Джефри Арчър
Пръв между равни (36)

35.

Елизабет оправи бялата връзка на Саймън и отстъпи крачка назад, за да види как изглежда.

— Поне приличаш на министър-председател — усмихната каза тя.

Саймън погледна часовника. Оставаха няколко свободни минути, за да отиде в личния апартамент на председателя на камарата. Не че искаше да рискува да закъснее за тази тържествена вечеря. Елизабет му помогна да си облече палтото и след като потърси в джобовете, се увери, че е загубил още един чифт ръкавици.

— Дано да се грижиш по-добре за държавата, отколкото за личните си вещи — въздъхна тя.

— Сигурно ще ми е трудно да изгубя цяла държава — пошегува се Саймън.

— Помни, че Реймънд Гулд ще се опита да те отмени в това отношение — подметна Елизабет.

— Да, права си. Бих предпочел да се състезавам с Кинок.

— Защо? — попита тя.

— Защото Гулд се е родил за друга партия — каза Саймън, целуна жена си и тръгна към вратата, — голяма част от избирателите са стигнали до същото заключение.

Полицаят на вратата на Ню Палас Ярд отдаде чест, когато колата на Саймън спря на входа за членове на парламента. Той погледна отново часовника си, оставаха му десет минути. Никога не можеше да устои на желанието да надникне в камарата, за да види колко хора има, или да погледне последните новини от телекса.

Саймън надзърна в пушалнята. Няколко депутати се бяха пръснали из салона. Пимкин, заобиколен от старите си приятели, го поздрави високо. Лицето му светна, като забеляза, че Саймън е с официален костюм:

— Келнер, моят джин да бъде двоен.

Приятелите му се засмяха. Саймън поръча двоен джин с тоник за господин Пимкин.

Той мина от група на група и поприказва няколко минути за изборите в техните избирателни райони. Пимкин увери Саймън, че торите ще се върнат победоносно на власт.

— Много бих искал всички да са убедени като теб — каза Саймън и тръгна към апартамента на председателя.

Той мина по коридора с библиотеката, облепен от пода до тавана с най-интересните стари протоколи от заседанията на парламента. По този коридор депутатите отиваха в личните помещения на председателя. На огромното стълбище с големия портрет на председателя Адингтън той бе посрещнат от лакея на Сеймор, облечен в черен фрак и бяла връзка.

— Добър вечер, господин Кързлейк — поздрави лакеят и го поведе по коридора към преддверието, където Чарлс Сеймор посрещна госта.

Колко по-добре изглежда от предишната ни среща, мина през ума на Саймън.

Андрю Фрейзър вече беше пристигнал и тримата водеха оживен разговор за предстоящите избори, когато пристигна третият гост.

— Достопочтеният Реймънд Гулд — съобщи лакеят.

Чарлс се запъти да посрещне госта.

— Поздравявам те с избирането ти за лидер — бяха първите му думи. — Сигурно се чувстваш много изтощен, седмицата беше адски тежка.

— По-скоро въодушевен, ако трябва да призная истината — отговори Реймънд.

Той тръгна към Саймън, който също го поздрави. Двамата мъже си стиснаха ръцете и заприличаха на средновековни рицари, свалили за миг шлемовете преди края на турнира. Настъпилото мълчание бе прекъснато от Андрю.

— Добре. Надявам се борбата да бъде честна — каза той и двамата се засмяха.

Лакеят приближи до председателя и му съобщи, че кралицата е тръгнала от Бъкингамския дворец преди няколко минути.

Чарлс се извини и остави гостите, които продължиха разговора си.

— Някой каза ли ви какъв е истинският повод за тази вечеря? — попита Реймънд.

— Не е ли по случай шейсет и петия рожден ден на кралицата? — попита Саймън.

— Не. Това е само претекст, за да не стане срещата съмнителна. Мисля, че ще ви бъде от полза да знаете, че Нейно Величество ще постави много деликатен въпрос.

Саймън и Андрю научиха по същество за състоялия се в болницата разговор между Реймънд и министър-председателя.

 

 

Чарлс чакаше кралицата в двора пред входа на дома.

Минаха няколко минути и видя двама конни полицаи от ескорта на кралицата да влизат през входа на Ню Палас Ярд, следвани от познатия червено-кафяв ролс-ройс без номера, със слаба мигаща бяла светлина на покрива. Колата спря, моментално изскочи лакей и отвори задната врата.

