Джефри Арчър
Пръв между равни (37)

36.

Прокламацията на Нейно Величество бе приета единодушно както от Камарата на лордовете, така и от Камарата на представителите.

След като нацията преглътна първоначалния шок, тръгна предизборна кампания. Първите проучвания показаха преднина от два процента на торите. Пресата я приписа на факта, че народът не познава новия лидер на лейбъристите, но към края на първата седмица торите бяха отстъпили един процент, а пресата беше решила, че Реймънд Гулд е започнал добре службата си на обществото.

— В политиката една седмица е много време — цитира той.

— И ти остават още цели две — напомни му Джойс.

Политическите коментатори издигнаха теорията, че Реймънд е увеличил популярността си през първата седмица заради изключителната подкрепа, която беше получил като нов лидер на лейбъристите. Той предупреди отдела за връзки с обществеността на Транспортното министерство, че това може да се окаже най-краткият меден месец в историята и че едва ли могат да очакват отношение като към младоженец през всичките три седмици. Първите признаци на несполучлив брак станаха явни, когато Министерството на заетостта обяви, че инфлацията е тръгнала нагоре за пръв път от девет месеца насам.

— И кой беше канцлер през последните три години? — попита Саймън в нощната си реч в Манчестър.

Реймънд се опита да не обръща внимание на данните и реши, че са случайно колебание за месеца, но на другия ден Саймън прогласи, че лошите новини тепърва предстоят.

След като Министерството на търговията обяви най-големия дефицит в платежния баланс за последните четиринайсет месеца, Саймън наметна пророческата мантия и торите се сдобиха с една здравословна преднина, въпреки че социалдемократите откраднаха по един процент и от двете партии.

— Меден месец, несполучлив брак и развод, всичко това в разстояние само на две седмици — каза кисело Реймънд. — Какво още ме чака в следващите седем?

— Може би сдобряване — предположи Джойс.

По време на кампанията и тримата лидери успяха да посетят по-голямата част от стоте провинциални избирателни окръга, в които се решаваше изходът от всички парламентарни избори. Нито един от тримата не си позволи да прекара прекалено много време в тревоги за другите 550 от общо 650 избирателни окръга, които не променяха раздадените ръце, защото като цяло определяха едва осем процента.

Андрю беше склонен да направи изключение от осемпроцентното правило за избирателния окръг на Алек Пимкин в Литълхамптън, защото от известно време го мислеше за уязвима точка. Социалдемократите бяха избрали един способен млад кандидат, който за последните три години беше увеличил сериозно поддръжниците си и нямаше търпение да се изправи срещу Пимкин.

Алек Пимкин все пак се появи в Литълхамптън — чак след като местният председател го издири в лондонския му апартамент, за да му каже, че нещата вървят на зле. В диаграмите на агенциите за проучвания жълтите линии на алианса догонвали сините на консерваторите, предупреди го той.

— Не разбираш ли, че нося тежки отговорности към Камарата на общините? — заяви Пимкин. — Никой не очакваше монархът да ни събере на извънредно заседание.

— Всички го знаем — каза председателят. — Но и трите заседания, председателствани от кралицата, още миналата седмица приключиха без възражения.

Пимкин прокле наум деня, в който бяха допуснали телевизията в парламента.

— Не се шашкай — успокои го той. — Ще настъпи часът, ще дойде човекът и избирателите ще си припомнят дългата ми и бляскава парламентарна кариера. Дяволите те взели, дядка, да не си забравил, че бях кандидат за председател на партията на торите?

„Не съм забравил, ама колко гласа получи?“ — искаше да попита председателят, но вместо това пое дълбоко дъх и повтори спешната си молба депутатът да посети окръга си възможно най-скоро.

Пимкин дойде седем дни преди изборите и както при предишните кампании заседна в частния бар на „Лебедовите ръце“ — единствената свястна кръчма в избирателния окръг, както уверяваше онези, които си бяха дали труда да наминат и да потърсят мнението му.

— Но кандидатът на алианса посети всички кръчми в окръга — проплака председателят.

— Значи е глупак. И си търси оправдание, за да прави серийни запои — каза Пимкин и се изсмя гръмко на остроумието си.

От време на време Пимкин наминаваше през местните комитети, в които неколцина лоялни поддръжници лепяха пликове и сгъваха предизборни брошури. Единствения път, когато мина по главната улица, погнусен откри Андрю Фрейзър, който се беше качил на един обърнат палет и превъзнасяше достойнствата на алианса пред внушителна тълпа. Пимкин се повъртя наоколо, да чуе какво толкова им говори Андрю, и му стана неприятно, когато разбра, че почти никой от събралите се не го позна.

— Мошеник — изкрещя с пълно гърло Пимкин.

Андрю му помаха.

— Литълхамптън се нуждае от представител, който живее в избирателния си окръг — заяви благо Андрю и продължи речта си.

Пимкин се оттегли пред топлата камина в „Лебедови ръце“. В крайна сметка, както го увери съдържателят, и магаре със синя лента да издигнеха консерваторите, Литълхамптън щеше да го избере. Пимкин не остана очарован от аналогията.

