Асоциация на истинското сърце
Защо сме вегетарианци?

Наскоро ходих в Испания на служебно пътуване. По време на обяда няколко любопитни испански колеги ме попитаха защо съм вегетарианец. Те си мислеха, че тъй като не ям месо, изпускам нещо в живота. Възползвах се от тази ситуация, за да им говоря за прераждането и затова колко е важно да бъдем вегетарианци, като им разказах следната история:

Някога имало един стар монах. Един ден докато прекосявал едно село, видял, че в една от къщите празнуват сватба. Старият монах прекосил прага, погледнал в двора и си излязъл, след като казал следните думи:

„Роднините са в пещта и в тигана, прасетата и овцете са седнали на масата, а внукът се жени за баба си.“

В двора някои от хората чули думите му. Те настигнали стария монах, защото искали да получат обяснение за странните му слова.

Старият монах започнал да им обяснява:

„Казах ви истината, но вие не я виждате. Аз пък мога да видя много повече неща, отколкото си мислите. В момента в кухнята се пекат прасета, коне и овце. Но всъщност всички тези животни в миналите си животи са били членове на вашето семейство. Тези хора някога са яли прасета и други животни и сега са се преродили в прасета, коне и овце. Разберете, че хората, които днес седят на масата, са били прасета, коне и овце в миналите си животи и че тогава са били изядени. Сега е техен ред да изядат онези, които са ги изяли някога. Такъв е законът на карма. И не, това не е някаква безвкусна шега! Вие днес ядете животни. В някой бъдещ живот те ще са онези, които ще ви изядат. Въпросът е следователно кога ще спрете да се изяждате взаимно?

Единствено Буда и бодхисатвите имат ясен възглед и ви препоръчват да не навреждате и да не убивате другите живи същества — животните. Злото, което извършвате, като действате по този начин, един ден ще се обърне срещу вас. Ако ядете месо, вие никога няма да избягате от цикъла на преражданията.

— Но защо младоженецът да се е оженил за баба си? — попита някой.

— Бабата на това момче починала на 90 години. Преди да умре тя погледнала внука си. Момченцето било още малко, дори не било навършило девет годинки. Баба му била прекалено обсебена от него и точно преди смъртта си държала ръката му, гледала лицето му и се притеснявала кой ще се грижи за него — нейната любов към него била прекалено тежка.

Следователно след смъртта си тя решила да се прероди при съседите. Това впрочем било щастливо събитие за съседа, който от дълго време напразно се опитвал да има дете. Така в новото си прераждане бабата станала дъщеря на съседа. Тя се родила, когато внукът й бил само на девет. Още от малка тя се влюбила в малкото момче, което също изпитвало специални чувства към нея. Когато пораснали, те естествено решили да се оженят.“

Това е краят на историята. Когато свърших да разказвам, просто казах на испанските колеги, че не бих желал да бъдат изядени от собствените си колеги. Реакцията им беше еднозначна — те избухнаха в смях. Това са наистина много весели хора! Беше ми ясно, че не бяха повярвали на тази история, но исках да съм честен с тях и въпреки че не повярваха на думите ми, все пак успях да посея добра карма в тях.

Ето защо споделям тази история и с вас.

С най-добри чувства!

АМИТОФО! (В името на Буда АМИТАБХА).