Джефри Арчър
Пръв между равни (11)

10.

Саймън беше вече излязъл, когато у тях позвъни Едуард Хийт. Измина цял час, докато Елизабет успя да се свърже с него и да му предаде, че партийният лидер иска да говори с него в два и половина.

Чарлс беше в банката, когато главният организатор се обади, за да го помоли за среща в два и половина, преди камарата да започне работа. Чарлс се почувства като ученик, на когото са казали, че директорът го вика в кабинета си. Последния път, когато организаторът го потърси, даде повод за злополучния коментар и оттогава почти не си говореха. Обаждането го изпълни с опасения, предпочиташе веднага да му кажат какъв е проблемът.

Реши да не обядва в банката, а да се нахрани в парламента, за да е сигурен, че няма да закъснее за срещата.

Обядът в парламента не му хареса, с изключение на ордьовъра. Храната беше малко по-добра от тази на гарата в Падингтън и доста по-лоша от тази на аерогарата.

Чарлс отиде в столовата за членове на парламента и седна при колегите си на дългата маса в центъра на единственото свободно място до Саймън Кързлейк. Не би могло да се каже, че двамата бяха в приятелски отношения след състезанието за лидерство между Хийт и Модлинг, в което дейно участваха. Чарлс не обичаше Кързлейк, дори го характеризира пред Фиона след неловкото положение, в което се бе оказал по повод оставката на Гулд, като прекалено усърден новоизлюпен тори. Но за това му отношение никой не подозираше, освен Фиона.

Саймън гледаше Чарлс и недоумяваше докога партията ще продължава да избира итънски гвардейци, които прекарват повече време да трупат пари в Сити и да ги харчат в Аскот, отколкото в парламента. Разбира се, това мнение не би могъл да сподели с всеки. Разговорът на масата се водеше около забележителния успех на торите в допълнителните избори в Актън, Меридън и Дъдли. Очевидно беше, че повечето от присъстващите чакаха с нетърпение нови избори, въпреки че премиерът можеше да не насрочва общи избори още най-малко три години.

Чарлс видя, че главният организатор стана от личната си маса в ъгъла на столовата в два и двайсет и пет. Погледна часовника си, изчака още малко и остави колегите си, които бяха започнали разгорещена дискусия около влизането в Общия пазар.

Той мина покрай пушалнята и зави вляво след входа за библиотеката. След това продължи по стария коридор на бюджетната комисия, мина през плъзгащата врата, пресече фоайето и стигна кабинета на главния организатор. Надзърна в стаята на секретарката мис Норс. Безценната секретарка на шефа престана да чука на машината.

— Имам среща с главния организатор.

— Да, господин Сеймор, той ви очаква. Влезте, моля. — Чукането незабавно продължи.

Чарлс влезе и го видя, застанал на вратата на кабинета си.

— Заповядай, Чарлс, ще искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря — отговори Чарлс. Нямаше търпение да чуе за какво го викат.

Главният организатор си направи джин с тоник и седна.

— Надявам се, че това, което искам да ти кажа, ще бъде добра новина за теб. — Той спря и отпи от чашата. — Нашият лидер смята, че ще ти бъде от полза да работиш известно време с екипа на главния организатор, и искам да ти кажа, че бих се радвал много, ако наистина се съгласиш да…

Чарлс искаше да протестира, но първо попита:

— И да се откажа от поста си в жилищното строителство и органите на местното управление?

— О, разбира се, и още как, господин Хийт очаква всички организатори да се откажат от всякакви други ангажименти. Работата в този екип не е странично занимание.

Размисли няколко мига:

— Ако откажа, ще си запазя ли поста в жилищното строителство и органите на местното управление?

— Това няма да го решавам аз — каза главният организатор, — но не е тайна, че Тед Хийт планира някои промени до изборите.

— Колко време имам за обмисляне?

— Вероятно ще трябва да ми съобщиш решението си утре, преди отговорите на въпроси в камарата.

— Да, разбира се. Благодаря — каза Чарлс и напусна кабинета.

 

 

Саймън пристигна в два и двайсет и пет — пет минути преди срещата с партийния лидер. Не искаше да прави догадки, за да си спести евентуално разочарование. Шефът на канцеларията Дъглас Хърд го въведе направо при лидера на консерваторите.

— Саймън, какво би отговорил на предложението да заемеш пост в жилищното строителство и органите на местно управление до следващите избори? — Беше типично за Хийт да не си губи времето в предисловия и внезапността на въпроса зашемети Саймън, но той бързо се окопити.

