждаш в очите на Бог? Искам да осъзнаеш, че си дар Божий. Когато заставаш пред огледалото, питал ли си се какво вижда Бог, когато те погледне? Не как, а като какъв те вижда? Не вярваш ли, че ти прощава грешките? А ти кога ще си ги простиш? Кога ще загърбиш миналото и ще осъзнаеш, че всеки ден е нова възможност да започнеш на чисто? Приливът мисли ли за „днес“ и „утре“? Не — идва и си отива, както прави, откакто свят светува. Луната мисли ли за „днес“ и „утре“? Не. Тези природни компоненти действат в съвършена хармония, за да сътворят светът, в който живееш. По същия начин и ти си тук, за да работиш, да даваш, да оставиш своя отпечатък върху света. Не забравяй доказателството на Джоунс за надеждата — още дишаш. Още си тук, тоест не си изпълнил мисията си, не си постигнал целта си, което означава, че най-важният етап от живота ти, най-интересният, тепърва ти предстои. Няма значение, че си на преклонна възраст, че си болен, че си разорен или че си в депресия. Фактът, че си на този свят и дишаш, потвърждава, че имаш несвършена работа.