Джефри Арчър
Пръв между равни (10)

9.

Решението беше взето от вътрешния кабинет във вторник, 16 ноември 1967 година. В петък всеки банков чиновник от Токио бе посветен в най-голямата тайна на вътрешния кабинет на Великобритания и преди министър-председателят да направи официалното съобщение в събота следобед, Английската банка беше изгубила 600 милиона долара на валутните пазари.

При самото изявление на министър-председателя Реймънд беше в Лийдс с избирателите си. На всеки две седмици имаше приемен ден и точно когато разясняваше новата жилищна политика на младо семейство, Фред Паджет нахлу в кабинета.

— Реймънд, извинявай, че те прекъсвам, но мисля, че веднага трябва да разбереш. От „Даунинг стрийт“ официално съобщиха за девалвирането на паунда от два долара и осемдесет на два и четирийсет.

Реймънд беше потресен, местният жилищен проблем моментално излетя от главата му. Той гледаше с невиждащ поглед седналите на масата срещу него двама избиратели, които очакваха съвета му.

— Бихте ли ме извинили за момент, господин Хигинботъм — любезно попита Реймънд, — трябва веднага да се обадя по телефона.

Краткият момент продължи петнайсет минути, докато Реймънд успя да се свърже с държавен служител от Министерство на финансите и получи потвърждение. Обади се на Джойс, каза й да не вдига телефона, докато той не се прибере. Минаха още няколко минути, докато успее да се овладее и да се върне в приемната.

— Още колко хора чакат за мен, Фред? — попита Реймънд.

— След семейство Хигинботъм чака лудият майор. Той продължава разпалено да убеждава, че марсианци се готвят да кацнат на покрива на кметството в Лийдс.

— Защо точно в Лийдс искат да кацат? — опита се да скрие с фалшив хумор тревогите си Реймънд.

— Щом превземели Йоркширското графство, останалото било лесно.

— Трудно е да се обори такъв аргумент. Въпреки това кажи му, че много съм обезпокоен, но трябва по-обстойно да се занимая с твърдението му и да се посъветвам с Министерството на отбраната. Определи му среща за следващия път и му кажи, че дотогава ще съм готов със стратегически план.

Фред Паджет се засмя.

— Това ще му даде материал за приказки през следващите две седмици.

Реймънд се върна при семейство Хигинботъм. Увери ги, че ще се занимае с жилищния им проблем до няколко дни. Той си отбеляза в бележника да се обади в Лийдс на общинския съветник по жилищните въпроси.

— Какъв ден — възкликна Реймънд, когато вратата се затвори след тях. — Една бита жена, изключено електричество на семейство с четири деца под десет години, едно оплакване за замърсяване на река Еър и един ужасен жилищен проблем, да не говорим за лудия майор с неговото нашествие на марсианци. Отгоре на всичко девалвация на паунда.

— Как можеш да се държиш толкова спокойно? — попита Фред Паджет.

— Не мога да си позволя да се издам как се чувствам в действителност.

След такива приемни дни Реймънд обикновено отиваше в кварталната кръчма на чаша бира и за да се наслуша на неизменните оплаквания на живущите там. Такива посещения му даваха възможност да е в течение на нещата, станали в Лийдс през изминалите четиринайсет дни. Този път отмина кръчмата и бързо се върна в дома на родителите си.

Джойс му каза, че телефонът не е преставал да звъни и тя го оставила отворен, без да обясни на майка му истинската причина.

— Много добре си направила — каза Реймънд.

— Какво ще правим? — попита тя.

— Ще подам оставка, разбира се.

— Защо ще го правиш, Реймънд? Това ще навреди на кариерата ти.

— Може да си права, но това съображение няма да ме спре.

— Но нали тъкмо започна да се справяш с работата си?

— Джойс, нека не ти звучи надменно, зная, че имам недостатъци, но не съм страхливец и със сигурност няма да се откажа от принципите си.

— Знаеш ли, твоите думи прозвучаха като на човек, предопределен да стане министър-председател.

— Но нали преди това каза, че оставката ще навреди на шансовете ми? Реши кое от двете поддържаш.

— Реших вече — каза тя.

Реймънд се усмихна тъжно, качи се в кабинета и написа кратко писмо на ръка.

