Анди Андрюс
Стани проницател (2) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

2. Бури, предизвикващи подобрения

Преди да се задълбочим в метода, който ще ти помогне да станеш проницател, искам да си представиш къде съм сега. Не знам къде се намираш ти: може би шофираш колата си, може да си в служебния си кабинет или в дома си, с брачната половинка или с приятели, но най-вероятно си сам, в момента аз също съм сам и ще си представя, че с теб разговаряме. Намирам се в кабинета си, настанил съм се на креслото, което момчетата наричат „стола на татко“. Сложил съм го в другия край на помещението срещу бюрото си и сядам на него, за да размишлявам, да се моля, да чета и да изследвам. Това кресло е най-удобното в кабинета ми, от друга страна, когато се настаня на него, напрягам всичките си сетива, защото се стремя да забележа и най-неуловимите нюанси, родени от въображението ми.

Много по-лесно ще станеш проницател и ще смениш гледната си точка, щом разбереш същината й и как може да повлияе на живота ни. Докато се борехме с икономическата криза, надълго и нашироко разговарях с какви ли не хора — постарах се да им обясня, че независимо от предишното ни финансово положение, кризата е в рамките на нормалното. Самата рецесия е средно аритметично. Кризата е само точка в графиката.

Представа си нямам как изобщо им е хрумнало това обяснение. Знам само как в един момент медиите тръбяха, че сме на прага на криза, и много скоро тя ни сполетя. Въпросът ми е как изчислиха средното аритметично? Може би взеха корен квадратен от йената, разделиха го на еврото, прибавиха падащия курс на долара и акциите на автомобилната компания „Форд“, умножени по две, плюс сриващия се пазар на недвижими имоти и — хоп! — налице е спад от три пункта в сравнение с миналата седмица или с миналия месец и някой е… о, боже, ние официално сме по средата… Не знам как го изчислиха, но се оказва, че сме по средата на графиката. Каквото и да тръбят медиите (а те обикновено съобщават негативните статистически резултати), независимо какво се говори, разбираме, че кризата представлява средна аритметична величина — някои предприятия фалират, други — не. Тоест едни хора губят всичко, а други преуспяват повече, отколкото са се надявали, защото става въпрос за усредняване.

Дори Голямата депресия — кошмарен период в историята на нашата нация — е средно аритметично. Не твърдя, че са били щастливи времена, за да не засегна някого — да, знам, че през Голямата депресия много хора са се самоубивали, хвърляйки се от прозорците. Известно ли ви е обаче, че това е единственият период в американската история, през който доста семейства са натрупали състояния, запазени и досега? Накратко, животът ти и евентуалните промени в него до голяма степен зависят от коя страна на графиката ще избереш да съществуваш. За да промениш живота си чрез промяна на мирогледа е необходимо първо да прецениш кои елементи от настоящето ти битие, кои гледни точки подлежат на най-спешен „ремонт“.

Като бях малък, татко често ми разказваше интересни истории и знаеше по една за всеки повод. Сега аз съм баща и разказвам истории на моите момченца. Никога няма да забравя как една сутрин — сигурно бях шест-седемгодишен — с него вървяхме през гориста местност в Южна Алабама; беше средата на лятото и нашият район беше споходен от невиждана суша; по едно време тръгнахме по коритото на рекичка, в което обикновено ромолеше кристалночиста вода, но сега рекичката беше пресъхнала и при всяка наша стъпка под краката ни хрускаха вейки, камъчета и сухи листа. Вървях след баща си и виждах как сегиз-тогиз поглежда нагоре; по едно време отчупи няколко клончета, разтроши ги между дланите си и поклати глава, когато те станаха на прах, която изтече между пръстите му.

Стигнахме до вира на бобрите, които бяха преградили с бент реката и където с нашите често ходехме на пикник; всъщност сега вирът го нямаше, останал беше само дебел пласт изсъхнала, напукана тиня. Татко отиде до къщичката на гризачите, макар да подозираше, че е празна — животинките се бяха скрили някъде в гората, защото без вода убежището им вече не беше защитено от хищниците. Заоглеждахме се и тогава се случи нещо, което никога няма да забравя. Внезапно задуха вятър и застудя; татко се притесни, хвана ме за ръката и ме поведе към колата. Попитах го какво става, а той отвърна, че се задава буря. Оказа се прав — вятърът се усили и запремята изсъхналите листа; преди да стигнем до колата, засвяткаха мълнии, последвани от гръмотевици, каквито не бях чувал през живота си, дъждът заваля като из ведро и аз много се уплаших.

