Иван Вазов
Завръщането на лавроносните войски

Я заплачи ти от радост,

        моя майко мила,

и вий, моми; вийте венци —

        юнашки труфила.

 

Чуйте мойта песен нова:

        Зора зазорява,

прочула се по земята

        българската слава.

 

Прочуло се ново име

        и незнайна сила,

възкръснала България,

        света удивила.

 

Литнали са юнаците,

        чеда на Балканът,

свойта земя бащината

        и чест да забранат.

 

През горите префръкнали,

        в снега нощували,

през планини, през граници

        с песни минували;

 

куршумите, гранатите

        на смях подзимали

и крепости страховити

        с „ура“ превзимали.

 

Де е било това чудо?

        Чула ли си, мале —

капитаните да бият

        стари генерали!

 

и смирени градинари

        да плащат съдбата?

и по двата свята.

Нарекли са българите

        лъвове безстрашни:

дайте, братя, да цалунем

        ваште чела прашни,

 

ваште чела кървавите,

        знамена пробити,

дайте пак да ви цалунем

        лаврите честити.

 

Вий спасихте нашто име

        и земя ни родна,

вий дигнахте до небето

        славата народна.

 

Разпяла се свободата,

        на празник ни кани,

разцъфтяли се лаврите

        и в наште Балкани.

 

Моми, вийте венци красни,

        плачи, майко мила:

възкръснала България,

        света удивила!

 

София, ноември 1885