Събота, 18 ноември 1967

Уважаеми господин Министър-председател,

След съобщението Ви днес за девалвацията на паунда и във връзка с позицията, които непрекъснато съм поддържал по този въпрос, нямам друг избор, освен да подам оставката си като заместник-министър на труда.

Заедно с оставката изразявам благодарността си за възможността, която имах да участвам във Вашето правителство. Уверявам Ви, че ще продължавам да го подкрепям по всички други въпроси.

С уважение,

Реймънд Гулд

Вечерта, когато червената кутия пристигна, Реймънд инструктира куриера да предаде незабавно писмото на „Даунинг стрийт“. Той я отвори за последен път и разбра, че в понеделник неговото министерство трябва да отговаря пред парламента на въпроси, свързани с безработицата. Помисли си кой ли ще застане на негово място.

Поради голямата си заетост около девалвацията министър-председателят не беше прочел писмото на Реймънд до неделя сутринта. Телефонът на Реймънд все още беше отворен, когато Фред Паджет позвъни на входната врата.

— Не отваряй — каза Реймънд, — сигурно е някой журналист.

— Не, Фред е — каза Джойс, надниквайки внимателно през крайчеца на завесата. Тя отвори вратата.

— Къде, по дяволите, е Реймънд? — бяха първите му думи.

— Ето ме — каза той, излизайки от кухнята с вестници в ръка.

— Министър-председателят се мъчи да се свърже с теб цяла сутрин. — Реймънд се обърна и затвори телефона, вдигна слушалката след няколко секунди и като изчака да чуе сигнала, започна да набира Лондон 4433. Премиерът се обади след малко. Гласът му звучеше доста спокойно.

— Правил ли си изявления във вестниците, Рей?

— Не, само исках да се уверя, че сте получили писмото ми.

— Добре. Моля те не казвай на никого за оставката, докато не поговорим. Можеш ли да дойдеш на „Даунинг стрийт“ до осем часа?

— Да, министър-председателю.

— Помни, нито дума на пресата.

Реймънд чу как линията прекъсна от другия край.

След час пътуваше към Лондон и пристигна в дома си малко след седем часа. Телефонът отново звънеше. Искаше му се да не обръща внимание на непрекъснатото звънене, но помисли, че може да го търсят от „Даунинг стрийт“.

Вдигна слушалката.

— Ало!

— Реймънд Гулд ли е на телефона? — чу се мъжки глас.

— Кой е, моля? — попита Реймънд.

— Уолтър Тери от „Дейли Мейл“.

— Няма да отговарям на никакви въпроси — бе категоричен Реймънд.

— Мислите ли, че премиерът постъпи правилно, като девалвира паунда?

— Казах, без коментари, Уолтър.

— Значи ли това, че ще подадете оставка?

— Уолтър, нищо не казвам.

— Истина ли е, че сте подали вече оставка?

Реймънд се поколеба.

— Така си мислех — каза Тери.

— Нищо не съм казал — заекна нервно Реймънд и тръшна слушалката, а после я намести отново.

Той бързо взе душ, смени си ризата и тръгна. Едва не настъпи пъхнато под вратата писмо и нямаше да го вземе, ако не беше видял надписаното с едър шрифт в единия ъгъл — „министър-председател“. Реймънд нетърпеливо отвори плика. В написана на ръка бележка секретарят го предупреждаваше да мине през задния вход. Беше приложена и малка карта. Реймънд се почувства изтощен от всички тези маневри.

Още двама журналисти чакаха пред входа и го съпроводиха до колата.

— Дадохте ли си оставката? — попита първият.

— Без коментар.

— При министър-председателя ли отивате?

Реймънд влезе в колата, без да каже нито дума повече. Потегли бързо и се изплъзна от преследващите го журналисти.

Дванайсет минути по-късно, в осем без пет, чакаше в приемната на „Даунинг стрийт“. Точно в осем го въведоха в кабинета на Харолд Уилсън. Изненада се, като видя министъра на труда, седнал в ъгъла на кабинета.

— Рей — каза министър-председателят, — как си?

— Добре, благодаря, господин министър-председателю.

— Съжалявам за писмото и много добре разбирам положението, в което си поставен, но се надявам да разрешим този проблем.

— Да излезем от създалото се положение? — повтори недоумяващ Реймънд.

