Джефри Арчър
Пръв между равни (32)

31.

Случаят „Бродсуорд“ се задържа в съзнанието на избирателите много по-кратко от Фолклендския триумф и каузата на консервативната партия не бе подпомогната много от прекратяването на преговорите по разоръжаването между Рейгън, Горбачов и Тачър.

Руснаците обвиниха Тачър за „агресивната реакция“ по повод кораба „Бродсуорд“, след като бяха подкрепили решението на ООН. За шест месеца рейтингът на консервативната партия намаля с три процента в националните проучвания на общественото мнение.

— Истината е — отбеляза Реймънд на съвещание на кабинета в сянка, — че госпожа Тачър е почти осем години на „Даунинг стрийт“ 10, а нямаме премиер, служил два пълни последователни мандата, да не говорим за три — освен лорд Ливърпул през 1812 година.

Госпожа Тачър, изглежда, изобщо не искаше да знае за лорд Ливърпул и за историческия прецедент, защото обяви общи избори в края на юни, вярвайки, че месецът, който досега бе добър за нея, ще се окаже и този път победен.

— Време е нацията да реши кой да я управлява през следващите пет години — заяви госпожа Тачър по телевизията в „Панорама“.

— Разбира се, това няма нищо общо с покачването на процента на привържениците й напоследък — язвително забеляза Джойс.

— Покачване, което ще се стопи през следващите няколко седмици — добави Реймънд.

Той отиде в Йоркширското графство само за три дни през време на кампанията. Като един от водещите говорители на партията трябваше да пътува из страната и да говори от митинг на митинг в районите с периферни места. Много журналисти внушаваха, че ако Реймънд е лидер на партията, позицията й в борбата за власт ще е далеч по-добра. Всеки път в Лийдс той агитираше с удоволствие, но за първи път в живота си се чувстваше така добре сред избирателите си и за първи път осъзна предимството на своята възраст, като разбра, че Норт, кандидатът на консервативната партия от Лийдс, е роден през 1964 година. В същата година той бе влязъл в парламента. При запознаването им му стана неловко, когато младият мъж се обърна към него със „сър“.

— Моля ви, обръщайте се към мен на малкото ми име — каза Реймънд.

— Реймънд… — започна младият мъж.

— Не, нека бъде Рей.

 

 

Чарлс и Саймън също прекараха малко време с избирателите си, защото също обикаляха районите с периферни места. По време на кампанията консерваторите започнаха мощна атака срещу коалицията на либерали и социалдемократи, защото изследванията показваха постоянна загуба на техни места, докато традиционните лейбъристки поддръжници оставаха верни.

Андрю трябваше да остане в Единбург по време на цялата кампания, за да се изправи още веднъж срещу Франк Бойл. Но този път, както Стюарт Грей писа в колоните на „Скотсмен“, Франк Бойл беше без зъби. Все пак Андрю почувства на няколко пъти, че нещо бе останало от тези зъби, но не се наложи Кралската банка на Шотландия да жертва втора златна лира в своята тристагодишна история. Андрю запази мястото си с мнозинство от 2 000 гласа и се завърна за осми път в парламента. Луиз твърдеше, че мнозинството на съпруга й са двете хиляди обожатели на тринайсетгодишната буйна красавица Клариса, която беше изпълнила предсказанието на баща си и всеки недодялан петнайсетгодишен шотландец се изчервяваше в нейно присъствие.

Крайният резултат от изборите не стана ясен до петък в четири часа следобед, защото се наложи да се правят по няколко проверки на няколко места в страната.

— Животът на парламента ще виси на косъм — каза Дейвид Димблъби на зрителите същия следобед в предаването на Би Би Си „Специално за изборите“. Той повтори резултатите за тези, които се връщаха по-късно от работа:

Консервативна партия	313
Лейбъристка партия	285
Либерал и/СДП	31
Ирландци/привърженици на единството на Обединеното кралство	17
Председател и други	4

Димблъби подчерта по-нататък, че не е необходимо госпожа Тачър да дава оставката си, защото тя продължава да е лидер на най-голямата партия в камарата. Но едно нещо стана ясно, а то е, че СДП може да поеме ролята на уравновесител на политическите сили в следващите избори.

