Джефри Арчър
Пръв между равни (29)

28.

„Министър-председателката си отива през ноември“ и „Ще издържи ли Маги до юни?“ бяха двете заглавия във вестниците, които Андрю прочете в първия ден от новата парламентарна сесия.

Всеки, който защитаваше периферно място, беше изнервен, защото задължителните пет години приближаваха към края си. Новите депутати на социалдемократическата партия и Андрю не правеха изключение.

Той работеше упорито, за да докаже, че заслужава мястото си в групата, която лидерът на социалдемократическата партия беше започнал да оформя в камарата. Когато Рой Дженкинс състави правителство в сянка, Андрю бе определен да отговаря за отбраната и се наслаждаваше на предизвикателството да опонира на двете основни партии в периода до изборите. Но знаеше, че след Фолклендската криза истинските му проблеми няма да са в Уестминстър, а в Единбург и започна да отива по-често там. Хеймиш Рамзи му телефонира и го попита дали може да помогне с нещо.

— Бъди ръководител на предизборната ми кампания — каза просто Андрю.

Рамзи се съгласи без колебание и след две седмици четири души напуснаха лейбъристкия комитет и се присъединиха към него. Андрю получи подкрепа от най-неочаквани места, включително и от Джок Макфърсън, който даде дума, че шотландските националисти няма да се състезават за мястото на Единбург Карлтън, защото нямат желание да видят Франк Бойл в парламента. Сър Дънкан Фрейзър с нищо не показа какви са намеренията на консерваторите, докато не оповестиха, че техен знаменосец ще бъде Джейми Ломакс.

— Ломакс, Ломакс — повтори Андрю. — Ние бяхме в едно училище с него — каза той на баща си. — Наричаха го Лудия Ломакс. Вие сте избрали най-големия идиот от неговия випуск.

— Това е позорно петнене на един интелигентен мъж — каза сър Дънкан и се опита да сдържи усмивката си. — Трябва да те уверя, че ми отне доста време да убедя комитета да го изберем.

— Как го направи?

— Да ти призная, не беше лесно. Имахме доста добри кандидати, но успях да елиминирам всички и да внуша колко важно е неопетненото политическо минало на Ломакс — каза сър Дънкан, намигайки.

— Така значи, несъществуващата му политическа кариера минава за неопетнена — каза Андрю и избухна в смях.

— Да, страхувам се, че един-двама от комитета го забелязаха. Но трябва да се съгласиш, че Ломакс има страхотна фигура — добави баща му.

— Какво общо има фигурата? — попита Андрю. — Ти не си търсил манекен за кандидат на партията ви.

— Зная, но това ми помогна да накарам дамите от Женския комитет да възприемат моя начин на мислене.

— Това е мошеничество, татко.

— Не, не е. Няма консерватор в Шотландия, който да не предпочете теб в парламента пред Франк Бойл и тъй като нямаше шанс да спечелим мястото, защо да оставим той да влезе в парламента?

Луиз и Клариса прекараха коледната ваканция в Единбург. Сър Дънкан предупреди Луиз, че ако Андрю изгуби на тези избори, няма никакъв шанс да се върне в парламента.

През 1983 година Маргарет Тачър упорито отстояваше финансовата си политика и свали инфлацията под четири процента, докато в някои райони на Шотландия безработицата стигна до петнайсет процента. Тя постепенно задуши всякаква опозиция от страна на „грешниците“ и до края на първия си мандат тотално ги победи с изкусните си ходове. Но истинската причина за високия процент, който получаваше при изследванията на общественото мнение, беше преодоляването на Фолклендската криза. През целия април пресата спекулираше с датата на предстоящите избори и след успех на консервативната партия в допълнителни избори на пети май министър-председателката реши да поиска аудиенция с кралицата. Скоро след това Маргарет Тачър обяви пред нацията, че се нуждае от още пет години, за да продължи политиката си и да докаже, че е успешна. Девети май бе определен за ден на следващите общи избори.

 

 

Като започна сериозната изборна кампания, Стюарт интервюира и тримата кандидати за „Скотсмен“ и каза на Андрю, че има план как да му помогне.

— Няма да можеш — каза Андрю. — Длъжен си да останеш неутрален и да отделяш еднакво място във вестника на тримата кандидати по време на кампанията.

— Съгласен съм — каза Стюарт. — Но знаем, че Франк Бойл има хаплив език и физиономия на каторжник, Джейми Ломакс прилича на филмова звезда, но от устата му се сипят само глупости.

