Димитър Мантов
Дяволската въртележка (2)

Пролог

Разстриганият за безпътство и буесловие монах Гервасий седеше на сянка до входа на крепостта Констанция от време на време лениво плюеше по нажежената каменна настилка.

Сянката, която хвърляше издадената напред врата на крепостта, беше широка само два разкрача и стражникът — един намръщен кападокиец, завря копие в ъгъла и рече на гръцки:

— Я се сбутай там!

— Няма място — изръмжа в отговор разстриганият монах и раздруса широката си кестенява брада.

— Не дрънкай!

— Кастрофилаксът ме повика по бърза работа, а ме кара половин ден да чакам тука.

— Кучи мърши сте вие, българите…

Това каза той и забеляза как се свиха бръчките около очите на българина и благоразумно отиде встрани, на слънце, но не така близо до тоя анатемосан божи служител, за когото разправяха какво ли не: че ходел навътре в планината, където други не смеят дори денем с въоръжена свита да минат; че се връщал с богат лов, защото му помагал сам нечестивият. Един старец въглищар видял как Баткунецът (тъй му викаха всички тук) спрял при вековен бор и свирнал с уста. Изведнъж се чуло блеене на коза и иззад дънера изскочило истинско страшилище — космат, с магарешка опашка и рога като на козел. Яхнал Баткунецът косматия звяр и потънал в гората…

В тишината се чуха стъпки от подковани обуща, придружени с дрънкане на метал — така шумно може да се движи само тежковъоръжен войник, — и Баткунецът повдигна едното си око.

Я гледай, сам стотникът иде.

— Хайде, кир Леонидис те чака!

— И аз го дочаках — озъби му се българинът и тежко се изправи.

Едва сега се видя колко много е висок и какви широки гърди има — и стражникът, и стотникът да увиснеха на ръцете му, не ще можеха да го удържат.

— Бързай — насочи към него копие стражникът.

— Сам върви, знаеш пътя, не идваш тук за първи път — с ръка върху дръжката на широкия меч притури стотникът.

— Знам… — процеди българинът — всички ви знам и всичкото ви знание проумявам…

И тръгна, като остави зад себе си озадачени двамата ромеи — да стоят мълчаливи и да се питат какво искаше да каже, дали нещо обидно за тях и за императорската власт или само ей тъй си превъртя езика, както са го учили в манастира.