Министър-председателката направи твърде малко промени в своя екип от първите редове, защото искаше ясно да проличи сплотеността на кабинета независимо от незначителното мнозинство в изборите. Пресата нарече кабинета „козметичен“. Чарлс се премести в Министерството на вътрешните работи, а Саймън стана министър на външните работи.

Всички в Уестминстър бяха благодарни, когато след няколко седмици парламентът излезе в лятна ваканция и политиците си заминаха по домовете.

 

 

Бе минала само една седмица, когато като гръм от ясно небе Тони Бен обяви, че на конференцията през октомври ще се кандидатира за лидер на лейбъристката партия.

Бен твърдеше, че наивността на Кинок и недодялания му подход са единствените причини лейбъристите да не се върнат на власт. Много социалисти, които бяха съгласни с тази преценка, чувстваха, че ако той стане лидер, ще е още по-зле за партията.

Съобщението на Бен все пак направи претенциите на другите евентуални кандидати по-приемливи. Рой Хатързли и Джон Смит се наредиха след Бен и Кинок в първия тур на изборите за лидер на лейбъристката партия. Много депутати, профсъюзни лидери и активисти на партията настояваха Реймънд да се кандидатира.

— Ако не се кандидатираш сега — предупреди го Джойс, — няма да имаш шанс в бъдеше.

— Точно за бъдещето мисля — отговори Реймънд.

— Какво имаш предвид? — попита тя.

— Искам да се кандидатирам за заместник-лидер срещу Майкъл Мийчър и Джон Кънингам. Така ще си осигуря добра основа, която да ми даде по-добри шансове следващия път.

Реймънд изчака още една седмица и заяви своята кандидатура. Той съобщи на пресконференция, че се кандидатира за заместник-лидер.

Листата се състоеше от четирима кандидати, без ясен фаворит. Повечето предположения бяха, че Бен ще поведе в първия тур. Хатързли се споразумя със Смит победителят в първия тур да продължи и във втория, а другият да се откаже и да го подкрепи във финалния тур.

Когато преброиха гласовете, Бен се оказа пръв, както се предполагаше, а Кинок трети. За изненада на всички Кинок се отказа, но посъветва поддръжниците си да не гласуват за Бен, защото по негова преценка това ще им донесе още дълги години опозиция.

Няколко часа по-късно председателят на Изпълнителния комитет съобщи, че Тони Бен е изгубил. Лейбъристката партия имаше нов модерен лидер.

След това се проведоха избори за заместник-лидер и независимо че новият лидер ясно изрази предпочитания към Реймънд, всички предричаха малка разлика в гласовете между кандидатите. Джойс прекара последния час в тичане от делегат на делегат, докато Реймънд се мъчеше да изглежда спокоен. В единайсет часа вечерта същата неделя, председателят на Изпълнителния комитет съобщи, че Реймънд е спечелил само с три процента и е новият заместник-лидер на лейбъристката партия.

Новият лидер веднага определи Реймънд Гулд за министър на финансите на правителството в сянка.

Между многото поздравителни писма и телеграми, които получи, беше и една от Кейт: „Честито. Прочел ли си точка 5(4) на партийния правилник?“. Реймънд отговори: „Не бях, но я прочетох. Да се надяваме, че е добро предзнаменование“.

През първите дванайсет месеца новият лейбъристки тим изглеждаше свеж и новаторски, докато госпожа Тачър сякаш бе уморена и изолирана. Не помогна на каузата й избирането на Гари Харт в Белия дом през ноември 1988 година. Президентът Харт заяви, че ще намали процента на безработните и ще изразходва повече средства от националния бюджет в помощ на „Истинските демократи“, оставяйки Великобритания с шепа нови проблеми. Лирата заякчи позициите си спрямо долара в една нощ и много експортни поръчки останаха да събират прах в пристанищата и по складовете.

Най-много икономическите предвиждания на госпожа Тачър объркаха наскоро избраните правителства на Бразилия и Аржентина, които отказаха да изплащат отпуснатите от Великобритания заеми по време на предишните военни правителства и оставиха Английската банка с нещо, което може да се нарече единствено превишен кредит.

През дългата студена зима на 1988 година консерваторите изгубиха на няколко пъти при гласуване в камарата и много пъти при гласувания в комисиите. Министър-председателката изглеждаше доволна, че наближава Коледа.