— Много ви благодаря — отговори той. — Искам да кажа… да… благодаря ви.

— Добре, сега трябва да положиш всички усилия и да постигнеш толкова ефективни резултати, колкото от мястото си на задните редове.

Личният секретар отвори вратата. Очевидно разговорът бе свършил. В три и трийсет и три Саймън се намери отново в коридора. Минаха още няколко секунди преди напълно да осъзнае предложението. След това изведнъж се почувства с приповдигнат дух и се втурна към най-близкия телефон. Набра болницата и помоли телефонистката да го свърже с доктор Кързлейк. Докато говореше, гласът му почти се губеше в шума на звънците, които обявяваха началото на заседанието в два и трийсет и пет, предшествано от молитва. Отсреща заговори женски глас.

— Ти ли си, скъпа? — попита Саймън, надвивайки рушителния шум на звънците.

— Не, сър, телефонистката е. Доктор Кързлейк е в операционната.

— Възможно ли е да я извикате?

— Не, освен ако раждате, сър.

 

 

— Защо се прибираш толкова рано, какво е станало? — попита неспокойно Фиона, когато Чарлс връхлетя през външната врата.

— Имах нужда да поговоря с някого. — Фиона никога не беше сигурна дали трябва да се чувства поласкана, но не каза нищо, защото напоследък твърде рядко се радваше на компанията му.

Чарлс повтори пред Фиона почти дословно разговора с главния организатор. Тя продължи да мълчи след монолога на Чарлс.

— Добре, кажи какво мислиш? — подкани я нетърпеливо той.

— Само заради едно лошо изказване — кисело каза Фиона.

— Съгласен съм, но няма полза да тъпчем на едно място.

— Ще ни липсва директорската ти заплата в банката — започна Фиона. — Данъците върху моите доходи толкова нараснаха, че вече изглеждат смешни.

— Зная, но ако откажа и ние спечелим следващите избори?

— Ще изпаднеш в неудобно положение.

— По-точно, ще заседна при бекбенчерите.

— Чарлс, политиката винаги е била първата ти любов — каза Фиона, докосвайки го нежно по лицето. — Така че не виждам друг избор за теб и ако това значи жертви, няма да чуеш оплакване от мен.

Чарлс стана от стола и каза:

— Благодаря ти. Най-добре да тръгвам веднага, за да говоря с Дерек Спенсър.

Чарлс се обърна и думите на Фиона го догониха:

— Не забравяй, Тед Хийт мина през канцеларията на главния организатор, преди да стане лидер.

Чарлс се усмихна за първи път този ден.

— Ще се прибереш ли по-рано за вечеря, Чарлс? — попита тя.

— Няма да мога — отговори Чарлс. — Ще има късно гласуване.

Фиона седна и се замисли дали ще прекара живота си в съжителство с подчертаните с три черти дебати.

 

 

Накрая успя да се свърже.

— Искаш ли да празнуваме тази вечер?

— По какъв повод? — попита Елизабет.

— По повод мястото ми в първите редове, ще отговарям за жилищното строителство и органите за местно управление.

— Честито, скъпи, но в какво се състоят задълженията ти?

— Жилищно строителство, градски терени, транспорт, контрол на органите за местно управление, водоснабдяване, опазване на исторически сгради, тунела под Ламанша, парковете…

— Остана ли нещо за другите?

— Това е само половината, всичко извън входните врати е мое. Ще ти изброя останалите на масата тази вечер.

— Жалко, едва ли ще успея да се освободя преди осем, а трябва да се погрижа и за детегледачка. За тях отговаряш ли?

— Разбира се — каза той през смях. — Аз ще се погрижа за детегледачка и ще направя резервация за осем и половина в „Грейндж“.

— Имаш ли гласуване в десет?

— Мисля, че да.

— Значи ще си пия кафето с детегледачката — каза тя. След това замълча. — Саймън!

— Да, скъпа?

— Много съм горда с теб.

 

 

Дерек Спенсър седеше зад масивното бюро и слушаше Чарлс.

— Това ще бъде голяма загуба за банката — бяха първите му думи. — Но никой не би искал да спъва политическата ти кариера, най-малкото аз.

Чарлс забеляза, че Спенсър не го гледа в очите, докато говори.

— Мога ли да смятам, че ще бъда поканен отново в борда, ако по някаква причина положението ми в камарата се промени?

— Разбира се — каза Спенсър. — Нямаше нужда да задаваш този въпрос.

