Умберто Еко
Кант и птицечовката (82)

Идентичността на „Ваза“

За прагматичната референция като явление на договаряне е в сила достойният пример с кораба на Тезей, който поставя на дневен ред проблема за идентичността и за всяка възможност за строго обозначаване. Проблемът е известен и е бил разглеждан по различни начини от Хобс до наши дни, но за удобство, тъй като знаем твърде малко за кораба на Тезей, ще говорим за един друг кораб — „Ваза“.

И така, през 1628 г. в Стокхолм (и по-точно в корабостроителницата в Скепенгарден) се взема решение да се построи един великолепен боен кораб, който би трябвало да бъде кралският кораб на шведския флот: корпус, построен от хиляди дъбове, 64 едрокалибрени оръдия, мачти, високи повече от тридесет метра, няколкостотин цветни и позлатени скулптури. Едно неделно утро, на 16 август, корабът се пуска на вода сред ликуването на тълпата. Но както се посочва в едно писмо на Държавния съвет до Краля, „след като излезе в залива, при Тегелвикен корабът бе поднесен от вятъра и започна да се накланя, но после малко се изправи; като стигна обаче до Бекхолмен, се наклони изцяло на една страна, водата навлезе през отворите за оръдията и корабът бавно потъна с цялото си оборудване от платна и знамена“.

Много тъжно събитие. Нека не се питаме защо „Ваза“ е потънал и нека не разказваме за многобройните опити, които от този ден нататък са били правени, за да се извади на повърхността. Факт е, че накрая опитите се оказват успешни и днес „Ваза“ затрогващо стои в едноименния музей в Стокхолм — от неговите каталози взех всички достоверни информации, които цитирах. Освен това го видях: малко е разнебитен, разбира се, някои части липсват, но знам, че това, което видях, е именно корабът „Ваза“, който е потънал през онова утро на 1628 г.

Сега нека си представим, че „Ваза“ не е потънал в деня на пускането си на вода, а е плавал щастливо из много морета. Както се случва с корабите, особено след като са били подложени на морски вълнения и бури, с течение на времето различни части на „Ваза“ са били подменяни — веднъж част от облицовката на кила, друг път част от мачтите, трети път някои дограми, често път оръдията — до момента, в който изложеният сега в Музея „Ваза“ в Стокхолм кораб „Ваза“ няма вече никакъв елемент от оригиналния кораб „Ваза“. Бихме ли казали, че това е същият „Ваза“, или бихме обозначили строго като „Ваза“ кораба, който вече не притежава нито една материална част от обекта, кръстен с това име?

Един от критериите, за да се отговори положително на въпроса, е, че сме предположили три условия: подмяната на различните части трябва да е станала постепенно, а не наведнъж, така че да не се прекъсне веригата на перцептивния опит, и заменените части трябва да са морфологично еднакви с елиминираните. Следователно ще смятаме днешния „Ваза“ за идентичен на едновремешния „Ваза“, ако възприемем като решаващи параметри (1) последователния континуитет, (2) непрекъснатото законово признаване и (3) формата.^[21]

Последователният континуитет и законовото признаване са единствените условия, поради които някой разпознава в мое лице същия индивид, който е роден през 1932 г. Ако тръгнем да се вторачваме в клетките, един бог знае колко неща са се променили от тогава до днес. Но промените са били постепенни и освен това гражданският регистър ме е определял винаги като същия индивид (на шест, на десет, на двадесет и на шестдесет години).

Бих се затруднил да кажа каква е моята форма (човек, който не ме е виждал година след година, трудно би ме разпознал на снимка от петдесетте години), но с кораба „Ваза“ е по-лесно, както беше лесно за втората сюита за виолончело от Бах (вж. 3.7.7.), която разпознаваме като една и съща, макар да се свири от различни изпълнители на различни чела и дори ако е транскрибирана за блокфлейта.

Следователно днешният „Ваза“ ще бъде същият едновремешен „Ваза“ не само защото е бил назоваван без прекъсване така в течение на четири столетия, но и защото — каквито и промени да е претърпял по отношение на материалите — е запазил същата форма, която е имал оригиналният „Ваза“.

