Анди Андрюс
Стани проницател (22) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

22. Висшата цел

В „Проницателят“ Джоунс се среща с трийсет и две годишния Хенри Уорън, който е доста неприятна личност. Женен е, но рядко вижда съпругата си, която е бременна с първото им дете. Обсебен е от мисълта за успеха, обаче финансовите му резултати са крайно незадоволителни. И макар да се мисли за човек с „висша цел“, понякога се пита дали не си блъска главата в стената, без да го съзнава.

Ето как съм описал този „герой“:

Хенри се мислеше за отличен мениджър. Освен рекламната агенция в Атланта с петима служители той имаше и фирма за ландшафтен дизайн, действаща в района на Залива, в която работеха два екипа, всеки от които, в зависимост от конкретната работа, включваше между трима и седем души. Караше двегодишен шевролет, купен на лизинг, с който вече беше навъртял над сто хиляди километра предимно от пътуванията между Атланта и крайбрежието. Бизнесът му приличаше на безкрайно жонглиране. Той не нарушаваше законите (с изключение на факта, че някои от служителите му бяха нелегални емигранти), но тарикатските му номера за икономисване на време и средства можеха да се изучават в университетски курс като примери за нарушаване на етиката.

Философията му гласеше, че за да имаш поръчки, трябва да се целиш високо. Което за него означаваше да сключва договори с колкото е възможно повече клиенти. Поемаше ангажименти за срокове, които знаеше, че няма да спази, за използване на материали, които никога не влагаше, гарантираше качество, което никога не би могъл да осигури. Целта му беше поръчката „да му падне в ръцете“, после на всеки обект се работеше по малко, та клиентът да вижда някакъв напредък. С оплакванията от закъсненията и с гнева на клиентите се справяше, като прехвърляше вината другиму и отново даваше неизпълними обещания. Накрая все пак предаваше обекта и си получаваше всички пари, защото на хората им беше писнало от увъртанията му и бързаха да се отърват. На него пък не му пукаше, убеден бе, че онзи, който се цели високо, винаги ще има клиенти. Той плащаше на работниците по-малко от обещаното под претекст, че е недоволен от качеството на свършеното — в края на краищата повечето пребиваваха нелегално в страната — на кого можеха да се оплачат?

Тъкмо на този етап от живота му се появява Джоунс. Не забравяй, че за мен Джоунс беше истински, а младият Хенри Уорън — плод на въображението ми и събирателен образ на всички строителни предприемачи след урагана, връхлетял крайбрежието на Мексиканския залив. Тези типове го бяха ударили на печалбарство и си гледаха работата през пръсти. Не ги беше грижа за горките местни хора, интересуваха се само как да натрупат пари и спешно се бяха командировали в засегнатите райони. Докато ги наблюдавах и слушах как местните се оплакват от алчността им, ми се прииска Джоунс да е тук, защото знаех какво ще каже той. Защото гледната точка не е само стимул за по-добър живот, а и плесница за хората, които са кривнали от правия път.

Хенри пита Джоунс кой е и какво иска. Старецът се привежда към него и отговаря: „Ще ти съобщя тъжна новина. Ти скоро ще умреш“. Хенри е потресен. „Помни, че животът е кратък — продължава старецът — животът е дихание, повей на вятъра, стръкче трева, зелено и силно до времето, когато ще увехне, ще загине и ще изчезне. Скоро ще си мъртъв, след погребението ти приятели и роднини ще се съберат да хапнат пържено пиле и бананов пудинг и ще те поменат със същите думи, казвани за всеки друг човек, който им е безразличен. Животът е игра на «Монополи», може да притежаваш хотелите на Бордуок или да даваш къщи под наем на Балтик авеню, но накрая всички картончета се озовават обратно в кутията. Твоите наследници ще ги извадят, ще играят с тях или ще водят съдебни битки кой да ги притежава“.

