Хауърд Лъвкрафт
Шепнещият в тъмнината (5)

V

Скоро след това, изпреварвайки моето несвързано послание, в събота, на 8 септември, пристигна съвършено друго, успокояващо писмо, изрядно напечатано на нова пишеща машина; странно писмо, изпълнено с уверения и покана, ознаменуващо удивителен обрат в развоя на кошмарната драма от далечните хълмове. Цитирам отново по памет — при това ще се постарая колкото се може по-точно да предам стила на писмото. На него стоеше пощенският печат на Белоус Фолс, а подписът бе напечатан на машина като останалия текст — както често постъпват хората, пишещи писма на машина за първи път. Текстът обаче беше изключително подреден — нещо немного типично за новак, — от което заключих, че Ейкли е използвал пишещата машина и преди, вероятно в колежа. Да кажа, че писмото ми донесе чувство на облекчение, би било не съвсем точно, защото под това чувство все още се таеше слой безпокойство. Ако Ейкли бе нормален психически в своето състояние на ужас, то нормален ли беше сега, в състоянието си на избавление? И когато говореше за „подобреното разбирателство“, какво именно имаше предвид? Въобще всичко изглеждаше диаметрално противоположно на неговите предишни настроения! Но ето го и самото писмо, надлежно съхранено в паметта ми, с която немалко се гордея.

Тауншенд, Вермонт,

четвъртък, 6 септември 1928 г.

Мой скъпи Уилмарт!

Доставя ми голямо удоволствие да Ви успокоя по повод всички глупости, които Ви бях написал. Под „глупости“ имам предвид собственото си изкривено от страх състояние, а не описаните от мен определени явления. Тези явления са реални и значими, а моята грешка се състои в това, че формирах у себе си неадекватно отношение към тях.

Струва ми се, бях Ви казал, че моите странни посетители започнаха да общуват с мен — най-малкото, опитаха се да установят контакт. Вчера вечерта този контакт стана реалност. В отговор на определени сигнали аз приех у дома техен пратеник — бързам да Ви успокоя, че беше представител на човешкия род. Той ми съобщи такива неща, за които ние с Вас дори не сме подозирали, и ясно ми показа доколко погрешни са били нашите представи за целите на съществата, идващи отвън, както и за създаването на тяхната тайна колония тук, на Земята.

Изглежда, че зловещите легенди за техните намерения спрямо човечеството са силно преувеличени и се явяват следствие от невежото изкривяване на алегорични изказвания — изказвания, породени от културна почва и форми на мислене, далеч превъзхождащи всичко, за което ние с Вас можем само да мечтаем. Моите собствени предположения (признавам) са били толкова отдалечени от истината, колкото и всяка догадка на простите фермери и дивите индианци. Това, което смятах за болезнено, срамно и унизително, в действителност заслужава благоговение, отваря простори за разума и е направо възхитително — предишните ми оценки представляваха просто проява на присъщата на човека древна тенденция да мрази и да се страхува от всичко, което е коренно различно от него.

Сега съжалявам за вредата, която нанесох на тези невероятни другоземни създания по време на нощните ни престрелки. Ако само се бях сетил да разговарям разумно и миролюбиво с тях! Но те изобщо не ми се сърдят — тяхното поведение е много по-различно от нашето. За нещастие, в качеството си на агенти във Вермонт те използват някои нискоразвити индивиди — като Уолтър Браун например. Той способстваше да си създам изключително негативна представа за тях. Всъщност те никога не са причинявали на хората съзнателна вреда, макар и често да са били подлагани на жестоки преследвания. Съществува например таен култ на последователи на злото (Вие, като извънредно ерудиран в областта на мистиката човек, ще ме разберете, ако ги свържа с Хастур и Жълтия знак), целта на които се явява преследването на тези създания и нанасянето на удар върху тях, защото ги мислят за чудовищни сили от други измерения. Именно против такива агресори — а не срещу нормалните хора — са насочени сериозните охранителни мерки на Създанията отвън. Научих, че много от нашите изгубени писма са били похитени не от небесните създания, а от агенти на този зловещ култ.

