Иван Вазов
На непукналата граната (Паднала пред мене в боя при Пирот на 14 ноември 1885 г.)

Девойко, не ща твоята цалувка,

ни твоята милувка;

далеч от твоята игра опасна

песен гръмогласна.

 

Да, ти посланица си, туй съзирам,

на господин Милана.

Що искаш да речеш? Не те разбирам —

шумиш като пияна.

 

Да бе ме ти докоснала най-малко,

за подигравка даже…

Но ти не щя — и имаш право: жалко!

Курбан съм, що не важи.

 

По-харно би сторила да умериш

ти жътва по-избрана:

девойко, ставай, тичай да намериш

там господин Милана.

 

Кат Юда нявга, тоз кръвник за злато

славянството продаде —

върни му ти цалувката, която

на брата си той даде.