— Много любезно от твоя страна — каза Чарлс, искрено зарадван. Той се изправи и си стиснаха сдържано ръцете.

— Пожелавам ти успехи, Чарлс — бяха прощалните думи на Спенсър.

 

 

— Това ще означава ли, че няма да участваш повече в борда? — попита Рони Недъркоут, когато чу новината от Саймън.

— Не, докато сме в опозиция и правителство в сянка. Единствено главният организатор получава заплата и съответно е дисквалифициран, но ако спечелим изборите и ми предложат място в правителството, ще трябва незабавно да напусна.

— Така, значи ще имам удоволствието да работиш при мен най-малко още три години?

— Ако не си отиде по-рано премиерът или изгубим следващите избори.

— Няма опасност за последното — каза Рони. — Знаех, че съм попаднал на победител, още когато се запознахме, а ти няма да съжаляваш, че служиш в компанията ми.

 

 

През следващите месеци Чарлс установи, че работата в канцеларията на главния организатор му доставя голямо удоволствие, независимо че не можа да скрие от Фиона колко много се е ядосал, като разбра, че Кързлейк е поел задълженията му в жилищното строителство и органите на местното управление. Начинът на работа, дисциплината и другарското сътрудничество върнаха спомените му от дните в кралската гвардия. Задълженията му бяха разнородни: проверяваше присъствието на депутатите в комисиите, следеше проявите им от първите банки и отбелязваше точките, които някои депутати печелеха с изказванията си пред парламента, и още много други. Той трябваше също да не изпуска от очи всякакъв признак на несъгласие сред своите депутати и в същото време да е в течение на това какво става в другата страна на парламента. Като добавка имаше за задача да оказва съдействие на петдесет души свои депутати от Мидланд, да не допуска отсъствие от гласуване, освен ако има уговорка между двама или предварително уведомяване.

Тъй като от организаторите не се изискваше да държат речи в парламента, Чарлс откри, че това е работа, за която като че ли бе роден. Фиона още веднъж му напомни, че Тед Хийт е работил за кратко време в екипа на главния организатор по пътя към поста министър-председател на правителството в сянка. Тя със задоволство забелязваше колко е увлечен съпругът й в работата си, но продължаваше да е недоволна, че си ляга вечер сама и обикновено е заспала, когато той се прибира.

 

 

На Саймън новата работа също му доставяше удоволствие още от самото начало. Като младши член в екипа по жилищното строителство и органите на местното управление му възложиха да отговаря за транспорта. През първата година изчете много книги, разглеждаше брошури, организираше събрания с председателите на националния въздушен, воден и сухопътен транспорт. Често работеше до късно вечер, опитвайки да се справи с новата инструкция. Саймън беше един от малкото депутати, които само след няколко седмици са толкова обиграни, сякаш винаги са били на първите банки.

И двете партии бяха изненадани от резултатите от допълнителните избори в Лаут в края на 1969 година, където се получи четиринайсетпроцентов превес в полза на консервативната партия. Имаше изгледи лейбъристката партия да не успее да се възстанови преди новите избори. Но през март 1970 година лейбъристите имаха изненадващо добри резултати при допълнителните избори в Еършир Саут. Допълнителни избори в Англия и Уелс показваха нов превес в полза на лейбъристите, което противоречеше на тенденцията през изминалите две години. Започнаха да се носят слухове за предстоящи общи избори.

Когато през следващия месец проучвания на общественото мнение потвърдиха преобладаващите симпатии към лейбъристката партия, Харолд Уилсън посети кралицата в Бъкингамския дворец и я помоли да разпусне парламента. Общи избори бяха насрочени за 18 юни 1970 година.

Пресата тръбеше, че Уилсън пак е уцелил момента и ще води лейбъристката партия към победа за трети пореден път, постижение, непознато в политическата история на Англия дотогава. Всеки консерватор знаеше, че това ще значи край на лидерството на Едуард Хийт.

 

 

Андрю и Луиз заминаха за Единбург веднага след съобщението на кралицата. Парламентът изживяваше мъртъв период и членовете му се пръснаха из цялата страна, за да подготвят връщането си там през следващия мандат.

Андрю откри, че местният му комитет е изненадан от съобщението на министър-председателя, и осъзна, че му остават броени дни за подготовка.