Всичко, което искат те от човека, е мир и невмешателство, както и интелектуално взаимно разбирателство. Последното е абсолютно необходимо, защото нашите знания и технически средства са достигнали такова ниво, при което става невъзможно да се съхрани тайното съществуване на неземните създания на Земята. Те биха желали по-добре да опознаят човека, както и да подбудят някои духовни и научни лидери на човечеството да узнаят повече за тях. В резултат на такъв информационен обмен всички недоразумения ще се изчистят и ще бъде установен общоприет modus vivendi^[1].

Всяка идея за поробване или принизяване на човечеството ще бъде просто смешна.

Като първа крачка към осъществяването на това „подобрено разбирателство“ другоземните създания решиха да прибегнат до моя опит. Аз съм натрупал значителна информация за тях, а и те спокойно биха могли да ме използват като техен първи преводач на Земята. Вчера през нощта Създанията отвън ми обясниха изключително много неща — факти от колосално значение, откриващи безгранични хоризонти — и по-късно ще ми съобщят още повече както писмено, така и устно. Още не са ме поканили да направя пътешествие навън, макар и да не изключвам тази възможност за в бъдеще, дори желая силно това да се осъществи — с използването на особени средства, превъзхождащи всичко, с което сме привикнали и което разглеждаме като опит на човечеството. Къщата ми вече няма да бъде подлагана на обсада. Всичко се завръща в нормалните си граници и необходимостта от кучета също отпада. В замяна на ужаса ще получа достъп до колосални източници на знания и ще се насладя на истински интелектуален пир, недостъпен за никого от смъртните.

Неземните създания са може би най-изумителните органични творения в пространството и времето, както и отвъд техните предели — представители на разпространена из целия Космос раса, по отношение на която всички останали форми на живот представляват единствено второстепенни разклонения. Те са в по-голяма степен растения, отколкото животни (ако изобщо тези термини са приложими към материята, от която са изградени) и имат своеобразна гъбеста структура. Наличието обаче на подобна на хлорофил субстанция и твърде особената храносмилателна система напълно ги отличават от листостеблените гъби. Устройството им се явява съвършено чуждо на нашата част на Космоса — с електрони, имащи съвсем друго ниво на вибрация. Именно затова подобни създания не могат да бъдат запечатани на фотолента, въпреки че очите ни ги виждат. От друга страна, всеки добър химик би могъл да създаде фотоемулсия, способна да съхрани тяхното изображение.

Тези създания имат уникалната способност да се придвижват в студеното безвъздушно пространство между звездите в своя телесен вид, макар че някои от подвидовете се нуждаят от специални механични приспособления или необичайни хирургични присадки. Не са много тези, които имат криле, съпротивляващи се на ефира — това обаче е характерно за вермонтската разновидност. Външното сходство с някои форми на живот, специфични за Земята, се дължи по-скоро на паралелна еволюция, отколкото на близко родство. Способностите на техния мозък превъзхождат тези на всички съществуващи живи същества, но крилатите създания от хълмовете не са най-съвършени в този смисъл. Обичайното средство за общуване при тях е телепатията, макар че имат рудиментарни вокални органи, които след лека хирургическа операция (хирургията е нещо съвсем обикновено и рутинно за тях) могат да възпроизведат речта на всеки съществуващ организъм.

Тяхното основно обиталище в момента е неоткритата досега и почти неосветена планета, намираща се в края на Слънчевата система — отвъд Нептун и деветата поред от Слънцето. Това е, както установихме, обектът, удостоен с тайнственото название „Йюггот“ в някои древни и забранени ръкописи; скоро той ще се превърне в средищна точка на мисленето за нашия свят с цел усиленото взаимно разбирателство. Няма да се учудя, ако астрономите се поддадат на тези мисловни потоци и открият Йюггот тогава, когато небесните създания пожелаят. Но Йюггот, естествено, представлява само междинна станция.

Основната част от тези създания населява странно устроените бездни, намиращи се отвъд пределите на човешкото въображение. Сферата на време-пространството, която смятаме за вместилище на целия Космос, всъщност представлява само един атом от истинската безкрайност, принадлежаща на тях. И тази част от безкрайността, която човешкият мозък е в състояние да възприеме, ще бъде открита пред мен, както е станало с не повече от петдесет души в цялата история на човечеството.

