Умберто Еко
Кант и птицечовката (95)

6.10. Протеза

Обикновено наричаме „протеза“ даден апарат, който замества липсващ орган (например зъбна протеза), но в широк смисъл протеза е всеки апарат, който увеличава радиуса на действие на даден орган. Когато запитаме някого къде би желал да има, ако иска, едно трето око, обикновено получаваме доста непрактични отговори: едни биха искали да го имат на тила, други — на гърба, без да се замислят, че в тези случаи ще могат, разбира се, да гледат зад гърба си, но не и в много други безчислени места, където често бихме желали да погледнем: на върха на главата, вътре в ушите, през вратата, в дупка, където сме изпуснали ключа. Правилният отговор — в смисъл че това е най-разумният отговор — би бил: на върха на показалеца. Очевидно е, че така бихме могли да разширим радиуса на нашето зрение максимално, в рамките на радиуса на действие на тялото ни.^[20] Ето, ако имаме изкуствено око, което може да се движи като нашия показалец, ще имаме великолепна екстензивна протеза включително с интрузивна функция (в смисъл, че няма да гледа само там, където окото може да гледа, ако завъртим глава или се преместим, но и там, където окото не може да проникне).

Следователно заместващите протези правят това, което тялото е правило, но вече не прави по стечение на обстоятелствата, и такива са изкуственият крак, бастунът, очилата, един pace-maker или един слухов апарат. Екстензивните протези на свой ред увеличават естественото действие на тялото: такива са мегафоните, кокилите, лупите, но и някои обекти, които обикновено не смятаме за разширения на нашето тяло, като китайските пръчици или клещи (които разширяват действието на пръстите ни), обувките (които засилват действието и устойчивостта на крака), дрехите изобщо (които засилват защитното действие на кожата и космите), паниците и лъжиците, които заместват и подобряват действието на ръката, която се опитва да събере и да сложи в устата дадена течност.

За екстензивна протеза може да се смята и лостът, който по принцип прави по-добре това, което прави ръката; но го прави до такава степен и с такива резултати, че вероятно представлява една трета категория, тази на чудодейните протези. Те правят нещо, което с тялото си може би сме мечтали да правим, но никога бихме успели: като телескопа, микроскопа, но също вазите и бутилките, кошниците и торбите, вретеното и със сигурност шейната и колелото.

Както екстензивните протези, така и чудодейните протези могат да се определят и като интрузивни. Между екстензивно-интрузивните протези ще цитираме перископа или някои медицински инструменти, които позволяват да се изследват непосредствено достъпните кухини като ухото или гърлото, а между чудодейно-интрузивните протези ще посочим ехографа, системите за изследване чрез гама-лъчи в ядрената медицина или някои сонди, които изследват червата, прожектирайки върху екран това, което „виждат“.^[21]

Този опит за класификация ми служи само за да говоря за този специален и първичен вид протеза, която е огледалото.