Анди Андрюс
Стани проницател (21) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

21. Въпросът „Защо?“

Как ще приемеш този принцип за свое мото и какво означава да направиш повече от необходимото? Иисус е казал: „И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две“. Какво е искал да каже? Винаги да правиш повече от необходимото, така мисля. А ти как смяташ? Дали е имал предвид да постъпваш така само с определени хора, с хора, които харесваш, само когато ти отърва или винаги?

Как да приложиш на практика този принцип още днес, където и да се намираш, как да станеш проницател не само в тази област, но и във всички, както се очаква от теб? Семеен ли си? Да, най-трудно е със съпругата. Но защо не направиш повече от онова, което тя очаква от теб? Обикновено се прибираш веднага след работа, но ако направиш и нещо изненадващо, направо ще я шашнеш.

Същото важи и за службата ти. „Да извървиш две мили вместо една“, да направиш повече от необходимото не е толкова трудно — ако останеш петнайсет минути след работното време, можеш да сключиш още две сделки, да кажеш по телефона на някого колко държиш на него, да утешиш някого или да го посъветваш. Можеш да изпратиш на клиент картичка или подарък, за да изразиш уважението си.

„Изминатата извънредна миля“ може да се изрази във всякакви постъпки в зависимост от контекста.

Връщаме се на въпроса как да си ценен за някого, освен за себе си. Ако спазваш гореспоменатия принцип, ще бъдеш богато възнаграден. И още нещо: не бива да го прилагаш, за да манипулираш хората или да извличаш дивиденти, защото това е само симулация и ще ти изиграе лоша шега. Защото е опит за престъпване на законите на природата.

Тук говорим как безкористно да правиш повече от необходимото. Отдели малко време, за да отговориш на няколко въпроса. Ако в момента шофираш, внимателно ги чуй и после помисли върху тях. „Какви конкретни действия ще предприема, за да правя повече от необходимото в брака си?“ Държа да запишеш отговорите. Ето още въпроси: „Как да направя повече от необходимото, та още по-силно да изразя обичта към децата си? Какво означава да направя повече от необходимото, когато съм на работа? Как този принцип да ми стане навик във всички области на живота: на работното място, в семейството, в деловите и в духовните начинания?“. Раздели въпроса на няколко категории и напиши отговорите, за да не остане този принцип само идея, а да се превърне в навик. Как да реагирам, ако хората посрещнат скептично избора ми да изминавам две мили вместо една? Ако ми е за пръв път, ще ме изгледат недоверчиво: „Какви ги вършиш, никога не си бил… никога не си бил толкова мил!“. Как ще реагираш? Как да обориш първоначалния скептицизъм? Запитай се: „Кой мой познат или позната прави повече от необходимото на работното място, в семейството, в деловите и в духовните начинания? Познавам ли такъв човек? Кого да наблюдавам и да му подражавам? Кого да избера за наставник, трябва да е човек за пример, който винаги изминава две мили вместо една. Как да се запозная с такива хора, за да ги попитам защо вършат това и как са добили този навик?“.

Повече време отнема измислянето на нещо ново, отколкото осъществяването му, но тъкмо заради това въпросът „Защо?“ предшества действието. Ако намерим причина да сторим нещо, ще си създадем навик да го вършим и този навик ще промени живота ни. И когато открием нашите лични причини да правим нещо, създаването на навик ще е почти машинално.

Затова вместо да питаш как да станеш човек, който изминава две мили вместо една, си задай друг въпрос, например „Защо винаги не го правя? Защо сега е задължително да стана такъв човек?“. Сетиш ли се за достатъчно основателно „Защо?“, скоро ще измислиш „Как?“ и ако правиш нещо с душа и сърце, навикът ще дойде от само себе си. Мотивациите, причините предшестват делата.

Понякога причината е простичка: „Ще направя еди-какво си, защото държа на думата си“. Казвам го от опит, защото след като години наред се разочаровах от себе си, след като не спазвах обещанията си, реших, че никога няма да се заричам да направя нещо и да не го изпълня. Например ставането сутрин — като всички хора се събуждам уморен и предпочитам да остана в леглото. Обаче съм си измислил игричка: „Няма да заспя, ще полежа още пет секунди и ще стана“. Броя до пет и ставам. Не твърдя, че ми харесва, никак даже, но така започвам деня. Преборих мързела си и спазих обещанието, което си бях дал. Не пропускам малките задължения, така няма да изклинчвам и от големите.