Спокойствието не продължи дълго, защото двама възрастни консерватори починаха преди камарата да се събере през януари. Пресата кръсти кабинета „фалирало правителство“.

Допълнителните избори се проведоха през май. Консерваторите се представиха по-добре, отколкото се очакваше и запазиха едното от двете места. Неочаквано госпожа Тачър поиска за трети път избори през юни.

Реймънд чувстваше, че след цяло десетилетие начело с госпожа Тачър настроението клони към промяна. Месечните данни за безработицата, инфлацията и цифрите на вноса и износа, съобщавани през еднакви интервали по време на кампанията, бяха лошо предзнаменование за консерваторите.

Многократните твърдения на госпожа Тачър, че не трябва да се съди по данните от един месец, звучаха неубедително и през последната седмица вече единственото спорно нещо оставаше дали лейбъристите ще постигнат достатъчно голямо, работещо мнозинство.

Когато Реймънд стана в петък сутринта след изборите, Джойс му каза, че компютърните предвиждания показват лейбъристко мнозинство с четири места. Двамата обиколиха района, преди да отидат да обядват у родителите на Реймънд. Когато си тръгнаха от малката къща на баща му отдолу с месарския магазин, отвън ги посрещнаха много привърженици, които радостно ги поздравяваха за успеха, докато колата се изгуби от погледите им. Реймънд и Джойс заминаха за Лондон и пристигнаха навреме на улица „Каули“ тъкмо когато първият лейбъристки министър-председател след 1979 излизаше от Бъкингамския дворец, съпровождан от телевизионни камери по целия път до резиденцията на „Даунинг стрийт“ 10.

Този път на Реймънд не му се наложи да чака дълго телефонът да иззвъни, защото първото назначение, потвърдено от новия министър-председател, беше това на министъра на финансите. Реймънд и Джойс отидоха още същия следобед на „Даунинг стрийт“ 11. Преди това предложиха на няколко агенции къщата си на улица „Каули“ за даване под наем с подновяване на договора на всеки шест месеца. Джойс оглежда с часове новия дом, смени някои от вещите, оставени в наследство от Даяна Бритън, а Реймънд събра екипа си за изготвяне на първия бюджет и изхвърли повечето от нещата, които Лион Бритън бе оставил.

Вечерта прегледа стотиците поздравителни писма и телеграми, пристигнали през деня. Едно от Америка го зарадва особено. Отговори с пожелания за щастие на госпожа Кейт Уилбърхоф.

 

 

Андрю победи Франк Бойл за трети път. Левите в партията, привърженици на Бойл, обявиха, че повече няма да издигат кандидатурата му.

През почивните дни Андрю обиколи района, за да благодари на избирателите си. Когато в понеделник отиде в камарата, намери бележка, оставена за него на дъската за съобщения.

На обяда в столовата за депутати Дейвид Оуен го уведоми, че няма да се кандидатира за лидер на СДП в следващите избори, седем години му били достатъчни. Независимо че партията бе подобрила позициите си в камарата съвсем малко, той смяташе, че им предстои петгодишен парламент, и искаше Андрю да поеме лидерството.

Още щом Оуен направи официално изявление в пресата, Джефри Паркхаус от „Глазгоу Хералд“ телефонира на Андрю и го запита: „Кога ще се кандидатирате за лидер на СДП?“.

 

 

Напускането на Министерството на вътрешните работи дойде като голям удар за Чарлс. Престоят му в това министерство беше съвсем кратък и чувстваше, че е направил твърде малко. Държавните служители протакаха по-важните решения, защото очакваха нови избори и пълен мандат. Той уведоми Аманда по време на закуската, че в понеделник след изборите се връща в банката и че заплатата му ще бъде пак достатъчно голяма, за да й дава същата сума, както беше уговорката им. Аманда само кимна и стана от масата точно когато влизаше Хари.

Този ден беше важен за Хари, защото щяха да го заведат на училище в Хил Хаус, за да тръгне по предначертания от баща му път. Чарлс се опита да го насърчи, че го очаква блестящо бъдеще, но Хари изглеждаше изпълнен с опасения. След като остави сълзливото осемгодишно момче на първия му директор, Чарлс продължи към Сити, доволен от перспективата, че отново ще работи в областта на банковото дело.