— Е, и? — каза Андрю.

— Ще изпълвам политическите страници с най-грозните снимки на Бойл и с тъпите изказвания на Ломакс. Те ще получават еднакво място във вестника и ще губят еднакво гласове.

— Ще се усетят и ще се оплачат на главния редактор.

— Съмнявам се — каза Стюарт. — Не съм срещал политик, който да се е оплакал, че снимките му излизат във вестника, или да е недоволен, че вижда лудите си идеи излагани пред по-широка публика, отколкото някога си е представял.

— За мен какво си предвидил?

— Ти си ми проблем — призна Стюарт, смеейки се. — Изглежда, колонката за теб трябва да остава празна. Това е един начин да не губиш гласове.

Всеки път, когато агитираше от врата на врата, Андрю виждаше ясно разцеплението между тези, които продължаваха да го подкрепят, и тези, които смятаха, че не е лоялен към лейбъристката партия. Когато връщаха листовете с резултатите от агитацията в новата главна квартира на Андрю, от пръв поглед се виждаше, че му предстоят тежки избори.

Андрю бе преживял няколко мръсни кампании в миналото, особено срещу шотландските националисти, но само след няколко дни спомените за Джок Макфърсън му се струваха мили, той беше като малката червена шапчица в сравнение с Франк Бойл. Андрю можа да преглътне приказките, че бил изхвърлен от лейбъристката партия, защото бил мързелив депутат, дори че ги е изоставил, защото му било дадено да разбере, че няма да му бъде предложено министерско място. Но когато му казаха, че от лагера на Бойл разпространяват слухове, че Луиз загубила говора си, когато родила черно бебе, той се вбеси.

Ако беше срещнал Бойл този ден, Андрю сигурно щеше да го удари. Сър Дънкан го посъветва да обуздае гнева си. Увери го, че всякакви други действия само ще навредят на Луиз и Клариса.

Една седмица преди изборите в „Скотсмен“ публикуваха резултатите от изследване на общественото мнение. Бойл водеше с трийсет и пет процента, следван от Андрю с трийсет и два. Консерваторите имаха деветнайсет процента, останалите четиринайсет процента не бяха сигурни за кого ще гласуват. Джок удържа на думата си и в списъка на кандидатите не влезе представител на шотландските националисти.

Последния петък преди изборите Макфърсън отиде още по-далече, като прикани своите привърженици да подкрепят Андрю Фрейзър.

Когато Андрю се обади, за да му благодари, той му отговори:

— Аз ти го дължа.

— Не си спомням да съм правил нещо за теб — каза Андрю.

— Ако само беше споменал, че съм ти предлагал да станеш лидер на шотландските националисти, щяха да ме удавят в първото блато.

През последните пет дни симпатизанти от двата избирателни района на Единбург, които нямаха кандидат социалдемократ, се притекоха на помощ и Андрю започна да се надява, че може да победи. Два дни преди изборите в „Скотсмен“ писаха, че последните прогнози за изборите са трийсет и девет срещу трийсет и осем в полза на Бойл, но се посочваше също, че лейбъристката партия има по-добре смазана машина, на която Бойл ще се опре в деня на изборите.

В посланието си вечерта преди изборите Андрю направи ясно изявление защо неговите възгледи се различават от тези на опонента му от лейбъристката партия и как вижда бъдещето на страната, ако съюзът между либерали и социалдемократи спечели достатъчно места, за да държи в свои ръце политическото равновесие в парламента. Той напомни на избирателите, че без изключение прогнозите в цялата страна са за равенство между социалдемократическата и лейбъристката партия в предизборната борба.

Франк Бойл също направи изявление вечерта преди изборите. Неговото послание бе разнесено във всеки дом на избирателния район заедно със снимка на Андрю и Клариса под заглавие: „Казва ли цялата истина вашият депутат?“. В текста не се споменаваха Клариса и Луиз, но инсинуацията бе напълно ясна. Андрю не беше видял листа до сутринта на изборите, когато вече беше късно да направи нещо ефективно и да опровергае двусмисленото заглавие. Завеждане на дело би отнело седмици, а дотогава изборите ще са минали вече.

Двамата с Луиз работеха до последния момент от седем сутринта до десет вечерта. Идваха помощници от най-неочаквани места, сякаш да опровергаят мнението на „Скотсмен“ за машината на лейбъристката партия, но Андрю не можеше да не забележи червените розетки, където и да минаваше.

