Анди Андрюс
Стани проницател (16) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

16. Доказателство, че надежда има

В „Проницателят“ се срещаме със седемдесет и шест годишната вдовица Уилоу Калауей, която смята, че вече е безполезна и че животът й е безсмислен. Проницателят Джоунс й се притичва на помощ точно навреме, както стори с мен и с още мнозина. Обръща се към нея в момент, когато са я сполетели много житейски несгоди.

— Моля, седнете, госпожо Калауей — казва й. — Ще си тръгна, ако предпочитате да сте сама, но ще ми е драго да ми разрешите да остана.

Така започва кратката среща на Уилоу Калауей с проницателя Джоунс, която ще промени живота й.

След неколкоминутен учтив разговор тя му се доверява:

— Не страдах толкова, когато Боби Грей почина, но е твърде жестоко майка да надживее детето си. — Устните й затрепериха, гласът й пресекна за миг. — Вече съм напълно безполезна. Да му се не види, кога остарях толкова? — Подсмръкна и вирна брадичка. — Какво ме прихвана? Бръщолевя като луда. Моля да ме извините. Сигурно ме смятате за ужасно невъзпитана.

— Не, не — спокойно възрази Джоунс. — И през ум не ми е минало. Може би грешите, но в никакъв случай не сте невъзпитана.

Уилоу смаяно го изгледа, сякаш не вярваше на ушите си:

— Моля?

Той се усмихна и заговори бавно, като внимателно подбираше думите си:

— Мила госпожо, напълно изключвам възможността някога да проявите невъзпитание. Обаче — Джоунс вдигна пръст, — позволете ми да не се съглася с нелепото ви твърдение, че вече сте безполезна. — Той сви рамене. — Фактът, че дишате през тези мигове на сериозни житейски изпитания, е най-солидното и неопровержимо доказателство за съществуването на надеждата, и то не зависи нито от възрастта, нито от физическото и финансовото състояние, нито от цвета на кожата, нито от пола и от емоционалната зрялост, нито от вероизповеданието. Слушайте внимателно: щом дишате, значи сте жива и сте на тази земя. Което означава, че още не сте изпълнили задачата, с която сте изпратена тук, не сте постигнали целта си. Тепърва ви предстои да осъществите най-важната си мисия, следователно животът е пред вас.

Старицата го разбра и промълви:

— Ето го моето доказателство, че има надежда за всички ни.

Няма значение дали сте възрастни, болни, разорени или потиснати — важното е, че дишате. Каква е поуката, която можем да приложим в живота? Какво ще научиш от примера с Уилоу Калауей, за да ти послужи занапред? Дали си в криза, предстои ти криза или излизаш от нея? Запомни, че надежда има, препятствията по пътя ти са най-вече в ума ти.

Да ти кажа ли как да се справяш със затрудненията, които според повечето хора са непреодолими? Първо: Бъди благодарен за тях, защото не са те сполетели безпричинно. При следващото голямо изпитание направи следното упражнение: вземи химикалка и лист хартия и напиши десет възможности, произлизащи от това изпитание. В каква посока ще тръгне животът ти, накъде ще завие пътят? Десет възможности, които може би ще произлязат от затруднението, пред което си изправен. Второ: Призови на помощ решителността си.

Целта е само мотивация, подкрепена от положителна емоция. Да вземем хората, които в екстремни моменти под влиянието на адреналина правят невъзможното, например с голи ръце повдигат двутонен камион, за да спасят детето, затиснато отдолу. Това е цел, подплатена с действие. Имаш цел и когато започнеш да я осъществяваш, все едно ще завъртиш на максимална степен противопожарен кран. Каква сила, каква мощ, които ще те подтикват към достигането на невероятни висоти! Не се шегувам, разсъждавай заедно с мен.

Спомняш ли си как говорихме за мига, в който животът се изнизва пред очите ти? Ти си в болницата, изпаднал си в кома. Да, неприятна гледка, но всеки може да се окаже в същото положение, и то неочаквано. Така настъпват кризите, когато най-малко ги очакваш, нали? С какво искаш да те запомнят близките, застанали около леглото ти? Какво си мислят, какви чувства изпитват към теб? Дали мненията им за начина, по който си живял, съвпадат с твоите намерения относно жизнения ти път? Има ли разлика между едното и другото?

Някои планират живота си по един начин, но го живеят по друг. Човек може да има най-добрите намерения, но да не ги осъществи. Няма да те запомнят с намеренията, а с действията ти. Те са най-важни, запомни го от мен, и когато разбереш този принцип и започнеш да го прилагаш, животът ти ще се промени. Защото принципът винаги действа безотказно. Като всички принципи, нали?

Принципите са основни закони, на които се подчинява вселената. Независимо дали ние с теб ги познаваме, или не, те винаги действат и в основата им е следното — когато даваш, винаги получаваш. Толкова е елементарно, че може да те отблъсне или да те накара да си кажеш: „О, не го правя заради това!“ — мисълта ми е, че повечето хора се объркват, защото им е неприятно да си мислят, че дават само за да получават. Не твърдя, че ти си от тях, само казвам, че когато даваш, винаги получаваш. Принципът е железен, независимо дали вярваш в него, или не. Да се върнем към въпроса „Защо си на тази земя?“.

Помисли дали отговорът ти има връзка с даването, споделянето и влиянието върху живота на другите. Моля те, отдели минутка и си запиши това. Не го прескачай, защото е важно: по какъв начин стимулът ти за живот помага и въздейства на други хора? Ще го кажа по-простичко: когато имаш затруднения, за какво си мислиш? За тях и как са възникнали в живота ти или как да ги преодолееш? Мислиш ли за възможностите и какви завои по пътя ти могат да предизвикат? Мислиш ли, че си осигурил на семейството си живота, за който открай време си мечтал, защото си проявил достатъчно смелост да се справиш с трудностите и да преодолееш препятствията?

Мнозина зарязват всичко, но ти не бездействаш, ти имаш цел, ти работиш въпреки затрудненията, паралелно с тях, ти ги преодоляваш. Хрумвало ли ти е, че ще окажеш влияние на стотици хора, дори на още неродени, защото за теб са съществували по-важни неща от едно препятствие? В бъдеще много поколения ще взимат за пример и ще извлекат полза от целенасочения ти живот. Нима това не е по-важно от някакъв си проблем?