Когато пристигна в „Сейморс“, секретарката на Клайв Ренолдс го посрещна, поведе го веднага към заседателната зала на борда и го попита дали ще пие кафе.

— Да, благодаря — отвърна Чарлс, свали ръкавиците си, остави чадъра на стойката до закачалката и зае президентското място на масата. — Бихте ли съобщили на господин Ренолдс, че съм тук.

— Разбира се — каза секретарката.

След малко влезе Клайв Ренолдс.

— Добро утро, господин Сеймор. Много се радвам, че ви виждам отново след толкова време — каза той и се ръкува с Чарлс.

— Добро утро, Клайв. Аз също се радвам. Трябва първо да те поздравя за начина, по който ръководеше банката в мое отсъствие.

— Много любезно, че го казвате, господин Сеймор.

— Особено съм впечатлен от сделката с Дистилъс, беше голяма изненада за Сити.

— Да, почти като преврат, нали? — усмихна се Ренолдс. — Още една е на път.

— С нетърпение ще чакам да чуя подробности.

— Страхувам се, че ще трябва да остане в тайна за момента — каза Клайв, сядайки на мястото до Чарлс.

— Разбира се, но сега, като съм се върнал вече в банката, добре е по-скоро да науча.

— Страхувам се, че притежателите на дялове нямат право на такава информация, докато сделката не приключи. Не можем да си позволим евентуални слухове да навредят на шансовете ни.

— Но аз не съм обикновен акционер — остро отговори Чарлс. — Аз се връщам като президент на банката.

— Не, господин Сеймор — спокойно възрази Ренолдс. — Аз съм президент на банката.

— Имаш ли представа на кого го казваш? — каза Чарлс.

— Да, мисля, че имам. На бившия министър на външните работи, бивш министър на вътрешните работи, бивш президент на банката и притежател на два процента от акциите й.

— Но ти много добре знаеш, че бордът прие да ме възвърне на президентското място веднага щом консерваторите излязат в опозиция — напомни му Чарлс.

— Съставът на борда значително се промени след вас — каза Ренолдс. — Вероятно сте бил много зает с управлението на министерствата, за да забележите промените в банка „Сейморс“.

— Ще свикам заседание на борда.

— Нямате такова право.

— Тогава ще искам да се свика извънредно общо събрание — закани се Чарлс.

— И какво ще кажете на акционерите? Че имате право да станете президент когато си пожелаете? Това не ми звучи много убедително.

— Ще те изхвърля от банката за двайсет и четири часа — продължи Чарлс, повишавайки тон.

— Не мисля, че ще го направите, господин Сеймор. Госпожица Тръбшо сега е в пенсия и няма да загубите много време, за да откриете, че нямам сметка в швейцарска банка, нито скъпоплатена метреса.

Чарлс почервеня от яд.

— Ще те уволня! Ти изобщо не можеш да си представиш докъде се простират връзките ми.

— За ваше добро се надявам да не го правите — спокойно отговори Ренолдс.

— Заплашваш ли ме?

— Разбира се, че не, господин Сеймор, но ще ми бъде много неприятно, ако се наложи да обясня как банката загуби над 500 000 паунда заради Недъркоут само защото искахте да съсипете кариерата на Саймън Кързлейк. Може би ще ви е интересно да научите, че единственото, което банката спечели от това фиаско, е доброжелателство и го получихме само защото убедих Морган Гренфел да поеме компанията.

Чарлс не можа да сдържи усмивката си.

— Когато го направя публично достояние, ти си свършен — заяви тържествуващ той.

— Възможно е — спокойно отвърна Ренолдс, — но ще ви попречи да станете министър-председател.

Чарлс се обърна, взе чадъра, нахлузи ръкавиците си и тръгна. На вратата едва не се блъсна в секретарката, която носеше две кафета. Чарлс я отмина, без да каже нито дума, и затръшна вратата.

— Ще имам нужда само от едно кафе, госпожице Бристоу.

 

 

През първата седмица след речта на кралицата Андрю с радост установи, че мнозинството от колегите са му писали, че ще го подкрепят, ако постави кандидатурата си за лидер на СДП.