Но за кого ще бъде същият? Разбира се, за един историк на мореплаването, който иска да го анализира, за да знае какви са били корабите през XVII век. Ще бъде ли същият и за един конгрес по физика на материалите, на който се изследва как дървото и металът реагират на хода на времето и на безпощадността на стихиите? Участниците в такъв конгрес няма да знаят какво да правят с днешния „Ваза“ и ще заявят, че това не е оригиналният „Ваза“.

Изброявам (без претенции да представя изчерпателна типология) една серия от случаи, при които обявяването на идентичност (или автентичност) зависи от различни параметри, които всеки път подлежат на договаряне и се договарят.

(1) Абатството „Сейнт Гинес“ е изградено през XII век. Взискателни абати са го реставрирали ден след ден, подменяйки камъните и дограмите, когато са се похабявали, така че абатството във вида, в който го виждаме днес, от гледна точка на материалите вече няма нищо общо с първоначалното, но от гледна точка на архитектурната форма е същото. Ако поставим критерия за идентичността на формата над този за идентичността на материалите и въведем освен това критерий на „хомолокалност“ (абатството се издига днес на същото място, където се е издигало първоначалното абатство), от туристическа гледна точка (и в известна степен от гледна точка на историята на изкуството) ние сме склонни да кажем, че става дума за същото абатство.

(2) От абатството „Сен Пуйи Фуисе“, което никога не е било реставрирано, е останала само една странична стена и полуразрушена напречна галерия. Защо го смятаме за оригинално? Не е достатъчно да кажем, че смятаме за оригинално не абатството, а една негова развалина. Недалеч от Париж туристите отиват да посетят прочутото абатство на Пор-Роял, а то не съществува, вече няма нищо, дори развалина: останало е само мястото. Става дума за мястото, където първоначално се е издигало нещо, което е изчезнало. Какво оригинално има в Пор Роял?

(3) Уилям Рандолф Хърст в мечтата си да си създаде съвършен дом, идентифицира в Европа абатството на Коняк, останало непокътнато от времето на изграждането му, купува го, разглобява го, номерирайки всеки камък, и го изгражда наново в Сан Симеоне в Калифорния. Това същото абатство ли е? За Хърст, разбира се, че да, а за някои прекалено строги европейски критици или археолози — не. Те не поставят на преден план идентичността на материалите и на формата, а хомолокалността. Следователно трябва ли да кажат, че абатството на Пор Роаял (което не съществува вече) е по-оригинално от абатството на Коняк (което в крайна сметка съществува, макар и на погрешно място)?

(4) Постройките в Долината на царете в Египет рискуват да останат под вода в резултат на нов проект за язовир. ЮНЕСКО демонтира камък по камък тези постройки и ги издига наново в друга долина. Това същите постройки ли са? ЮНЕСКО приема, че са същите, важна е формата и идентичността на материалите, но онези, които оспорват автентичността на реконструкцията на Хърст, би трябвало да отговорят отрицателно на въпроса. Защо случай (3) и случай (4) трябва да са различни? Защото смятаме, че ЮНЕСКО има моралното и научното право да направи това, което Хърст е направил по своя воля и от личен интерес, така ли?

(5) Строителите на Партенона в Нашвил (Тенеси) са се придържали педантично към формалната структура на оригиналния Партенон, дотолкова, че се носи слух (не знам в каква степен достоверен), че след последната война, за да реставрират части от Партенона в Атина, специалистите отишли да видят Партенона в Нашвил. Освен това Партенонът в Нашвил е цветен, както трябва да е била оригиналната постройка. И все пак никой не би се осмелил да го смята за оригинален, въпреки че формата е една и съща, просто защото камъните не са същите, защото не се издига на същото място (между другото той се издига на равно място, а не на акропол) и главно защото другият Партенон все още съществува.

(6) Полша (като политическа формация) е била една от най-измъчените нации през всички векове: достатъчно е да се отвори един исторически атлас, за да се види как границите й са се разширявали или стеснявали в различните епохи и по едно време на практика е изчезнала от географската карта. За какво прави референция името „Полша“? Зависи от историческия контекст, в който се използва. Вярно ли е или невярно изказването „Бялисток принадлежи на Полша“? Зависи от датата, на която се произнася.^[22]