Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

………………………………………………

О, позор! Кръвта ми студенее,

страшно бъдеще сега се сее,

бъдеще от бури, вражди нови,

плод на тия кърви и гробове,

и потомството ни в завещанье

ще наследи вечно живи рани,

и историята ще се чуди

в кой кът скришен таз война да гуди.

Проклет, проклет оня нека бъде,

що таз кървава вражда завъди

между нас — помежду два народа.

Братя по кръв, вяра и свобода.

Престъпници, де, отговорете,

и пред мене и пред вековете

и пред бога силни на небето

зарад вашето дело проклето!

 

Не към тебе се обръщам ази,

о, Милане — душа, дето лази,

лют разбойник на трон обезславен,

в чиста кръв до шията удавен,

звяр в порфира, идиот с корона,

Каин нов дошъл под небосклона;

не към вас, войници заблудени,

братска кръв да лейте назначени,

на план гнъсен оръдия слепи,

кървав леш на битките свирепи;

не към вас, политици — джамбази;

ни към тебе се обръщам ази,

скупщино — куп жалостни влечуги,

що под трона пъплят за услуги,

слуги немски, съвести продажни;

не към теб, народе сръбски снажни,

що завета си свещен забрави

и деди-герои обезслави,

и кат бик, привързан за рогата,

послушливо наклони главата —

и тръгна след своите джелати

към смъртта си — и не ги стъпка ти.

 

Но към тебе, младеж заблудена,

вечно с призраци обиколена!

Ти от полвек тоя срам подготви,

ти с тлетворния си дъх отрови

тоз народ, за честен труд създаден,

ти го стори дребен, кръвожаден,

ти нахрани му с лъжи душата,

ти вдъхна му духа на враждата

срещу братя млади и свободни,

турени пред подвиг благородни.

Да, вий криви сте, туй прогласявам,

пред цял свят на съд ви призовавам —

вас, Милоевичева дружино,

вас, болнава сръбска омладино,

мозъци фантаксани, нетрезни,

вий сторихте в тая кал да влезне

вашата история и слава,

та от срам се вече не познава,

и таз яма, доде слънце грее,

между нас и вас, кат гроб, да зее!

Край