Анди Андрюс
Стани проницател (15) (24 урока за малките неща, от които е съставена голямата картина)

15. Целенасочен живот

Тъкмо тази ни среща очаквам с голямо вълнение. Животът на повечето хора се подчинява на мотото „каквото, такова“. Взимат решения, действат според тях и твърдят, че са реалисти. Призовавам те да живееш не по правилото „каквото, такова“, а по „какво, ако…?“. Когато си съсредоточен в бъдещите си постижения и в бъдещите си обвързаности и се стремиш да са по-успешни, отколкото в момента, животът ти ще е наситен с много повече възможности. Накратко, ще е посветен на дръзка и благородна цел.

Какво ще отговориш, ако те попитам защо си на тази земя заедно с нас? Дали твоят отговор за смисъла на живота ти ще спечели сърцата на хората и ще ги вдъхнови да превърнат мечтите си в дела, или ще стоиш безпомощно като сърна, заслепена от автомобилни фарове? На този въпрос повечето хора реагират като заслепена сърна, защото никога не са мислили върху отговора. Струва си да поразсъждаваш върху това и докато не си дадеш сметка в какво вярваш, какви са възможностите ти, големите постижения винаги ще ти се изплъзват.

Би могло да се каже, че си на тази планета с определена цел, която сякаш се променя през различните периоди от живота ти, но според мен си тук само поради една причина. И когато я разбереш и уверено тръгнеш по пътя към осъществяването й, в живота ти ще настъпят удивителни промени. Не искам да представиш план за действие или нещо подобно, а да си поговорим как да промениш вижданията си относно присъствието ти на тази земя и към какво се стремиш.

Искам да откриеш нещо, което разбираш не само с ума си, но и със сърцето си.

Говоря за онова, което е отвъд пределите на разума ти. За откриването на истини, които ще изпълнят живота ти с нов смисъл, с нова енергия. Привлякох ли вниманието ти? Дано, защото всичко, казано дотук, е вярно. Ако се вгледаш, ще откриеш нещо, което ще разнообрази и ще ощастливи живота ти и (което е още по-важно) ще го направлява към постигането на поставените цели.

Когато за последно си разсъждавал по този въпрос, запитвал ли си се „Защо съм тук?“. Давал ли си точен и искрен отговор? Сякаш чета мислите ти: „Да, да, знам, че трябва да си намисля важна цел, която да ме стимулира“. И да, и не. Да, важната цел ще те стимулира, и не, не е задължително да си намисляш нещо. Можеш да живееш „механично“ като повечето хора, ден след ден да преминаваш от точка А до точка Б. Всичко зависи от теб. Насърчавам те, посочвам ти конкретни действия, които можеш да предприемеш, но ти можеш да постъпиш както искаш. Животът си е твой, ти избираш как да го прекараш. Всичко, което направиш или не направиш, зависи само от теб.

Хрумвало ли ти е обаче, че мнозина зависят от теб? Че имаш деца или съпруга, приятели и съседи, на които си полезен или които очакват да ги насърчиш? Те разчитат на теб. Проформа ли приемаш твърдението ми, че всичко, което правиш или не правиш, има значение, или го взимаш присърце? Наясно ли си, че всяко твое действие предизвиква поредица от наслагващи се действия, нещо като ефекта на пеперудата. Можеш ли да повярваш, че притежаваш толкова голяма власт?

Да предположим, че сега ме слушаш, докато шофираш, седиш в офиса си, тренираш на бягаща пътечка или си някъде другаде, представи си, че внезапно нещо те пробожда в сърцето. Болката е нетърпима. Ако си в колата, ще се блъснеш в предпазните перила, ако седиш зад бюрото, ще облегнеш глава на него, каквото и да правиш, внезапно ще ти притъмнее, ще загубиш съзнание.

След секунди (поне така ти се струва) чуваш говор на хора, разбираш, че си в болнично легло под ярката светлина на неоновите лампи на тавана, чуваш гласовете на децата си, на жена си, на брат си или на сестра си, може би на най-добрия си приятел, всички те обичат много и са се събрали около теб, но ти не можеш да си отвориш очите, нито да говориш, нито дори да помръднеш, чуваш само разговорите помежду им. Гласовете им ту отслабват, ту се усилват. Искаш да станеш, обаче не можеш, защото си в кома. Шегувам ли се? Ни най-малко. Реалистично ли е? Да, точно така се случва.

Познаваш ли някой, който се е радвал на пълно щастие, но в един миг животът му се преобърнал, може би защото той е получил инфаркт, инсулт или е научил, че има рак в напреднал стадий? Убеден съм, че познаваш човек, чийто живот е претърпял драматичен обрат, например след автомобилна катастрофа. Случва се ежедневно с мнозина. Казвам всичко това, за да си зададеш въпроса ако днешният ден ти е последен (което е напълно възможно), дали ще съжаляваш за начина, по който си живял, за казаното от теб, за онова, което си направил и което не си. Ако се разкайваш за миналото, как ще прекараш този последен ден, за да знаеш, че си го изживял пълноценно?

Ще поговорим как да си поставиш цел, която осмисля живота ти, зарежда те с енергия и мотивира всяко твое действие. Гарантирам, че е възможно да се събудиш с радост и с жажда за живот, и ще ти покажа как да го постигнеш. Аз например се радвам, когато съм с жена си и с двамата ни синове. Обожавам малките маймунки Остин и Адам, а Поли е най-невероятната жена в целия свят и няма думи, с които да изразя любовта си към нея. Казвам всичко това, защото тези трима души мотивират всичките ми действия.

И тази сутрин тук, в Ориндж Бийч, Алабама, се събудих с обичайната радост, защото знам, че в съседната стая са милите ми синове, които понякога нощем се промъкват в нашата спалня и лягат на пода. Случва се да отида при тях, ако Поли е станала рано да почете книга или да приготви закуската; тези трима души са моята цел, те осмислят съществуването ми. Бог ми ги е изпратил, за да се уча от тях, те да се учат от мен и заедно да вървим по житейския път към определена цел, за да се запази наследството ми.

Когато бях на двайсет и една и бях стигнал почти до дъното, не си представях, че ще бъда баща и съпруг, камо ли такъв, какъвто съм сега. Понякога ми идва да се разплача от щастие. Защо обичам толкова силно тези трима души? Защото една от причините да съм на тази земя е да бдя над тях. А ти защо си на тази земя? Знам, че отчасти мисията ми е да предам на моите момчета мъдростта, обноските и мирогледа — всичко, което ще им позволи да въздействат на света, след като го напусна. Те са наследството, което ще оставя след себе си.

Защо си на тази земя, каква е мисията ти? Изпълняваш ли я? И ако не, по каква причина? Побиват ли те тръпки от мислите, които предизвикват у теб отговорите на тези въпроси? Настръхва ли косата ти? Дано. Защото това означава, че си на прав път. Ако мислите за бъдещето и за целите, които смяташ да осъществиш, те плашат, това би трябвало да те стимулира, но ако не е така, какво те зарежда емоционално? Какъв е твоят ориентир, към какво се стремиш? Защото стремежите трябва да те стимулират и аз ти гарантирам, че имаш ясна цел, независимо дали я осъзнаваш, а моята цел е да те науча как непрекъснато да черпиш енергия от нея.