Още същата вечер покани членовете на комитета на сандвичи с кафе. Направиха график, според който щеше да посети няколко пъти всяка част от избирателния си район през трите седмици до изборите. Картончета с имената на улиците бяха забодени с карфички върху стара маса на дървени подпори. Щяха да бъдат попълнени с разноцветни моливи в съответствие с очакванията след агитирането. Червена линия за сигурен лейбъристки глас, жълта за глас на либерал, синя за консерваторски, и черна линия за привържениците на разрастващата се шотландска националистическа партия.

Андрю започваше всеки ден на кампанията си с пресконференция, на която обсъждаше с избирателите местни проблеми, отговаряше на критики, отправени му от други кандидати, и съобщаваше за възникналите през последните двайсет и четири часа национални проблеми. Останалото време до обяд използваше за обиколки на района с кола с високоговорител, призовавайки: „Върнете Фрейзър в парламента!“. Двамата с Луиз обикновено обядваха в някоя кръчма и след това тръгваха за омразната им агитация от врата на врата.

— Много ще ти хареса — каза Андрю, преди да застанат в студеното утро пред първата врата. Списъкът с имената беше на лист в джоба му. Андрю натисна звънеца и се чу леко звънене. След няколко секунди се показа жена, още по нощница.

— Добро утро, госпожо Фостър — започна той. — Казвам се Андрю Фрейзър, аз съм лейбъристкият кандидат на вашия район.

— О, много се радвам да се запозная с вас. Има много неща, за които бих искала да говоря с вас, бихте ли влезли на чаша чай?

— Много сте любезна, госпожо Фостър, но ми предстои да обикалям голям район през следващите дни.

Когато вратата се затвори, Андрю постави синя черта през името й.

— Как може да си толкова сигурен, че ще гласува за консерваторите? — учуди се Луиз. — Изглеждаше много любезна.

— Консерваторите са тренирани да канят другите кандидати на чай и да им губят времето. Който е за твоята партия, веднага ще каже: — „Имаш моя глас, не си губи времето с мен“ — и ще те остави да продължиш с необвързаните.

— Аз винаги гласувам за Фрейзър — каза съседката на госпожа Фостър. — Лейбърист за парламента, тори за общината.

— Не мислите ли, че сър Дънкан трябва да излезе вече от общината? — попита усмихнат Андрю.

— Разбира се, че не, така казах и на него, когато ме посъветва да не гласувам за вас.

Андрю постави червена линия през името и почука на следващата врата.

— Казвам се Андрю Фрейзър и съм…

— Зная кой си, млади момко, и не ме е грижа нито за твоята политика, нито за тази на баща ти.

— Мога ли да попитам за кого ще гласувате? — попита Андрю.

— За шотландските националисти.

— Защо? — попита Луиз.

— Защото петролът е наш, а не на проклетите англичани.

— Не мислите ли, че е по-добре да запазим страната ни цяла? — посъветва Андрю. — Така поне…

— Никога. Актът от 1707-а е истински срам за нас.

— Но… — започна ентусиазирано Луиз.

Андрю я хвана за ръка.

— Благодаря за времето, което ни отделихте, сър — каза той и леко я дръпна да продължат нататък.

— Съжалявам, Луиз — каза Андрю, — но щом споменат Акта за обединение от 1707, нямаме никакъв шанс. Някои шотландци имат невероятно дълга памет.

Той почука на следващата врата. Отвори дебел мъж, хванал кучето си за каишката.

— Казвам се Андрю Фрейзър, аз…

— Изчезвай, влечуго — изсъска в отговор дебелакът.

— Кого наричаш влечуго? — възмутено извика Луиз, когато затръшна вратата под носа им. — Какъв тип!

— Не се засягай, скъпа. Това се отнасяше за мен, не за теб.

— Как ще го отметнеш?

— Ще поставя въпросителна. Не мога да предвидя за кого ще гласува. Вероятно ще е от въздържалите се.

Опитаха на следващата врата.

— Здравей, Андрю — каза жената, преди той да е успял да си отвори устата. — Не си губи времето с мен, аз винаги гласувам за теб.

— Благодаря, госпожо Ървин — каза Андрю, поглеждайки в листчето си. — Какво ще кажете за съседа си? — попита Андрю, сочейки предишния вход.

— А, той е заядлив стар мърморко, но ще имам грижата да го закарам в избирателния пункт и да постави кръстчето където трябва. Само да е посмял да не ме послуша, няма да му гледам хрътката, когато го няма.

— Много ви благодаря, госпожо Ървин — каза Андрю през смях.

— Още един глас — каза той на Луиз, когато отново стъпиха на тротоара.