Към края на деня дори сър Дънкан дойде на помощ и започна да превозва с ролс-ройса си симпатизанти на социалдемократическата партия до изборните пунктове.

— Примирихме се с факта, че нашият кандидат ще загуби и затова идвам на помощ — откровено каза той.

Когато часовникът на Градския съвет удари десет, Андрю седна на стълбите пред последния пункт. Знаеше, че повече нищо не може да направи. Бе положил всички усилия, не бе агитирал само членове на Камарата на лордовете и лунатиците — тези две групи нямаха право на глас.

Една стара лейди му се усмихна на излизане от избирателния пункт.

— Здравейте, госпожа Блоксам — поздрави Андрю. — Как сте?

— Добре съм, Андрю — усмихна се тя. — За малко да забравя да гласувам и това щеше да е много лошо.

Той повдигна уморената си глава.

— Не се ядосвай, момче — продължи тя, — никога не съм бъркала, винаги съм гласувала за победителя — петдесет и пет години, а това е повече, отколкото ти си на този свят. — Тя се засмя и го остави на стълбите.

Андрю стана с мъка и тръгна по павираните улици към главната квартира на социалдемократическата партия. Посрещнаха го с възгласи и председателят му предложи едно малко уиски.

— По дяволите — каза Андрю. — Сипи повече.

Той се опита да обиколи стаята и да благодари на всички, но Хеймиш Рамзи го предупреди, че е време да тръгват към Градския съвет за преброяването. Малка група привърженици придружи семейство Фрейзър до Градския съвет, за да присъстват на процедурата. Когато влезе в съвета, първия човек, когото видя насреща си, беше Франк Бойл, усмихнат до уши. Андрю не се обезкуражи от усмивката му, докато следеше малките бюлетини, изсипвани от кутиите. Бойл тепърва щеше да научи, че първите са от централния район, където живееха повечето от ангажираните социалисти.

Докато двамата обикаляха около масите, започна сортирането на малките листчета — първо на десетици, след това на стотици, накрая поставяни по хиляда и предавани на шерифа. С напредване на времето усмивката на Бойл постепенно премина в хилене, от хилене в гримаса и накрая в безпокойство, когато купчините се изравниха по брой.

Повече от три часа продължи изпразването на кутиите. Контрольорите провериха всяка бюлетина, преди да предадат протоколите си. В един часа и двайсет и две минути след полунощ шерифът направи сбора и помоли тримата кандидати да го придружат.

Той им съобщи резултата.

Франк Бойл отново се усмихна. Андрю не реагира видимо, но поиска проверка. Над един час обикаля нервно около масите, докато преброителите провериха и препровериха всяка купчина — промяна тук, грешка там, намерена изгубена бюлетина, на една от купчините името най-отгоре не беше същото с деветдесет и деветте под него. Най-накрая преброителите предадоха протоколите си. Още веднъж шерифът събра цифрите и помоли кандидатите да дойдат с него.

Този път Андрю се усмихна, а Франк Бойл изглеждаше изненадан и поиска нова проверка. Шерифът се съгласи, но каза, че ще е за последен път. Двамата се съгласиха в отсъствие на кандидата на консервативната партия, който спокойно спеше в един ъгъл, сигурен в третото си място независимо от броя на проверките.

Още веднъж направиха двойна проверка и откриха пет грешки — в 42 588 бюлетини. В три и двайсет след полунощ, когато преброители, контрольори и кандидати вече бяха клюмнали над масите, шерифът помоли още веднъж Бойл и Фрейзър да го придружат. И двамата се изумиха от резултата. Шерифът каза, че ще има още една проверка сутринта, след като комисията по преброяването дремне малко.

Всички бюлетини бяха внимателно поставени в черните кутии, заключени и прибрани на отговорно пазене в полицейското управление. Кандидатите бавно тръгнаха към домовете си.

Андрю спа на пресекулки, сепвайки се в съня си. Бледа от изтощение, но усмихната, Луиз му донесе чаша чай в осем часа. Той си взе студен душ, избръсна се бавно и пристигна в общината няколко минути преди да започне преброяването. На входа на съвета го посрещна батарея телевизионни камери и журналисти, които бяха чули слуховете за причината за отлагане на резултата за следващата сутрин и не можеха да си позволят отсъствие от финала на драматичната развръзка.