Бях малък и за пръв път виждах такива мълнии — заплаках, разпищях се, а татко ме сграбчи, седна под един храст и ме сложи на скута си — да, по време на гръмотевична буря не бива да се стои под дърво, обаче той нямаше избор — не можеше да се върне до колата, докато аз пищях като заклан. Прегърна ме, притисна ме до себе си, буквално ме захлупи с тялото си, наведе се към ухото ми, и макар че продължавах да плача, ясно чувах как повтаря нещо, което ще помня до края на живота си: „Не бой се, скоро бурята ще отмине, няма да продължи дълго, успокой се, аз съм до теб и няма да допусна да те сполети беда, скоро ще свърши, не се бой“. Оказа се прав — след малко светкавиците престанаха да прорязват небето, вече не отекваха оглушителни гръмотевици. Щом бурята затихна, татко ме накара да стъпя на земята, избърса ми сълзите, изстиска подгизналата ми тениска и ме попита добре ли съм. Отвърнах: „Да, сър“, а той призна, че също се е изплашил. Помислих си: „Брей, даже татко го е било страх!“. После ми каза: „Ела да ти покажа нещо“ и заедно се върнахме при речното корито, което вече не беше пресъхнало — отначало водата само се процеждаше, но скоро заприижда.

Пак отидохме при езерцето на бобрите, татко рече: „Виж какво става“ и аз забелязах, че то вече се пълни с вода, образуваща малък водовъртеж, и пукнатините в глинестото дъно постепенно изчезват. Както си стояхме на брега, погледнахме нагоре и баща ми посочи с пръст — „Гледай, гледай!“ и какво да видя — три елена бяха стигнали до рекичката, два я прескочиха, после се върнаха, трите животни се напиха с вода и се затичаха нанякъде. Татко отново ме попита: „Видя ли какво става?“, но аз нямах представа за какво говори, а той ми обясни, че еленът е намерил вода за пиене на мястото, където преди я е нямало. Каза ми още: „Как смяташ, дали преди няколко минути животните са се изплашили от мълниите и от гръмотевиците, които можеха да ги убият, като са на открито? — Кимнах, а татко продължи: — Ами малките животинки — катеричките и зайчетата — също и птичките — какво ли им е било, а?“. Отговорих, че сигурно също са се изплашили, тогава той каза: „Така е, обаче сега зайците ще имат свежа храна в изобилие, защото дъждът изми тревата, и катеричките на воля ще лудуват сред прохладните листа на дърветата, а птиците, погледни ги как са накацали по земята и знаеш ли защо — за да кълват червеите, излезли на повърхността след дъжда“.

Накрая добави, че наглед най-страшното, което можеше да се случи и за нас, и за животните, в крайна сметка се оказа най-благоприятното за всички. Защото бурята доведе до подобрение. До края на живота си ще помня тези думи, които се загнездиха в ума ми. Как бурята — наглед най-страшното, което може да ни сполети, се е оказала полезна. И всеки път, когато в живота ми се случваше нещо ужасно, или се сблъсквах с някаква пречка, аз си спомнях как татко ме притискаше до себе си и ми шепнеше успокоителни думи. И винаги се вдъхновявах от фразата „буря на подобрението“. Да, наистина е буря, но тя ни създава, формира ни и ни подготвя за бъдещите успехи. Как е животът ти в момента? Преминаваш ли през бурята на подобрението? Може би си мислиш: „Буря като буря, нищо особено“ и аз разбирам какво чувстваш, но едно от необходимите условия е да си изградим мнение за кризата в нашия живот. Така или иначе всички сме в криза, предстои ни криза или излизаме от нея. Свързано е със съществуването ни на тази планета.

Ако в момента не те е връхлетяла буря на подобрението, сигурно наскоро си я преживял или ще я преживееш. Може би още не си открил ползата от нея. Може би от известно време битието ти е безоблачно. Някога осъзнавал ли си, че животът ни е процес на преобразяване, но в какво? Ами, ние се превръщаме в онова, което мислим или предполагаме, в начина, по който виждаме нещата, тоест сме под влиянието на гледната си точка.

Растежът се осигурява чрез напрежение. Например когато си в спортна зала, може да разглеждаш щангите, но според законите на физиката нищо няма да се случи, докато не се опиташ да ги вдигнеш и да си напрегнеш мускулите. Можеш да мислиш за щангите, да си ги купиш, да си платиш членството в куп спортни клубове, но докато не напрегнеш мускулите си, няма да постигнеш нищо. Същото се отнася и за твоето духовно и емоционално израстване, за увеличаването на парите ти или на успехите ти във всеки друг аспект от твоя живот.

Искаш ли да израснеш, да надхвърлиш сегашното си положение? Разбира се.

Тогава приеми смущаващата околна среда като предизвикателство, като начин за оказване на съпротива, за виждане на изпитанията в друга светлина. Позволи си да съществуваш в среда, в която ще си стимулиран към израстване във всяко отношение. Какво издигане предлага спокойствието? Правилно — никакво.