Вероятно всичко това отначало ще Ви се стори бълнуване, Уилмарт, но с времето навярно ще оцените колосалната възможност, която се открива пред мен. Бих искал и Вие да се възползвате от нея, пък и имам да Ви разказвам още много неща, които не могат да се опишат на хартия. По-рано Ви предупреждавах да не идвате при мен. Сега обаче, след като всичко вече е спокойно, с удоволствие снемам това предупреждение и Ви каня на гости.

Имате ли възможност да дойдете, преди да са започнали занятията в колежа? Това би било великолепно. Вземете с Вас записа от фонографа и всички писма, които съм Ви пращал — те ще ни трябват при обсъждането и пресъздаването на цялата тази история. Желателно е да вземете и снимките, тъй като съм забутал някъде и фотографиите, и негативите в неотдавнашната суматоха. Само ако знаете какъв разтърсващ материал ще добавя към онези откъслечни и неточни сведения — и какво изумително приспособление ще служи за основа на моите допълнения!

Недейте много да му мислите — сега вече не ме следят както преди и не Ви заплашва никаква среща с нещо неестествено или страшно. Елате веднага и аз ще Ви посрещна на гарата в Братълбъро, където ще дойда с кола — пригответе се за по-дълъг престой при мен и помнете, че Ви очакват много вечери с обсъждане на такива неща, които надхвърлят всеки човешки стремеж. Само не казвайте на никого за това — тази информация не бива да става достояние на нашата развалена и разглезена публика.

Железопътните връзки с Братълбъро изобщо не са лоши — можете да се запознаете с разписанието в Бостън. Хванете експреса до Гринфилд, а после се прехвърлете, за да преминете неголемия отрязък от оставащия Ви път. Препоръчвам Ви да се качите на влака в 4,10 следобед от Бостън. Той пристига в Гринфилд в 7,35, а в 9,19 оттам тръгва влак, пристигащ в Братълбъро в 10,01. Това е за работните дни. Уведомете ме за датата на идването Ви и аз ще Ви посрещна с колата на гарата.

Приемете извиненията ми, че писмото е напечатано на машина, ала моят почерк стана в последно време, както знаете, твърде неравен и не бих могъл да напиша толкова дълъг текст на ръка. Купих тази нова „Корона“ вчера от Братълбъро — изглежда, че добре работи.

Очаквам Вашия отговор и се надявам скоро да Ви видя със записа от фонографа и всички писма от мен — както и със снимките…

Оставам в очакване на срещата ни:

Ваш Хенри У. Ейкли

До Албърт Н. Уилмарт, Ескуайър, университет „Мискатоник“, Аркхам, Масачузетс

Емоциите ми след прочитането и препрочитането на това странно и неочаквано писмо бяха до такава степен объркани, че не се поддаваха на описание. Казах, че изпитах едновременно чувство на облекчение и на тревога, но това едва изразява обертоновете и нюансите на моите разнолики подсъзнателни усещания. Ще започна с това, че посланието се намираше в пълно противоречие с предшестващата верига от събития — смяната на настроението от вцепеняващ ужас към спокойно благодушие и даже въодушевление беше твърде пълна, внезапна и неочаквана! Едва можех да повярвам, че един-единствен ден е в състояние така да промени психологическото състояние на човека, който бе написал онзи чудовищен разказ за събитията, случили се в сряда — каквито и благоприятни открития да е донесъл. От време на време усещането за противоречивост ме подтикваше да си задавам въпроса, не беше ли цялата тази драма на фантастични сили, протекла далеч от мен, някакъв илюзорен сън, създаден от собственото ми въображение? В този момент обаче си спомнях за записа от фонографа и се чувствах още по-озадачен.

Най-малко от всичко бих могъл да очаквам такова писмо! Анализирайки впечатленията си, можех да отделя в тях две съвършено различни фази. Първо, ако предположим психическата нормалност на Ейкли в дадения момент и по-рано, то отбелязаната промяна в ситуацията беше извънредно бърза и невероятна. Второ, промяната в маниера, отношението и речта му стоеше също твърде встрани от нормалното и предсказуемото. Сякаш цялата му личност бе подложена на някаква скрита мутация — мутация толкова дълбока, че е било изключително трудно да се съчетаят двата му образа, ако, предполагам, тогава и сега той е бил вменяем. Подборът на думите, стилът — всичко беше малко по-различно от обичайното за него. Отличавайки се с академична чувствителност по отношение на стила, лесно забелязах отклоненията в ритмиката и начина на подреждане на фразите. Естествено, емоционалният потрес или откровението, предизвикващо такава радикална промяна, би трябвало да бъдат наистина екстремални! От друга страна, в много отношения това беше писмо, типично за Ейкли. Същата стара страст към безкрайното и вечното — и същата типично научна любознателност. Дори за миг не можех да повярвам във възможността от фалшификация или злостна подмяна. Нима поканата — готовността да ми се предостави възможност лично да се убедя в истината — не доказваше оригиналния произход на писмото?

