Брент Уийкс
Заслепяващият нож (79)

75.

Докато треньор Фиск водеше упражненията на новобранците по събаряне на земята, влезе Карис Белодъб. Тея я забеляза веднага. Първо, не беше много добра в хвърлянията, които упражняваха — беше една от областите, в които малкото й тегло правеше нещата по-трудни за нея. Все пак можеше да събори на пода два пъти по-тежко момче, но трябваше да направи прехвърлянето съвършено. Точно в момента съвършенството й убягваше.

Второ, Карис беше нейната героиня. Всички уважаваха Карис. Беше известна като една от най-добрите в цялата Черна гвардия. Бърза и корава, духовно, физически и магически. Умна, уверена и красива на всичко отгоре. Беше всичко, което Тея се надяваше да бъде, дори някои от последните неща да бяха недостижими.

Трето, след като научи, че Кип е пълноспектърен полихром, това някак си я беше уплашило. А беше уплашило и Кип. Присъствие на тренировка на Черната гвардия? Това беше нормално. Можеше да се справи с това.

— Стражеви капитан Белодъб, за нас е чест, че ни посещавате — каза треньор Фиск.

— Жалко, че не мога да ви посещавам по-често. Чувам, че това е много надарен клас.

Нима? Наистина ли бяха? Всички вирнаха глави при тези думи, дори Кип.

— Чудя се — каза треньор Фиск — дали бихте пожелали да ни покажете някое бързо събаряне? Някои от момичетата тук тихо недоволстват, че тези упражнения били прекалено трудни за тях, защото нямали нужното тегло.

— Наистина ли? — каза Карис. — Много тихо, предполагам. Или поне се надявам. — Повдигна вежда и изгледа едно от момичетата, а то посърна пред погледа й. — С удоволствие. Кой е най-добрият борец в класа?

— Круксър — отвърна някой. Всички измърмориха в съгласие.

— Круксър, отбранявай се — каза Карис.

Тръгна към него и той зае стойка в готовност, с едното стъпало напред, ръцете леко присвити и вдигнати нагоре. Тя атакува рязко със свит юмрук право в очите му. Ръцете му излетяха нагоре в блок, с разтворени длани.

След това ръцете им се сплетоха и Круксър приклекна. Щом коленете му докоснаха пръстта, тя му влезе, изби краката му назад, смъкна го на земята и го превъртя по очи, с едната му ръка все още сплетена с нейната, с коляното й на врата му.

Без да бърза, тя извади пистолет от колана си и го опря в тила му.

Всичко свърши толкова бързо. Срещу Круксър. Тея погледна Кип. Беше се ококорил също като нея.

Карис прибра пистолета си и се изправи. Класът задиша отново. Беше го направила сякаш без никакво усилие. Дори не беше изцапала коленете си с пръст.

— Това е една от онези хватки, които действат добре срещу тези, които никога не са я виждали — обясни Карис. — Инстинктивно е. Атакуваш в очите му и противникът ти ще разпери ръце, за да отбие удара. Бързо сплитане на пръстите и можеш да го свалиш. Оттам разполагаш с всичкото предимство, което ти трябва. По-малко тегло или по-малко сила просто означава, че трябва да си по-умен.

— Добро показно, стражеви капитан. Не бях виждал такова от години. Боя се, че щеше да подейства дори и на мен — каза треньор Фиск.

— Мм, може би — отвърна Карис и се усмихна. — Въпреки че не горя от желание да възпроизвеждаме последния ни бой.

Той сви рамене.

— Имаше смекчаващи обстоятелства. Бяхте уморена. Малцина са готови да разменят пет бойни жетона.

— Мога ли да взема някой от учениците ти за следобеда? — попита Карис. — Трябва да се поупражнявам.

— Разбира се.

Карис огледа учениците и посочи Тея.

— Ти. Ставаш.

Незнайно защо Тея беше сигурна, че не я е избрала случайно.

Но вечерта Карис просто тренираше. Не каза нищо, освен указанията как Тея да държи торбите за ритане или кои упражнения иска да изпълнят.

— Извинете, стражеви капитан — осмели се накрая Тея. — Но защо тренирате с мен? Аз не мога и свещ да държа на много от бойците, с които работите всеки ден.

— Понякога е добре да се биеш с хора, които не знаеш какво ще направят — отвърна Карис. — Напомня ти как повечето от противниците ти в реалния живот махат безразборно. По-непредвидимо е.

„О. Е, добре“.

Не си казаха нищо повече.