Анди Андрюс
Стани проницател (19) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

19. Изследване на нова територия

Разпитвали Хилари какво го мотивира. Ето какво казва той: „Мисля, че мотивацията е единственият залог за успех, ако се основава на реалността. Добрата физическа подготовка е важна, важни са познанията и донякъде стремежът към успех, но решаващите фактори са първоначалната мотивация, желанието за победа, за постигане на най-голямата цел, в която твърдо вярваш“.

Според Хилари в изследователската дейност тъкмо това е разликата между онези, които се справят отлично, и другите, които не могат.

Най-удивителното е, че Хилари се е подценявал. Твърдял, че теоретичната и физическата му подготовка са слаби, и единственото качество, което си признавал, е способността да контролира ума си. Искал да изпълни всичко, което си бил намислил, и започнел ли, не се отказвал лесно.

Давал си сметка, че пресата и обществеността са му създали фалшивия образ на героичен изследовател и супермен. Обрисували този вечен ентусиаст като смелчага със свръхчовешка сила, а той често казвал, че животът му не е като вестникарска дописка, и неуморно повтарял: „Аз съм човек със скромни способности и с голяма воля. Мога да планирам, да се насърчавам, разбирам смисъла на изпитанията и смятам, че някои често постигат онова, което за по-талантливите ще е фасулска работа, само дето тези таланти нямат силната воля, която притежаваме ние, хората с по-слаба физическа кондиция“. Знаел, че силата на духа, уменията за трезва преценка на положението и за промяна на посоката по пътя към набелязаната цел, са много по-важни от преимуществата в другите области.

Хилари и шерпът Тенсинг Норгей не знаели дали е по силите им да изкачат Еверест дори ако използват кислород и дали ако все пак се изкачат, няма да умрат от изтощение. Лекарите ги предупреждавали за непредвидимите опасности, които дебнат на тази надморска височина. Накратко, Хилари е имал усещането, че може би се опитва да направи нещо, което е извън човешките възможности. Трудно се пренебрегва подобно усещане, но благодарение на силната си мотивация алпинистът упорито продължавал изкачването: „Една крачка, чувствам се добре, мога да направя още една, нали? Още една, всичко е наред, стегни се, направи още една“. Така се окуражавали с Норгей, докато не се изкачили на покрива на света.

Кои територии от ума и от сърцето си ще изследваш първи? В кои не си прониквал, поради колебливост и защото си се страхувал от онова, което ще откриеш за себе си? Кои участъци от ума и сърцето ще започнеш да изследваш стъпка по стъпка? Така, да направим първата крачка и още една, и още една, още ли се чувстваш добре? Вече става страшничко, но все пак с изследването на кои области ще започнеш и ще намериш ли съкровище, за чието съществуване не си подозирал? Защо ще предприемеш изследване на тези нови дълбини, към какво се стремиш толкова силно, че си готов да се изложиш на опасности?

Несигурността винаги ще е страж пред вратите на непознатите територии от сърцето и от ума ти, но ако проявиш смелост, ще бъдеш щедро възнаграден от живота. Може да ти се наложи да се извиниш на децата си за свои решения и постъпки в миналото. Може би ще промениш убежденията, които си надраснал, и ще изкорениш образите в ума и в сърцето си, които вече не само са безполезни, а и раждат горчиви плодове.

Може би ще се опиташ да изгладиш недоразуменията със съпругата си или с приятел, или с началник, или с подчинен. Може би ще удвоиш творческата си енергия. Как това ще съживи частица от теб, която отдавна е мъртва, и ще ти помогне да изградиш преуспяващ бизнес? Ежедневно разговарям с хора, които не притежават изключителни делови качества, но мечтаят, жадуват за успех. Запомни, че смелостта се възнаграждава. Кога за последно си събрал смелост да прекрачиш границите на своята зона на комфорт, да се запиташ кой си и за какъв се мислиш? Помниш ли въпроса, който вече обсъждахме: „Защо си на тази земя“? Предлагам няколко отговора, но първият е, че може би си тук, за да израстваш непрекъснато и да си пример за онези, които те наблюдават. Ако не израстваш, не само се смаляваш, но и умираш, не се шегувам. Ако не израстваш, умираш. Всеки от нас е в процес на израстване или на смаляване, какво ще направиш днес, за да израснеш неимоверно? Първата крачка е изборът.