В събота вечерта не можах да заспя, а през цялото време си мислех за сенките и чудесата, криещи се в писмото. Разумът ми, уморен от насъбралите се страхове и чудовищни факти, с които се бе сблъскал през последните четири месеца, неуморно работеше върху този потресаващ нов материал, отново и отново преминаваше през цикли на колебание и убеждение, вече неведнъж преживени при сблъсъка с предишни сензации; докато малко преди разсъмване изгарящият интерес и любопитството започнаха да изместват първоначалната буря на объркването и притеснението. Побъркан или нормален, променен или просто облекчен, беше ясно, че Ейкли действително се е сблъскал с някакво невероятно изменение на перспективата на неговите рисковани изследвания. Изменение, което напълно е отстранило чувството за опасност — реална или въображаема — и е открило нови главозамайващи сфери на космическото и свръхчовешкото знание. Моята собствена жажда за неизвестното по нищо не отстъпваше на неговата и аз усещах, че също съм повлечен от разрушаването на зловещата бариера. Да загърбиш тези влудяващи ограничения на времето, пространството и естествените закони и да се докоснеш до безграничното отвъд, да се приближиш до бездънните дълбини на безкрайността и нейните тайни — заради това без съмнение си струва да рискуваш своя живот, своята душа и своя разсъдък! А и Ейкли каза, че вече няма никакви препятствия — сега той самият ме кани при себе си, докато преди ме предупреждаваше да стоя далеч. Само при мисълта какво мога да науча от него, буквално затреперих от възбуда — веднага си представих как седя в усамотения и до неотдавна обсаждан селски дом в компанията на човека, говорил с истински пришълци от открития Космос; седя си там с ужасяващия запис и писмата, в които Ейкли бе документирал своите прибързани заключения.

И тъй, в неделя сутринта телеграфирах на Ейкли, че ще се срещна с него в Братълбъро следващата сряда — на 12 септември, ако, естествено, тази дата му е удобна. Само в едно отношение не последвах съвета му — в избора на влак. Честно казано, не ми се искаше да пристигна в тази мрачна местност късно през нощта; затова позвъних на гарата и си изясних другите възможности. Ако станех по-рано и хванех влака от Бостън в 8,07 сутринта, можех да успея да се кача в 9,25 на този за Гринфилд, пристигащ там в 12,22 на обяд. Това ми даваше възможността да пристигна в Братълбъро в 1,08 следобед — значително по-удобно от 10,01 вечерта, за да се срещна с Ейкли и да потеглим заедно към усамотените, тайнствени хълмове.

Съобщих за маршрута си в телеграмата и бях радостен да получа отговор още същата вечер, че моят вариант напълно устройва домакина ми. Телеграмата му гласеше:

УСЛОВИЯТА СЪВСЕМ ПОДХОДЯЩИ ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНА В ЕДИН И ОСЕМ СРЯДА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЗАПИСА И ПИСМАТА И СНИМКИТЕ СЪХРАНЕТЕ ЦЕЛТА НА ПЪТУВАНЕТО В ТАЙНА ОЧАКВАЙТЕ ВАЖНИ ОТКРИТИЯ

ЕЙКЛИ

Получаването на тази телеграма в отговор на моята, изпратена на Ейкли и несъмнено доставена му вкъщи от станцията в Тауншенд или чрез официален служител, или съобщена му по телефона, ме избави от всякакви подсъзнателни съмнения относно авторството на необичайното писмо. Облекчението ми беше очевидно — всъщност то дори бе по-силно, отколкото очаквах, а всичките ми съмнения бяха дълбоко погребани. Тази нощ сънят ми беше спокоен и здрав, а през следващите два дни бях зает с приготвянето на багажа си и подготовката за пътуването.