Джефри Арчър
Пръв между равни (6)

5.

След като кралицата откри сесията на парламента, се заговори не за съдържанието на нейната реч, която по традиция обявяваше програмата на управляващото правителство, а за това, колко от законите ще успеят да минат през парламента, докато лейбъристката партия запази мнозинството си от четири души. Всеки спорен закон лесно можеше да се провали още при разглеждането му в комисия и всички знаеха това. Консерваторите бяха убедени, че ще спечелят следващите избори, каквато и дата да посочи министър-председателят, докато допълнителните избори в Хъл показаха увеличение на броя на гласовете за лейбъристите от 1100 на 5350. Министър-председателят не можеше да го повярва и помоли кралицата незабавно да разпусне парламента и да поиска провеждане на нови избори. Обявената от Бъкингамския дворец дата беше 31 март.

 

 

Саймън Кързлейк започна да прекарва повече от свободното си време сред избирателите си в Ковънтри. Местните хора изглеждаха доволни от чиракуването на новия депутат, но незаинтересованите статистици посочваха, че при превес само с един процент той ще излезе от парламента следващите пет години. А дотогава неговите съперници щяха да са на второто стъпало на стълбата.

Главният организатор на торите го посъветва да си стои кротко в Ковънтри и да не участва в никакви по-нататъшни дебати на парламента. Няма разисквания със задължително гласуване, беше го уверил той. Най-важното за теб сега е да спечелиш повече гласове в Ковънтри.

Елизабет успя да си уреди две седмици отпуск и решиха да обходят целия избирателен район преди деня на изборите. Негов съперник беше Алф Абот, който ставаше все по-уверен в победата си, тъй като общонационалните симпатии към лейбъристите се засилиха по време на кампанията. Лозунгът: „Лейбъристкото правителство е работещо правителство“ звучеше убедително след само осемнайсетмесечно управление. Либералите издигнаха свой кандидат — Найджъл Бейнбридж.

Алф Абот беше толкова уверен в себе си, че призова Саймън на публичен диспут. Независимо че беше нормално за действащ депутат да отказва такова предизвикателство, Саймън отговори на поканата и се подготви за срещата с характерната си прилежност. Седем дни преди изборите Саймън и Елизабет седяха зад кулисите на Ковънтри Хол с Алф Абот, Найджъл Бейнбридж и техните съпруги. Тримата мъже водеха високопарен разговор, а в това време съпругите им оглеждаха критично тоалетите си. Политическият кореспондент на „Ковънтри Ивнинг Телеграф“, който бе поел задължението на председател, ги представи при излизането на сцената. Всеки от тях бе аплодиран бурно от различни места на залата. Пръв говори Саймън и задържа вниманието на широката публика над двайсет минути. Тези, които се опитаха да го апострофират, съжалиха, че са обърнали върху себе си вниманието на присъстващите. Без нито веднъж да погледне листовете пред себе си, Саймън цитираше цифри и членове от правителствени закони с лекота, която впечатли дори Елизабет. Абот беше следващият и разпалено атакува торите, обвинявайки ги, че на всяка цена искат да продължат да тъпчат работниците. Той беше аплодиран от своята част от залата. Бейнбридж обвини двамата си съперници, че не виждат истинските проблеми, и се отплесна в заплетен трактат на тема местната канализация. С отговорите на последвалите въпроси Саймън още веднъж доказа, че е много по-добре подготвен от Абот и Бейнбридж, но съзнаваше, че в препълнения салон в тази студена мартенска вечер присъстват само 700 души, а в Ковънтри имаше още 50 000 избиратели, повечето от тях скупчени около улица „Коронейшън“.

Независимо че местната преса обяви Саймън за победител, той си остана с понижен дух, защото националната преса предвиждаше съкрушителна изборна победа за лейбъристката партия.

В деня на изборите Саймън и Елизабет бяха на крак още от шест часа сутринта и гласуваха между първите в местното начално училище. Те прекараха останалата част от деня в обиколки по избирателните пунктове, в контролната комисия и комисията по преброяването. Навсякъде го уверяваха, че той ще спечели, но Саймън знаеше, че не може да се пренебрегне общата ориентация на нацията. Колега консерватор му беше казал, че един изтъкнат депутат може да струва само хиляда гласа, а някой опонент от една седмица с лекота може да жертва хиляда гласа.