Втората е да се посветиш на хората. Да им помагаш да израстват и да развиват положителните си качества, да ги обичаш и да изразяваш обичта си не само с думи, а и с дела. Ето ти една идея, която е толкова елементарна, че отначало ще ти се стори неразбираема. Искам да се съсредоточиш и да отговориш в пет изречения или в по-малко на следните въпроси: „Как да обясня на другите и на себе си целта на живота си, и то по начин, който ми дава възможност да я осъществя? Как да обясня тази цел в пет или в по-малко изречения, за да я запомня и винаги да мога да я формулирам с думи така, както съществува в ума ми? Пет простички изречения, които описват целта на живота по начин, който ми позволява да я осъществя“.

Запиши си отговорите на тези въпроси, те ще са най-точната дефиниция, която предизвиква интерес, вдъхва увереност и изразява целта ти. Запиши ги и ги прочети. Ако редактираш тази декларация, помисли как да я направиш още по-въздействаща и описваща смисъла на живота ти? Докато я четеш на глас, представяш ли си как Бог одобрително кима или се мръщи? Кима ли, сякаш казва: „Да, да, ето какво сътворих за теб!“. Тази декларация вълнува ли те? Изпълва ли те с радост и със сила? Въплъщава ли целта ти?

Наскоро един приятел ме помоли да поговорим десетина минути. Обясни как в живота му радостта и въодушевлението били изместени от монотонността и скуката на ежедневието. Говори цели пет минути, оплакваше се и въздъхваше тежко, накрая му казах: „Чакай, може ли един въпрос?“, той кимна и аз го попитах: „Защо си на тази земя?“. Приятелят ми зяпна, сякаш бях поискал да изчисли корен квадратен от някакво голямо число, и безпомощно сви рамене. Повторих: „Защо си на тази земя? Каква е мисията ти? Някъде по пътя си се изгубил в лабиринта на ежедневието, увлякъл си се в работата и си забравил целта си. Прави си график с крайна дата, която да спазиш. Работата спори повече, когато е определен краен срок. Така човек получава усещането, че е постигнал нещо: «Леле, я виж! Виж какво построих, какво създадох!». В изявлението си непременно посочи, че ще помагаш на хората, за да ги въвлечеш в своята мисия и постижението ти да може да бъде измерено“.

С разрешението на моя приятел споделям с теб неговото изявление, което той напечати на малки картончета и после ги ламинира. Държи ги в портфейла си, чете написаното всяка сутрин, щом се събуди, и всяка вечер преди лягане. Той търгува с недвижими имоти и декларацията му е съвсем простичка, чуй какво гласи: „Умело инвестирам в недвижимости. Създавам голямо богатство за хората в моя свят. Много съм щастлив и благодарен, че притежавам над…“ — той написа сумата от банковата си сметка, която открил само преди година. Допълни, че е преуспял, защото е предприел решителни мерки и е упорствал при изпълнението — „Обетът да служа с цялата си душа на жена си, на дъщерите си и на света, в който живея, ме водеше по целия път“.

Виж, хората се стремят към много пари, към богатство. То не е само начин на живот, а много повече. То е част от същността ти. Да си богат означава много повече, отколкото да имаш пари. Означава да се възползваш от изгодни възможности и да подобряваш живота на близките си.

Не е задължително целта ти да е свързана с пари. Парите могат да не фигурират. Важното е да опишеш своята цел и крайния срок за постигането й, също и мисията да те въодушевява, да те радва и да те амбицира. Напиши декларацията и си представи, че вече си човекът, осъществил плана си. Как би се държал той, как ще изглежда и как ще говори? Какво ще направиш, за да станеш този човек? Какво би дал да се запалиш по определена цел, която на практика ще възпламени умовете и сърцата на най-близките ти хора? Всъщност ще постигнеш нещо повече. Ще задействаш силите, които определят твоето бъдеще, твоя утрешен свят.