— Виж, всички знаем, че девалвирането на паунда стана проблем след появата на книгата ти, но ако се съгласиш да бъдеш министър на външните работи, ще успеем да решим приемливо дилемата. Ти заслужаваш това повишение.

Реймънд се поколеба.

Премиерът продължи:

— Може би ще е интересно за теб да узнаеш, че министърът на финансите също подаде оставка, но ще приеме поста министър на вътрешните работи.

— Изненадан съм — каза Реймънд.

— Имаме да решаваме проблеми с Родезия и Европа. Ти познаваш законите и би бил много полезен във Външното министерство.

Реймънд слушаше премиера и вече знаеше какво решение трябва да вземе.

 

 

Понеделник обикновено минаваше леко в камарата. Партийните организатори не планираха тежки дебати, като имаха предвид, че депутатите продължават да се прибират от избирателните си райони из цялата страна. Залата рядко се пълнеше преди късния следобед. Но фактът, че в три и половина министърът на финансите щеше да прави изявление по повод девалвацията на паунда, гарантираше присъствието на депутатите много преди този час.

Зелените кресла побираха 427 депутата. Те бяха нарочно възстановени в оригиналния им вид след германската бомбардировка на двореца Уестминстър на 10 май 1941. Строгата атмосфера на парламента остана непокътната. Сър Джайлс Гилбърт Скот не можа да устои и подчерта някои от готическите фрагменти на Бари, но се съгласи с мнението на Чърчил, че евентуално разширяване на залата би навредило на атмосферата при тържествените събития.

Залата се напълни много бързо и към два и четирийсет трудно можеше да се намери свободно място. Някои депутати се скупчиха на стълбите до специалния стол на председателя и около столовете на чиновниците край масата. Един-двама кацнаха като гладни врабчета на празната чанта за петиции зад стола на председателя. Страничните и горните галерии, които обикновено напомняха празното лондонско игрище за крикет Овъл в дъждовни дни, сега бяха претъпкани като за решителен мач срещу Австралия.

Реймънд Гулд се изправи да отговаря на въпрос номер седем, невинен въпрос за допълнителните привилегии на жените. От банките на торите се чуха викове „оставка“. Реймънд не можеше да скрие притеснението си. Дори бекбенчерите виждаха, че е почервенял. Не го поощри споразумението с премиера след умората от безсънната нощ. Той отговори на въпроса, но виковете за оставка не стихваха. Опозицията млъкна, когато седна на мястото си, но само за да го изчака да се изправи за следващия отговор. Следващият въпрос в списъка за Реймънд беше зададен от Саймън Кързлейк: „Какви анализи е направило неговото министерство на причините, предизвикали увеличаване на безработицата в Мидландс?“. Беше малко след три часът.

Реймънд прегледа бележките си, преди да отговори:

— Затварянето на две големи предприятия в района, едно в избирателния район на почитаемия депутат, е причина за местната безработица. Двете предприятия са специализирани в производството на части за автомобилостроенето, което пострада от стачката в Лейланд.

Саймън Кързлейк бавно се изправи от мястото си, за да постави допълващи въпроси. Опозицията очакваше с нетърпение какво ще последва.

— Министърът сигурно си спомня, че в отговор на мой въпрос при закриването на едни дебати миналия април, каза, че девалвацията на паунда драстично ще повиши безработицата в Мидландс, а също и в цялата страна. Ако думите на уважаемия джентълмен се покриват с вътрешното му убеждение, защо не си подава оставката сега?

Саймън седна на мястото си и от банките на опозицията подеха въпроса му с викове: „Защо, защо, защо?“.

— Моето изказване пред парламента тогава бе направено в друг контекст и обстоятелствата след това се промениха.

— Разбира се, че се промениха — извикаха няколко консерватори и след това започнаха отново настоятелни викове за оставка.

Председателят приканваше за ред.

Саймън се изправи отново, а всички консерватори останаха седнали, за да са сигурни, че друг няма да бъде извикан. Напомняха му глутница, която го преследва. Погледите им се местеха от уверената фигура на Кързлейк към наведената глава на Реймънд Гулд, който в този момент се молеше часовникът по-скоро да покаже три и половина.

