Асоциация на истинското сърце
Връзка без загуба или печалба: любовта е безгранична

Днес следобеда отидох на ресторант с приятели от курса по кунгфу. Докато ядяхме, изпратих смс на сина ми да дойде при мен след урока си по китайски.

Китайското училище се намира в една църква в 13-и парижки район, почти срещу ресторанта, в който бях, но малко по диагонал.

След като изпратих съобщението, си дадох сметка, че урокът на сина ми трябва да е свършил, но него все още го нямаше. Реших да отида да го потърся в училището. Когато стигнах, видях, че занятието все още не е свършило. Почаках няколко минути и изведнъж една възрастна чернокожа дама се приближи до мен и ми каза, че й е много студено — вярно, че в този момент в Париж температурата беше доста ниска.

Каза ми още, че би желала да получи палто и че търси свещеника, който отговаря за църквата. Бях чувал, че с наближаването на Коледа хората често даряват дрехи на църквата и тези дрехи след това се разпределят между хората в нужда.

Затова заведох тази жена при свещеника. Придружих я до бюрото му и после отидох да взема сина си. Възрастната дама излезе доста бързо и ми каза, че свещеникът няма палто, което да й даде.

Виждах добре, че цялата трепери. Извадих документите си от моето собствено палто и го подадох на жената да го облече.

Тя се разплака — не можеше да повярва на случващото се. Видях обаче, че лицето й просветна. Казах й, че съм купил палтото, за да отида на ски с него и то е доста топло. Добавих, че ако няма нищо против, може да го задържи.

Помогнах й да се облече, след което тя ме прегърна и ми благодари през сълзи. Отговорих на прегръдката й и й пожелах весели празници. През това време си казвах сам на себе си: „Бабче, излишно е да ми благодариш, защото истинското аз не дава и не губи нищо, то винаги си е то самото. Впрочем с това плато, което ти давам, създавам силна кармична връзка с теб и когато истинското учение на Буда достигне Франция, бих желал да си тук, за да го следваш.“

Когато видях радостта на тази жена, аз произнесох името на Буда: „Амитофо“.

Докато заведа възрастната дама при свещеника, часът беше свършил и синът ми беше отишъл да ме търси в ресторанта и след като не ме намерил, се беше върнал в училището. Щом дамата си тръгна, забелязах сина си, който подскачаше нетърпеливо. Върнахме се заедно в ресторанта.

Когато си тръгвахме оттам, един приятел ме попита: „Къде ти е палтото?“ Отговорих му, че съм го дал на някого.

Синът ми каза, че на него самия не му е студено и иска да облека неговото палто. Аз отказах, но и той не искаше да го облече повече.

Тогава разбрах както иска. Отидохме в най-близкия супермаркет и си купих палто. Едва тогава синът ми се облече на свой ред.

Взехме метрото, за да се приберем вкъщи и чух синът ми да пее. Искаше ми се да го снимам тайно с телефона си, но не успях.

Ние всички искаме хората да ни обръщат внимание, но по-важното е ние да обръщаме внимание на другите, защото така можем да засеем повече добри кармични семена. Практиката не се състои само в овладяване на мъдростта, а освен това е необходимо да практикуваме добродетелността, да поддържаме в себе си състраданието и ако можем да помогнем на другите, да не се колебаем да го направим, защото в тези моменти създаваме добри отношения с тях и наистина упражняваме истинската практика, която е едновременно мъдрост и добродетелност. Бих желал да можем в нашата практика да се поддържаме и насърчаваме взаимно.

АМИТОФО!