Кралицата слезе и човекът, определен от историята да стане служител на монарха, я поздрави. Беше облечена в обикновена рокля за коктейл. Единствените й бижута бяха перлено колие и малка брошка с диамант. Чарлс се поклони, после се ръкуваха и поведе кралицата по застланото с пътека стълбище към личния си апартамент. Лидерите на трите партии бяха застанали един до друг в очакване на кралицата. Тя се ръкува най-напред с новоизбрания лидер на лейбъристката партия, поздрави го с избирането му, после го попита за състоянието на министър-председателя. След това се ръкува с лидера на опозицията и попита как се чувства съпругата му в централната болница в Пъкълбридж след последните съкращения в бюджета за здравеопазването. Саймън винаги се изненадваше колко много неща си спомня кралицата от минали разговори, продължили не повече от няколко минути. Накрая се ръкува с Андрю и се пошегува за последната реч на баща му, в която казал, че слабото място на социалдемократите било ръководството на партията.

— Той е много стар, Ваше Величество — оправда го Андрю.

— Не колкото Гладстон, когато сформира последния си кабинет — отговори тя.

Кралицата взе от сребърния поднос предложения й джин с тоник и огледа великолепната стая.

— Със съпруга ми сме големи почитатели на готическата архитектура, макар че като редки посетители на Уестминстър обикновено сме принудени да се възхищаваме на по-видни образци на този стил, като фасадите на железопътни гари или вътрешния вид на някои катедрали.

Четиримата мъже се усмихнаха. След няколко минути Чарлс ги покани в столовата, където върху овална маса бяха наредени прибори за петима души. Четиримата мъже изчакаха кралицата да седне начело на масата.

Чарлс постави Реймънд от дясната й страна, Саймън от лявата, а той и Андрю седнаха на останалите две места.

Когато сервираха шампанското, Чарлс и колегите му се изправиха и вдигнаха тост за кралицата. Тя им напомни, че до рождения й ден остават още две седмици, че й предстоят двайсет и четири официални ангажимента през месеца по този повод, без да се смята честването в семеен кръг.

— Аз бих капитулирала, но кралицата майка присъства на повече чествания миналата година по повод нейния деветдесети рожден ден, отколкото ние планираме за моя шейсет и пети. Не мога да си представя откъде черпи тази енергия.

— Може би ще се съгласи да ме замести за предизборната кампания — пошегува се Реймънд.

— Не й предлагайте — прие шегата кралицата, — ще хукне моментално, без да се замисли.

Готвачът бе приготвил обикновена вечеря от пушена сьомга, агнешко задушено в червено вино и желиран дивеч. Единственият пищен жест беше тортата за рождения ден с форма на корона.

След вечерята поднесоха коняк и прислугата ги остави сами. Четиримата мъже бяха приятно отпуснати, докато кралицата не им постави без предисловие деликатния въпрос, който изненада само Чарлс.

Нито един от тях не проговори.

— Вероятно трябва да попитам първо вас — каза кралицата, обръщайки се към Реймънд, — защото вие замествате министър-председателя в момента.

Реймънд не се поколеба.

— Аз съм „за“, мадам — тихо каза той. След това се обърна към Саймън.

— Аз също бих подкрепил такова решение, Ваше Величество — отговори той.

— Благодаря ви — каза кралицата и се обърна към Андрю.

— Дълбоко в себе си аз съм традиционалист, Ваше Величество, но трябва да ви призная, че съм мислил много по този въпрос през последните няколко години и съм решил да поддържам така наречения модерен подход.

— Благодаря ви — повтори тя и накрая обърна поглед към Чарлс Сеймор.

— Против, мадам — каза той без колебание, — както е известно, аз никога не съм бил модерен човек.

— Това не е лошо, господин председателю на камарата. — Тя спря за малко и след това добави: — Преди години бях помолила бившия председател на Камарата на лордовете да приготви необходимите книжа. Той ме увери тогава, че ако водачите на основните партии са съгласни по принцип, законът може да мине, докато двете камари са в сесия.

— Точно така, мадам — каза Чарлс. — Ще са необходими от два до три дни, ако подготвителната част е свършена. Това ще бъде прокламация пред двете камари на парламента. Вашето решение не подлежи на гласуване.

— Отлично, господин председателю. Значи въпросът е приключен.