На седмичното парламентарно заседание на партията главният организатор помоли кандидатурите за лидер да се представят в неговия кабинет в седемдневен срок. Всеки кандидат трябваше да бъде предложен и подкрепен от депутати в парламента.

През следващата седмица популярните вестници се опитваха да внушат, предизвикат или измислят съперник на Андрю. Луиз, която вярваше безрезервно на вестниците, започна да чете „Морнинг Стар“ — единственият, който не проявяваше интерес към изхода от предстоящите избори. Но в пет часа на седмия ден стана ясно, че Андрю е единственият кандидат.

На следващото парламентарно заседание на СДП той бе повече притесняван, отколкото избиран. На следващия ден, след като бе назначен за таен съветник на кралицата, трябваше да се обърне към съпартийците си в препълнената Албърт Хол. Речта му бе приета с въодушевление и пресата единодушно предрече възраждане на коалиция между социалдемократи и либерали. Един-двама журналисти побързаха да изкажат мнение, че ако балансът на силите се окаже в ръцете на достопочтения Андрю Фрейзър, вероятно ще му е трудно да реши кой път да поеме: от една страна, баща му бе изтъкнат тори, от друга — дългогодишното му членство в лейбъристката партия; коя от двете злини щеше да предпочете? На този въпрос Андрю винаги отговаряше, че ще мисли, когато му дойде времето, защото СДП може изобщо да не постигне споразумение с либералите.

Всички вестници и списания поместиха статии за новия лидер на СДП. Всички те писаха за опитите му да спаси сина си, за постепенното възстановяване на жена му след смъртта на сина им Робърт, за осиновяването на Клариса и преизбирането му в парламента чрез жребий със златна лира.

Цялата тази публичност стана причина Клариса да се почувства като филмова звезда и тя се похвали на баща си — станала бе най-популярното момиче в училище, така че той трябвало да стане министър-председател. Андрю се смя от сърце. Продължи да ръководи партията решително и енергично. За него се говореше толкова, колкото и за лидерите на двете основни партии.

Още преди да спрат да пишат за новия лидер на СДП, вестниците започнаха да спекулират с вероятността госпожа Тачър да отстъпи мястото си на по-млад лидер.

 

 

— Не знаеш ли друг ресторант?

— Да, но те не ме знаят — отговори Рони Недъркоут, когато влизаха в Риц за първи път от две години.

Щом разпознаха Саймън, посетителите започнаха да се обръщат.

— Какво правиш сега? Не вярвам да си прекалено зает, откакто сте в опозиция — попита Рони, докато сядаха на масата.

— Всъщност не съм. Могат да ме смятат за един от четирите милиона безработни — отговори Саймън.

— Ето за това съм те поканил да поговорим — каза Рони. — Но първо ти препоръчвам да си поръчаш зеленчукова супа и…

— Специалитета от количката — прекъсна го Саймън.

— Ти си спомняш.

— Това е единственото нещо, за което винаги си бил прав.

Рони се изсмя по-високо, отколкото хората обикновено се смеят в Риц, и каза:

— Сега, когато нямаш на разположение въоръжените сили на страната или посланици, които да те наричат Ваше Превъзходителство, защо не влезеш в борда на компанията ми?

— Много любезно от твоя страна, че ме каниш, Рони, но отговорът ми е не.

И двамата замълчаха, за да може оберкелнерът да вземе поръчката им.

— Мястото е с 20 000 паунда годишна заплата.

— Не бих могъл да кажа, че нямаме нужда от пари, сега, когато Питър е в Оксфорд и Майкъл започна да учи актьорско майсторство. Изглежда, банковата ми сметка винаги ще си остане на червено.

— Тогава защо не приемеш? — попита Рони.

— Защото съм обвързан политик — каза Саймън — и не искам повече да се ангажирам с каквато и да е комерсиална дейност.

— Защото може да ти попречи да станеш министър-председател?

Саймън се поколеба пред този прям въпрос и след това отговори:

— Откровено казано, да. Аз имам много добри шансове и не искам да ги проигравам.

— Но всички знаят, че щом Маргарет си събере багажа, ти ще станеш лидер. Това е пределно ясно.

— Не, Рони, никога не е пределно ясно.

— Тогава кажи ми кой би могъл да те победи?

— Чарлс Сеймор например.