Преброителите изглеждаха нетърпеливи, когато шерифът, проверявайки часовника си, даде знак да започват. Кутиите бяха отключени и поставени пред екипа за четвърти път. Още веднъж малките бюлетини растяха от десетици на стотици и след това на купчини по хиляда. Андрю сновеше между масите по-скоро от нервно напрежение, отколкото от желание да следи преброяването. Той имаше трийсет свидетели, регистрирани като преброители, които следяха да не загуби в резултат на нередност, хитруване или неволна грешка.

След като свършиха, преброителите и контрольорите седнаха пред купчините си и зачакаха да вземат бюлетините и да ги занесат на шерифа. Когато направи за последен път сбор на колоните от цифри, шерифът видя, че се получават същите резултати.

Той обясни на Андрю и Франк Бойл процедурата, която смята да приложи предвид получения резултат. Той им каза, че е разговарял с лорд Уайлн в девет сутринта и главният прокурор му прочел съответната точка от избирателния закон, в която се обяснява как да се постъпи при такъв случай. И двамата дадоха съгласие за един от двата възможни начина.

Шерифът излезе на сцената с двамата кандидати от двете страни — и двамата развълнувани от създалото се положение.

Всички в салона се бяха изправили, за да следят по-добре процедурата. Когато скърцането на столове, кашлянето и нервните шушукания престанаха, шерифът започна. Първо почука по микрофона пред себе си, за да се увери, че работи. Скърцащият метален звук се чу в целия салон. Доволен от пробата, той започна:

— Аз, надзорника по извършване на парламентарните избори в Единбург Карлтън, декларирам тук, че крайният резултат за всеки кандидат е както следва:

Франк Бойл	18 437
Джейми Ломакс	5 714
Андрю Фрейзър	18 437

Привържениците и на двамата кандидати започнаха да викат с всички сили. Минаха няколко минути, преди гласът на шерифа да се чуе отново.

— В съответствие с параграф шести на Държавния избирателен закон от 1949 и правило петдесет на Парламентарните избирателни правила във втората таблица на този закон, съм задължен да избера между двамата кандидати с хвърляне на жребий — съобщи той. — Разговарях с главния прокурор на Шотландия и получих потвърждение за решаване с жребий — теглене на клечка или хвърляне на ези-тура ще решат окончателно равния резултат. Двамата кандидати се съгласиха на втория начин.

Отново се вдигна невъобразим шум, докато Андрю и Бойл стояха, без да мърдат, очаквайки съдбата да определи кой да отиде в парламента.

— Аз взех назаем от Кралската банка на Шотландия — продължи шерифът, съзнавайки, че двайсет милиона зрители го гледат по телевизията за първи и може би последен път в живота му — една златна лира. От едната страна е образът на Крал Джордж III, от другата — женската фигура Британия. Ще поканя настоящия депутат, господин Фрейзър, да каже коя страна на монетата избира.

Бойл кимна в знак на съгласие. Двамата мъже разгледаха монетата.

Шерифът постави монетата върху нокътя на палеца си, Андрю и Бойл продължаваха да стоят от двете му страни. Той се обърна към Андрю и каза:

— Господин Фрейзър, ще кажете, когато монетата е във въздуха.

Цареше такава тишина, като че тримата на сцената бяха единствени в салона. Андрю чувстваше ударите на сърцето си в гърдите, когато шерифът подхвърли монетата високо над себе си.

— Тура — каза той ясно, когато монетата беше в най-високата точка. Монетата тупна на пода, отскочи и няколко пъти се превъртя, преди да се озове пред краката на шерифа.

Андрю се втренчи надолу към дамата и въздъхна звучно. Шерифът прочисти гърлото си и съобщи:

— Следвайки резултата от жребия, обявявам господин Фрейзър за депутат на Единбург Карлтън.

Поддръжниците на Андрю нахлуха на сцената, вдигнаха го на раменете си, изнесоха го от салона и го понесоха по улиците на Единбург. Андрю потърси с поглед Луиз и Клариса, но не успя да ги открие в тълпата.

На следващия ден Кралската банка на Шотландия подари златната монета на депутата, а главният редактор на „Скотсмен“ му се обади по телефона и го попита имал ли е някаква специална причина да избере тура.

— Разбира се — отговори Андрю. — Джордж III изгуби Америка. Не исках да изгубя Единбург.