Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kant e l’ornitorinco, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2020 г.)

Издание:

Автор: Умберто Еко

Заглавие: Кант и птицечовката

Преводач: Ина Кирякова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Дом на науките за човека и обществото

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: монография

Националност: италианска

Редактор: Кристиан Банков

Художник: Веселин Праматаров

ISBN: ISBN 954-9567-19-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7883

История

  1. —Добавяне

6.10. Протеза

Обикновено наричаме „протеза“ даден апарат, който замества липсващ орган (например зъбна протеза), но в широк смисъл протеза е всеки апарат, който увеличава радиуса на действие на даден орган. Когато запитаме някого къде би желал да има, ако иска, едно трето око, обикновено получаваме доста непрактични отговори: едни биха искали да го имат на тила, други — на гърба, без да се замислят, че в тези случаи ще могат, разбира се, да гледат зад гърба си, но не и в много други безчислени места, където често бихме желали да погледнем: на върха на главата, вътре в ушите, през вратата, в дупка, където сме изпуснали ключа. Правилният отговор — в смисъл че това е най-разумният отговор — би бил: на върха на показалеца. Очевидно е, че така бихме могли да разширим радиуса на нашето зрение максимално, в рамките на радиуса на действие на тялото ни.[20] Ето, ако имаме изкуствено око, което може да се движи като нашия показалец, ще имаме великолепна екстензивна протеза включително с интрузивна функция (в смисъл, че няма да гледа само там, където окото може да гледа, ако завъртим глава или се преместим, но и там, където окото не може да проникне).

Следователно заместващите протези правят това, което тялото е правило, но вече не прави по стечение на обстоятелствата, и такива са изкуственият крак, бастунът, очилата, един pace-maker или един слухов апарат. Екстензивните протези на свой ред увеличават естественото действие на тялото: такива са мегафоните, кокилите, лупите, но и някои обекти, които обикновено не смятаме за разширения на нашето тяло, като китайските пръчици или клещи (които разширяват действието на пръстите ни), обувките (които засилват действието и устойчивостта на крака), дрехите изобщо (които засилват защитното действие на кожата и космите), паниците и лъжиците, които заместват и подобряват действието на ръката, която се опитва да събере и да сложи в устата дадена течност.

За екстензивна протеза може да се смята и лостът, който по принцип прави по-добре това, което прави ръката; но го прави до такава степен и с такива резултати, че вероятно представлява една трета категория, тази на чудодейните протези. Те правят нещо, което с тялото си може би сме мечтали да правим, но никога бихме успели: като телескопа, микроскопа, но също вазите и бутилките, кошниците и торбите, вретеното и със сигурност шейната и колелото.

Както екстензивните протези, така и чудодейните протези могат да се определят и като интрузивни. Между екстензивно-интрузивните протези ще цитираме перископа или някои медицински инструменти, които позволяват да се изследват непосредствено достъпните кухини като ухото или гърлото, а между чудодейно-интрузивните протези ще посочим ехографа, системите за изследване чрез гама-лъчи в ядрената медицина или някои сонди, които изследват червата, прожектирайки върху екран това, което „виждат“.[21]

Този опит за класификация ми служи само за да говоря за този специален и първичен вид протеза, която е огледалото.

Бележки

[20] Валентина Пизанти (в озадачено лично послание) ме попита какво бих видял, ако насоча показалеца си към очите си (тези на главата). Изглежда трудно да се поддържат два образа едновременно, може би трябва да се затворят двете нормални очи, когато се използва третото, но не знам дали това би било достатъчно. Най-разумният извод е, че нововъведението би наложило да се промени нашият мозък. Може би именно поради това затруднение никога не са били експериментирани имплантации на трето око на върха на показалеца. Но проблемът не е от моята компетентност.

[21] Бих запазил термина „инструмент“ за онези пособия като нож, ножица, огниво, чук, които не само правят това, което тялото не би могло никога да направи, но в сравнение с протезите, които просто ни помагат да взаимодействаме по-добре с това, което съществува, произвеждат нещо, което преди това не е съществувало. Те стриват, разделят, променят формите. Едно подобрение на инструментите са „машините“. Те действат (правят), но вече без да има нужда да бъдат насочвани от органа, чиито възможности разширяват. След като ги включиш, вървят сами. Но би могло да се спори дали такива машини за придвижване като велосипеда и дори автомобила, които изискват все още пряко сътрудничество (свързано с усилие) на ръката и на крака, не са едновременно и чудодейни протези (най-многото); и в този случай някакъв самолет от зората на въздухоплаването е едновременно машина и чудодейна протеза, докато един реактивен самолет е само машина, като автоматичния стан. Но заместващи, екстензивни и чудодейни протези, инструменти и машини са абстрактни типове, към които различни предмети могат да бъдат по различен начин причислявани според начина, по който се използват, и според равнището им на сложност.