— Сеймор? Той е само едно конте с вирнат нос — каза Рони.

— Той има много приятели в партията и е с благороднически произход, което все още има значение за торите. Сър Алек си остана най-обичаният от последните министър-председатели.

— Да, но лидерството му беше дадено от магическия кръг — каза Рони. — Докато ти ще победиш Сеймор, като всеки избран от партията депутат даде своя глас.

— Времето ще покаже — каза Саймън, отегчен от темата, на която говореше много често с приятели напоследък. — Разкажи ми какво правиш? — нарочно смени темата той.

— Скъсвам се от работа, готвим се да станем държавна компания след около година, затова исках да влезеш в борда.

— Ти никога не се отказваш.

— Не, и дано не си се разделил с твоя един процент.

— Елизабет го е заключила някъде.

— Трябва да намериш ключа.

— Защо? — попита Саймън.

— Защото, като пусна едновременно на борсата един милион акции по три суверена, твоето първоначално дялово участие от един процент ще се равнява на 100 000 паунда основен капитал. Зная, че не си бил финансов министър, но това прави 300 000 паунда.

Саймън беше изумен.

— Нищо ли няма да кажеш? — подкани го Рони.

— Честно казано, съвсем бях забравил — успя да каже накрая той.

— Вижте, мисля, че спокойно мога да кажа — Рони изрече пародийно една от любимите фрази на госпожа Тачър, — че е добра инвестиция на един паунд. Инвестиция, за която никога няма да съжаляваш.

 

 

Когато дебатите по бюджета наближиха, Реймънд разбра, че и двайсет и четири часа на денонощие няма да му стигнат. Той обсъди промените, които искаше да направи, с началниците от министерството, но с течение на времето ставаше все по-ясно, че ще трябва да се реши на отстъпки. Призляваше му от предупреждения, че винаги ще има отложени неща за следващата година. Чувстваше, че прекалено дълго е чакал. Той ходеше често в „Транспорт Хаус“, за да обсъжда приоритетни обещания от манифеста с екипа по проучванията. Реймънд беше доволен от решението на партията, взето наскоро след изборите, да напуснат „Улуърт Роуд“ и да направят „Транспорт Хаус“ своя главна квартира.

След няколко седмици постигнаха компромисно решение, но Реймънд успя да наложи промените, на които най-много държеше. В петък сутринта висшите чиновници на министерството му предадоха доклада, който се състоеше от 143 страници, и бяха пресметнали, че четенето ще трае два часа и половина.

Във вторник сутринта, преди представянето на бюджета, той уведоми кабинета за промените в данъчната система. По традиция кабинетът се запознаваше с подробностите по бюджета няколко часа преди внасянето му в парламента.

 

 

Разглеждането на бюджета е по традиция голямо събитие в парламента. Посланици, дипломати, банкери, членове на Камарата на лордовете седяха рамо до рамо с публиката от галерията. Опашката за места често се проточваше на четвърт миля, от „Сейнт Стефанс“ до Уестминстър Бридж, но само половин дузина от първите успяваха да чуят речта на финансовия министър, защото всички други места бяха запазени още преди да е започнала да се оформя опашката. Камарата бе пълна към два и половина, независимо че министърът щеше да говори един час по-късно. Галерията за представители на печата също бе препълнена с кореспонденти, готови да се втурнат към най-близкия телефон, щом чуят за някоя промяна в данъчната политика. Бекбенчерите, които поради размерите на камарата не могат да заемат нормалните си места, обикновено са седнали преди два и двайсет и пет. Консерваторите можеха да запазят местата си, като попълнят малки картончета сутринта и ги оставят на седалките, на които искат да седнат следобед. Социалистите смятаха тази система за недемократична и стремглаво се надбягваха в два и половина. Атеистите отляво и отдясно изчакваха свещеникът да свърши молитвата и се втурваха с надежда да намерят свободни местата, на които обикновено сядаха.

Този ден е традиционен и по отношение на облеклото. Можеха да се видят цилиндри на главите на някои консерватори и странни миньорски шлемове на главите на някои лейбъристи. Том Карсън пристигна с железничарска униформа и с ливърпулски шал около врата. Алек Пимкин се беше задоволил с червена копринена жилетка и бял карамфил на ревера на сакото.