Разбира се, целта му е да привлече вниманието, но така или иначе това е самата истина — смъртта рано или късно спохожда всеки от нас. Хенри Уорън поклаща глава: „Не знам откъде се взехте, не разбирам за какво говорите!“. Джоунс отговаря: „Разбира се, че не знаеш, предлагам да изясним това-онова“.

После задава на Хенри същия въпрос, който ми е задавал безброй пъти — дали знам поговорката „Обръщай внимание на малките неща“. И Хенри отговаря като мен: „Да, чувал съм я“. Старецът се усмихва: „Тук съм, за да ти обясня колко е важно това. Малките неща са съставни части на голямата цел. Мнозина не им обръщат внимание, съсредоточили са се само в тази цел и не разбират, че тя се състои от малки неща. Този венец на живота ти, този шедьовър представлява мазки с четката, нанасяни ден след ден, час след час, минута след минута или секунда след секунда“. После пита: „Хапал ли те е слон?“. Хенри казва: „Не“. „А комар?“ „Разбира се.“ „Сега вероятно разбираш важността на малките неща.“

Изминаването на две мили вместо една се състои от два елемента. Първият е постоянно да обръщаш голямо внимание на подробностите по отношение на познатите, близките си, в работата си и при различни поводи — нещо, което малцина правят. Няма да се превърнеш в забележителна личност, докато не насочиш цялото си внимание върху онова, което вече притежаваш. Вторият елемент е непрекъснато да правиш повече, отколкото се очаква от теб. Когато се запознах с Джулиъс Ървинг, наричан Доктор Джей, и се ръкувахме, ми се стори, че той има шест пръста — толкова големи бяха дланите му, та тогава го попитах как е станал прочутият баскетболист Доктор Джей. Какъв е пътят към славата? А той отговори: „Винаги изисквам от себе повече, отколкото другите очакват“.

Какъв ще е животът ти, ако изискваш от себе си повече от очакваното? Какъв ще станеш? Как ще постъпваш, ако спазваш този принцип, какво ще правиш, под каква форма, как ще се чувстваш? Можеш ли да си представиш какъв ще е животът ти, ако правиш повече от необходимото? Разбираш ли, изминаването на две мили вместо една започва с теб и с онова, което очакваш от себе си.

Да поразсъждаваме заедно: какви очаквания имаш в момента? Какъв родител очакваш да си? Какъв съпруг? Как се виждаш като делови човек или като приятел? Какъв очакваш да си като член на обществото и като гражданин на тази държава? Какви нови идеи ще осъществиш, та не само да постигнеш повече успехи в тези области, ами да станеш забележителна личност?

Да направим бързо упражнение, което ще те накара да се замислиш. Вземи писалка и лист хартия (ако шофираш, направи после упражнението). Искам през следващите 60 секунди да напишеш възможно най-много думи и картинки, които ти хрумват, като ти кажа думата „успех“. Не оставяй писалката, продължавай да пишеш. Сега искам да направиш същото, но този път ще кажа „успешен живот“. Пиши бързо, имаш само 60 секунди. Какво означава за теб тази фраза? Каква е разликата между написаното от теб за „успеха“ и за „успешния живот“? Голяма ли е? Дори да ти се струва малка, как дефиницията ти за „успех“ и за „успешен живот“ въздейства на начина ти на живот?

Много често — мисля, че вече говорих за това — но при разговорите си с различни хора постоянно им казвам: „Бързо отговорете какво е за вас успехът? Опишете го“. Едни отговарят „къща“, други „кола“, мнозина мечтаят за повече време със семейството и така нататък. Но като ги накарам да опишат щастливия живот, желанието за повече време със семейството оглавява списъка, следвано от работата за благото на обществото. Веднъж един човек ми каза: „Искам да настъпи момент, в който ежемесечната ми лепта за църквата да се равнява на сегашната ми заплата“. Помислих си: „Брей! Повечето хора гледат да «минат тънко» при подаянията“. В Библията е казано: „Почитай Господа с първото на всеки доход“. Открих, че когато давам „първото“ от парите, от времето си, от утрините си, ми върви повече. Повече ми върви, когато давам, преди да взема. Как ти се струва?