В девет часа бе заключен и последният избирателен пункт. Саймън и Елизабет си поръчаха две половинки горчива бира в един местен бар. Седяха и гледаха в телевизора над бара. Коментаторът съобщаваше, че според тези цифри, взети от шест случайно избрани пункта в Лондон, се предвижда лейбъристко мнозинство от шейсет до седемдесет места. На екрана светнаха най-вероятно спечелените от лейбъристите седемдесет места. Деветото място беше Ковънтри Сентръл. Саймън поръча още две половинки.

— Ще трябва да тръгваме, за да гледаме преброяването — подкани го Елизабет.

— Няма защо да бързаме.

— Не бъди такъв неблагодарник, Саймън. Помни, че още си депутат — каза тя рязко. — Дължиш го на поддръжниците си, трябва да проявиш увереност след усилията, които положиха за теб.

Черните кутии с бюлетините от всички квартали на града бяха докарани в градския салон с полицейски коли. Съдържанието им бе изсипано върху масите, подредени под формата на буквата „П“ в огромното, освободено от мебели помещение. Секретарят на градския съвет и неговият личен състав стояха от вътрешната страна на масите, докато чиновници от съвета седяха от външната страна и внимателно подреждаха бюлетините на малки купчини по сто броя. След това същите купчини бяха проверявани от партийни преброители, които се въртяха около тях като орли и често настояваха определена купчина отново да бъде преброена.

Малките купчини растяха, подреждаха ги една до друга и с течение на времето и за обикновения наблюдател ставаше очевидно, че крайният резултат скоро ще стане известен.

Напрежението растеше, когато всяка стотица, след това хилядарка отиваше при секретаря. Слуховете, които тръгваха от единия край на салона се раздуваха като суфле много преди да стигнат чакащото навън на студа множество. До полунощ бяха отчетени няколко избирателни района на страната. Националният избор, изглежда, се приближаваше до предвижданията — около три процента превес на лейбъристката партия, което щеше да им даде обещаното мнозинство от седемдесет или повече места.

В дванайсет и двайсет и една минути секретарят на градския съвет на Ковънтри покани тримата кандидати да го придружат. Той им съобщи резултатите от преброяването.

Веднага бе поискана проверка. Секретарят се съгласи и всеки куп бюлетини бе върнат на масите и преброен отново.

След един час пак извикаха кандидатите и обявиха новия резултат от проверката. Той се различаваше с три гласа.

 

 

Поискана бе нова проверка и секретарят на градския съвет неохотно прие. Към два часа след полунощ Елизабет имаше чувството, че не са й останали нокти. Мина още час, през който Хийт призна поражение, а Уилсън даде обширно интервю пред Ай Ти Ен и обяви своята програма.

В два и двайсет и седем секретарят извика тримата кандидати за последен път, за да им съобщи резултата. Той се качи на сцената заедно с тримата съперници, чукна по микрофона, за да пробва дали работи, прочисти гърлото си и обяви:

— Аз, долуподписаният, длъжностно лице, под чийто надзор се проведе преброяването за депутат на Ковънтри Сентръл, обявявам, че броят на гласовете за всеки кандидат е както следва:

Алф Абот — 19 716

Нейджъл Бейнбридж — 7 002

Саймън Кързлейк — 19731.

И така, Саймън Кързлейк е законно избраният депутат на Ковънтри Сентръл.

 

 

Реймънд Гулд увеличи мнозинството си на 12 413, пропорционално с общия превес на лейбъристката партия, и Джойс си даде седмица почивка.

Андрю Фрейзър напредна в изборите с 2 468 гласа и обяви годежа си с Луиз Форсайт на следващата вечер след обявяването на изборните резултати.

Чарлс Сеймор никога не можа да си спомни точно броя на неговото мнозинство, защото, както Фиона обясни на стария граф сутринта след изборите: „В Съсекс Даунс, скъпи, не броят бюлетините на консерваторите, мерят ги на тегло“.