Зелените кресла на първите два реда не се виждаха от хора доста преди три часа, а дотогава всеки закъснял бекбенчер трябваше да седне на пода или да отиде в галерията за депутати, където липсваше атмосферата на камарата и депутатите не можеха да вземат думата или да прекъсват.

В три и десет Реймънд тръгна от сградата на „Даунинг стрийт“ 11 с прословутата червена кутия, която Гладстон беше използвал пръв. Вдигал я бе високо над главата си, за да могат да я снимат репортерите, преди да е стигнал в камарата.

Министър-председателят започна да отговаря на въпросите в три и петнайсет. Камарата приличаше на „Уест Енд“, когато се открива театралният сезон. На депутатите им предстоеше да участват в истински театър.

Реймънд влезе в залата в три и двайсет и пет и съидейниците му го посрещнаха с ръкопляскания. Всички места с изключение на неговото бяха заети. Той погледна нагоре, видя Джойс и й се усмихна. В три и половина министър-председателят свърши с отговорите на въпросите. Председателят на бюджетната комисия по традиция зае мястото на председателя, който се смята за служител на кралицата и не може да председателства, когато се разглеждат финансови въпроси. Той обяви следващата точка от дневния ред:

— Представяне на бюджета от министъра на финансите.

Реймънд се изправи и постави доклада пред себе си. Той започна с кратък преглед на световното икономическо положение и продължи с философията, залегнала в основите на първия му бюджет, а именно да свали процента на безработицата, без да се покачва инфлацията. През първия час и половина той не спомена нищо за финансовите промени, които смяташе да направи, за да предотврати, пак по традиция, вземането на неотменими решения, преди да затвори борсата, и в същото време предизвикваше камарата със странни загатвания и внушения.

Реймънд пийна за първи път вода от чашата пред него, когато прелисти страница седемдесет и осма. Той свърши с теорията и се готвеше да започне с практическата част.

— Пенсиите ще бъдат повишени с рекорден процент — заяви той, — също издръжката на семействата с един родител и помощите за инвалиди. — Реймънд спря за малко, извади избелял лист от вътрешния си джоб и прочете извадка от първата си публична изява. — Нито една жена, чийто съпруг е жертвал живота си за отечеството, няма да страда повече заради неблагодарната нация. Пенсиите на вдовиците от войната ще се повишат с петдесет процента и военните бонове ще бъдат изплатени по номиналната им стойност. — След тези думи ръкоплясканията не стихнаха доста дълго. Когато настъпи тишина, той продължи: — Данъците върху бирата, цигарите, бензина и парфюмите ще се увеличат с пет процента. Данъкът върху годишните доходи, по-големи от 30 000, ще бъде осемдесет и пет процента, а таксата върху доходи от капитал — петдесет процента.

Някои консерватори помръкнаха, като че са им потънали гемиите. По-нататък министърът на финансите разясни програмата за стимулиране на трудовата заетост в райони с висок процент безработица. Той обясни обстойно плана за всеки район поотделно и бе аплодиран от различни страни на залата.

Реймънд завърши с думите:

— Моята цел като първи лейбъристки министър на финансите от десет години насам е не да ограбя богатите и да дам на бедните, а по-скоро да накарам тези, които живеят сравнително охолно, да плащат данъци, които да облекчат съдбата на живеещите в истинска нужда. Позволете ми да кажа на почитаемите депутати, които са против, че това е само една пета от всичко, което възнамерявам да направя в този парламент, и когато успея, Великобритания ще може да се радва на по-справедливо и равноправно общество. Имаме намерение да създадем поколение, в което понятието „класа“ да е толкова старомодно, колкото и затвор за длъжници. Общество, в което талантът, упоритият труд и честността да се възнаграждават — социалистическо общество, което е мечта както на Изтока, така и на Запада. Този бюджет, господин председателю, е архитектурният план на тази мечта. Ще работя за превръщането му в реалност.

Когато след два часа и двайсет минути седна на мястото си, депутатите зад него дълго ръкопляскаха.

Лидерката на опозицията бе изправена пред почти невъзможната задача да отговори незабавно, макар че не бе успяла да забележи повече от едно-две слаби места във философията на финансовия министър. Депутатите в камарата не задържаха вниманието си върху всяка нейна дума.