В оставащите шест дни Андрю проведе срещи с кандидата на либералите, за да обсъдят тактиката си. Алиансът набра повече от двайсет и два процента, докато либералите и консерваторите си дишаха във вратовете с по трийсет и осем процента всеки. Безспирните уверения на Андрю, че ще стане балансираща сила в следващия парламент, бяха подложени на сериозен анализ от „Обзървър“ и „Сънди таймс“ през последния уикенд от предизборната кампания и повечето политически коментатори бяха съгласни с него. Би Би Си и Ай Ти Ви вече се опитваха да уредят интервюта с него за след изборите. Андрю не коментираше.

В понеделник преди изборите той замина от Ливърпул за Лондон, а след това изчезна в Шотландия. До пристигането му в Единбург в сряда вечер по петите му вървеше орда журналисти.

Същата вечер Саймън пристигна в Пъкълбридж, за да произнесе в салона на общината последната си предизборна реч. Четиристотин и осемнайсет души присъстваха, седнали в салона, още четиристотин стояха навън на студа и слушаха речта му от високоговорител. Последното послание на Саймън гласеше: „Гласувайте всички, защото всеки глас може да бъде решаващ“.

Тези негови думи се оказаха най-точни от всичко, което тримата лидери изрекоха през трите седмици на кампанията.

Вечерта Реймънд отиде в Лийдс. На гарата го посрещнаха кметът и почти цялата община. Отведоха го с кола в Градския съвет, за да отправи последния призив към избирателите пред аудитория от 2000 души. Успя да събере сили и да произнесе още една реч. Аплодисментите, с които бе приветствано идването му в Градския съвет, стана причина да забрави, че е спал само по четири часа на денонощие през последния месец. Като представяше лидера на лейбъристката партия, кметът на общината каза: „Рей си дойде у дома“.

Реймънд произнесе речта си така вдъхновено, сякаш беше реч, с която открива кампанията.

Когато след четирийсет минути седна, почувства, че краката му не го държат вече. Щом салонът се изпразни, Джойс и Фред Паджет заведоха изтощения водач в дома му. Той заспа по пътя в колата и двамата трябваше да му помогнат да изкачи стълбите, съблякоха го и го оставиха да спи до шест часа на следващата сутрин.

В деня на изборите лидерите на трите партии бяха на крак още от шест часа сутринта, за да се приготвят за интервю по двата сутрешни телевизионни канала. Следваха задължителни снимки на всеки от тях заедно със семействата им пред избирателния пункт.

Андрю се радваше, че отново е в Единбург. Имаше няколко свободни часа и си припомни предишните избори и проверките на бюлетините, видя се с много стари приятели, които бяха направили възможно връщането му в парламента. Вечерта, когато отново стъпи на стълбището на главния избирателен пункт, градският часовник удари десет. Нямаше я госпожа Блоксам, за да му напомни, че винаги е гласувала за победителя. Тя беше починала една година преди това. Андрю, Луиз и Клариса, хванати за ръце, отидоха в главната квартира на социалдемократите, за да гледат по телевизията заедно с активисти на партията обявяването на резултатите.

Реймънд и Джойс останаха да спят в Лийдс, а Саймън и Елизабет се върнаха веднага, за да чуят резултатите в централния офис на площад „Смит“. Реймънд не можа да си спомни кога за последен път беше гледал телевизия три часа без прекъсване. Първият резултат дойде в единайсет и двайсет от Гилфорд. Показваше два процента превес на консерваторите.

— Не е достатъчно — каза Саймън.

— Може и да не е достатъчно — прецени Реймънд, когато със следващите резултати от два района съотношението остана същото. Първият шок дойде няколко минути след полунощ, когато кандидат на социалдемократите спечели лейбъристко място в Ръгби, а след по-малко от трийсет минути отнеха едно място на консервативната партия в Билрикей. Когато обявиха първите сто места, политическите наблюдатели бяха сигурни в едно нещо, че не могат да предскажат крайния резултат. Мнения, експертни и аматьорски, продължаваха да се сипят до един часа след полунощ. Дотогава бяха получени резултатите от 200 избирателни района и продължаваха да идват до два часа, когато вече бяха избрани депутатите в повече от 300 избирателни района.

Реймънд си легна, когато водеха с 236 на 191, но знаеше, че предстояха изненади в някои райони. Андрю спечели четири места, изгуби едно и събра за коалицията трийсет и две места през тази нощ.

В шест часа на следващата сутрин коментаторите бяха отново в радиото и телевизията. Всички бяха съгласни със заглавието на „Дейли Мейл“: „В задънена улица“. Реймънд и Джойс пътуваха с ранен влак за Лондон. В това време селските райони доказваха традиционната си вярност към консервативната партия. Саймън се върна в Пъкълбридж, за да присъства на отчитането на рекордното си досега мнозинство. Искаше му се да подари две хиляди гласа на страничните райони, които не бяха тръгнали в тяхната посока. Реймънд пристигна на „Даунинг стрийт“ в два часа и трийсет и три минути. Местата за лейбъристите бяха паднали на 287, а за консерваторите — на 276, коалицията бе спечелила до този момент четирийсет и четири места.