— Може и хрътката да броиш за глас.

През следващите три часа успяха да обиколят още четири улици и Андрю зачерта с червен молив тези, за които беше сигурен, че ще гласуват за него на изборите.

— Защо толкова държиш да си сигурен? — попита Луиз.

— Защото, когато ги закарваме да гласуват, не искаме да приличаме на опозицията, камо ли да организираме транспорт за някой, който след това с удоволствие гласува за торите.

— Политиката е много непочтено нещо.

— Радвай се, че не си женена за американски сенатор — каза Андрю, зачертавайки с червен молив последното име от тази улица. — Поне не се налага да сме милионери, за да се кандидатираме. Време е да хапнем набързо преди събранието — добави той, хващайки я за ръка.

На връщане към щаба се срещнаха с опонента от консервативната партия, но Андрю не се спря, когато Хектор Макгрегър се опита да го заговори.

След това Луиз вече не придружаваше съпруга си на тези обиколки. Реши, че е много по-полезно да помага в комисията.

По време на публичните срещи Андрю изнасяше една и съща реч трийсет и два пъти на денонощие, променяше само коментарите за текущия развой на кампанията из цялата страна. Луиз присъстваше на всяка среща с избирателите, смееше се високо на духовитите му забележки и първа започваше да ръкопляска, когато Андрю остроумно подчертаваше нещо. Успяваше да изглежда свежа и весела дори в края на деня, когато прибираше уморения си съпруг.

В навечерието на изборите вестниците предсказваха победа за лейбъристите, но Андрю виждаше пламъчето в очите на баща си, когато, агитирайки за Макгрегър, се разминаваше с него по улиците.

В пет и половина сутринта Луиз го събуди с чаша чай и той не пи друг чай през целия ден на изборите. Когато дръпна завесите на прозорците след сутрешната вана, с радост видя, че слънцето беше изгряло. Лошото време неизменно помагаше на торите с техните нескончаеми потоци коли, с които докарваха избиратели до пунктовете. Когато се върна в спалнята, завари жена си да закача на ревера на сакото му голяма червена значка с лозунг: „Върнете Фрейзър в парламента!“.

Фрейзър крачеше из улиците на Единбург, ръкуваше се с минувачи, разговаряше с доброжелатели, опитваше се да увещава колебаещи се до последния момент. Видя, че баща му се приближава към него.

— Ще се получи приблизително равен резултат — каза сър Дънкан.

— Тогава ще зная кого да обвинявам, ако загубя с един глас — отговори му Андрю.

Сър Дънкан се огледа конспиративно наоколо и след това му пошушна:

— Ако спечелиш с един глас, на мен трябва да благодариш, момченце.

Той продължи нататък, за да агитира гражданите да не гласуват за изменника Фрейзър.

Следващата им среща беше вечерта, докато чакаха резултатите от преброяването на бюлетините. Малките купчини започнаха да нарастват и стана ясно, че Андрю ще се върне в парламента. Хектор Макгрегър започна да клати разочаровано глава.

Но когато съобщиха първия резултат в Гилдфорд, който показа превес с четири процента за торите, всичките предварителни прогнози за сигурна победа на лейбъристите изглеждаха неубедителни. Когато започнаха да излизат резултатите от цялата страна, везните постоянно се накланяха в полза на торите и вероятността те да приемат управлението на страната стана голяма.

— Предвиждах такова нещо — каза сър Дънкан на сина си, когато тенденцията бе потвърдена за цялата страна. — Ще изгубите с много мъничко.

— Мъничкото е много важно нещо — беше единственото, което Андрю каза.

 

 

Андрю запази мястото си в парламента с мнозинство от 4 009 гласа. Шотландия не показа такова доверие към Хийт, каквото останалата част от страната.

Саймън Кързлейк успя за първи път да спечели четирицифрено мнозинство — мястото в Ковънтри Сентръл с 2 118 гласа.

Когато старият граф попита Фиона с колко гласа е спечелил Чарлс, тя каза, че не е сигурна с колко, но си спомня Чарлс да казва на журналистите, че бюлетините за него са повече от всички други взети заедно.

Реймънд намали мнозинството си с два процента и се върна в парламента с 10 416 гласа. Хората от Лийдс харесаха достойното му поведение, отстояваше принципите си.

Консерваторите спечелиха мнозинство в парламента с трийсет места. Нейно Величество кралицата възложи на Едуард Хийт да състави правителство. Той целуна ръката на кралицата и прие.