— Господин председателю, по време на изказването си, което уважаемият джентълмен сега толкова лесно пренебрегна, той потвърди ясно изразените си възгледи в книгата „Пълна трудова заетост на всяка цена?“. Възможно ли е тези възгледи толкова радикално да са се променили за три години, или желанието му да бъде министър е толкова силно, че е решил да остане на всяка цена?

— Въпросът, на който отговарям, няма нищо общо с моето изказване пред парламента на дебатите през април — сърдито отговори Реймънд. Последните му думи се изгубиха във виковете на опозицията: „Оставка, оставка!“.

Саймън моментално стана и председателят го извика за трети път.

— Какво иска да каже уважаемият джентълмен, дали че има едни морални принципи, когато говори, и други, когато пише?

В парламента настъпи пълно безредие и само няколко депутати чуха думите на Реймънд:

— Не, сър, опитвам се да бъда постоянен.

Председателят се изправи и шумът малко намаля. Той се огледа наоколо и видимо бе огорчен.

— Виждам, че парламентът е много чувствителен по тези въпроси, но трябва да помоля уважаемия депутат на Ковънтри Сентръл да оттегли последните си думи, намекващи за недостойно поведение на министъра.

Саймън се изправи и веднага оттегли последното си изявление, но вредата вече беше сторена. Депутатите продължиха да викат „оставка“, когато няколко минути по-късно Реймънд напускаше камарата.

Саймън остана да седи самодоволно. Консерваторите се обръщаха към него и с кимане на глава изразяваха признанието си за професионалното разгромяване на заместник-министъра. Министърът на финансите се изправи, за да прочете предварително приготвеното си изявление за девалвацията. На Саймън му прилоша, когато с ужас чу уводните думи.

— Уважаемият депутат на Северен Лийдс подаде оставката си на министър-председателя в събота вечер, но се съгласи да не я огласява публично, докато аз получа възможността да се обърна към парламента.

Министърът продължи да хвали Реймънд за работата му в Министерството на труда и да му пожелава успехи в бъдещата работа.

След като министърът на финансите отговори на зададените към него въпроси, Андрю веднага отиде в стаята на Реймънд. Намери го отпуснат на стола зад бюрото си, загледан безизразно. Андрю никога не беше гледал на него като на естествен приятел, но искаше да изкаже възхищението си от поведението му.

— Благодаря ви за любезността — каза Реймънд, който още трепереше. — Особено като знам как вие щяхте да се справите с тях.

— Виж какво, те всички са победени сега — каза Андрю. — Саймън Кързлейк трябва да се чувства като най-голямото лайно в града.

— Той не би могъл да знае, че съм подал оставка — каза Реймънд. — Беше си подготвил добре домашната работа и въпросите му бяха абсолютно правилни. Ние сигурно щяхме да постъпим по същия начин при такова положение.

Още няколко депутати минаха при Реймънд да изкажат съжаленията си, след това той отиде в министерството, за да каже довиждане на екипа, с който беше работил. Постоянният секретар дълго мълча, преди да изкаже мнението си:

— Сър, предполагам, че доста време ще мине, преди отново да участвате в правителство. Вие направихте живота ни труден, но за тези, на които предано служехте, несъмнено животът беше по-лек.

Искреността на това признание трогна Реймънд, още повече че държавният служител вече беше подчинен на нов господар.

Почувства се странно, сега имаше време да гледа телевизия, да чете книга, дори да се разхожда, без непрекъснато да го притесняват червени кутии и телефонни обаждания. След четирийсет и осем часа тези неща вече ужасно му липсваха.

Той получи над сто писма от колеги, но запази само едно от тях.

Понеделник, 20 ноември 1967

Скъпи Гулд,

Дължа Ви дълбоки извинения. Ние всички правим големи грешки в политическата си кариера по отношение на някои хора. Аз също допуснах такава грешка днес.

Вярвам, че повечето депутати имат искреното желание да служат на страната и не би могло да има по-добро доказателство от това, да си подадеш оставката, като видиш, че твоята партия е поела погрешен курс.

Завиждам на голямото уважение, с което целият парламент в момента гледа на вас.

Искрено ваш, Саймън Кързлейк

Когато Реймънд се върна този следобед в камарата, го посрещнаха с радостни възгласи от двете страни на залата. Министърът, който беше по средата на обръщението си към парламента, нямаше друг избор освен да прекъсне, докато Реймънд заеме място на задните редове.