В дванайсет часа журналисти от четирите телевизионни канала бяха в Единбург, където се обяви завръщането на Андрю Фрейзър в парламента с мнозинство от 7 000 гласа. Камерите се спряха на победителя, който стоеше вдигнал ръце високо над главата си. В диаграмата на социалдемократическата партия броят на местата се бе повишил на четирийсет и пет. В един часа социалдемократите спечелиха четирийсет и шестото си място. Резултатът изненада Саймън.

— Камарата няма да е същата без Алек Пимкин — каза той на Елизабет.

Между два и двайсет и три следобед двете основни партии имаха по 292 места. Оставаха за обявяване още две сигурни места за консерваторите. Саймън задържа първото, но Андрю взе второто, след като бюлетините бяха преброени три пъти.

В четири часа лорд Дей оф Лангам оповести крайния резултат от изборите през 1991 година от Студиото на Би Би Си:

Консервативна партия	293
Лейбъристка партия	292
Социалдемократи-Либерали	47
Ирландска партия	17
Председател	1

Лорд Дей каза след това, че за първи път става свидетел на такива избори в трийсет и шест годишната си кариера на политически журналист. Той се извини на зрителите, че не е успял да интервюира Андрю Фрейзър, който сега държал ключа на въпроса коя партия ще управлява страната.

Андрю се обади най-напред на Саймън, след това и на Реймънд. Той изслуша двамата лидери, за да разбере какво са готови да предложат, после им съобщи, че ще събере депутатите от коалицията в събота, за да чуе мненията им. Обеща да предаде решението своевременно, за да може в понеделник да се сформира правителство.

Андрю и Луиз пристигнаха в събота сутринта със самолет, пълен с журналисти, но Андрю успя да се измъкне, без да даде интервю.

Сър Дънкан беше казал пред журналист на „Скотсмен“, че синът му естествено ще подкрепи консервативната партия, а бившият министър-председател обяви от болничното си легло, че Андрю винаги е бил социалист по душа и няма нищо общо с каузата на капиталистите.

В събота Андрю се срещна неофициално с някои депутати от коалицията, за да си изясни позициите на новите и старите колеги. Когато си лягаше, той все още не беше наясно и когато новинарите съобщаваха, че не са сигурни за кого ще гласува коалицията на съвещанието следващия ден, Андрю добави на глас: „И аз не съм“. Въпреки че след като прецени качествата на двамата лидери и идеите, които защитават, бе решил за себе си коя партия трябва да сформира правителство.

На следващата сутрин депутатите — социалдемократи и либерали, трябваше да си пробиват път през тълпа журналисти и фотографи, за да влязат в камарата. Те се събраха в добре охранявана стая на третия етаж. Главният организатор нарочно беше избрал трудно достъпно място и бе помолил да се провери дали няма подслушвателни устройства.

Андрю започна съвещанието с поздравления към колегите си за избирането им в парламента.

— Но е толкова важно да кажем — продължи той, — че нацията никога няма да ни прости, ако се отнесем безотговорно към новите си пълномощия. По-важно е да не си позволим да кажем, че ще подкрепяме една партия, а след няколко седмици да си променим мнението и да предизвикаме нови избори. Трябва да покажем, че сме отговорни, защото в противен случай при следващите избори със сигурност ще изгубим местата си.

Той обясни по-нататък какво е отношението на двамата лидери на основните партии към генералната линия, която според него правителството трябва да следва. Той докладва, че и двамата лидери са се съгласили в бъдещия кабинет да влязат двама от депутатите на коалицията. Двамата ще проведат едно допитване до народа за прилагане на пропорционалната избирателна система. Три часа депутатите от коалицията излагаха вижданията си, но Андрю все още не бе успял да ги насочи към консенсус и се наложи да се премине към гласуване. Самият Андрю не участва в гласуването и остави главните организатори да преброят гласовете и да обявят резултата.

Получи се равен резултат — по двайсет и три гласа за двете основни партии.

 

 

Главният организатор предложи лидерът на коалицията да вземе окончателното решение, тъй като благодарение на него се връщат в парламента със сравнително голям брой гласове и след двайсет и седем години в парламента сигурно най-добре би могъл да прецени кой лидер и коя партия е по-способна да управлява страната.

Когато главният организатор седна на мястото си, всички около дългата маса произнесоха „съгласен“ и съвещанието свърши.

Андрю се прибра и сподели с Луиз кого е решил да подкрепи. Тя като че ли се изненада. Късно вечерта отиде на вечеря с личния секретар на кралицата. Малко след единайсет часа секретарят се върна в Бъкингамския дворец и информира кралицата за основните моменти от разговора.

— Господин Фрейзър е против скорошни избори и съвсем ясно даде да се разбере коя партия ще подкрепя коалицията в камарата — каза й той.

Кралицата кимна, благодари на секретаря си и се оттегли в своя апартамент.