Умберто Еко
Кант и птицечовката (67)

Всичко това предполага — струва ми се вече очевидно — да има договорно понятие както за когнитивните типове, така и за нуклеарните съдържания и моларните съдържания. На друго място (Eco 1993) аз вече съм разглеждал различните опити, направени в течение на вековете, за да се изгради (или преоткрие) един Съвършен език. Повечето подобни опити се основават на факта, че може да се открие една поредица от примитивни понятия, общи за целия човешки род, и като се организират тези понятия в една елементарна граматика, може да се изгради един метаезик, в който понятията и пропозициите, изразени от който и да било друг естествен език, ще бъдат изцяло преводими, винаги и независимо от всичко, и то без онази многозначност, свойствена на нашите родни езици. Защо — след като говорих за семиозисни примитиви и за КТ, свързани с перцептивния опит — на тази основа да не може да се изгради един такъв съвършен език, който би могъл днес дори да придобие формите на един „ментален език“ (mentalese), който да обяснява и начина, по който функционира човешкият мозък, и начина, по който един силициев „мозък“ би могъл да функционира „като човешки“?

Защото, мисля, едно е да процедираме в хода на опита си чрез изработването на КТ и НС и друго е да казваме, че тези елементи (поддаващи се на постулиране и подлежащи на постулиране) наистина са универсални и метаисторически по формата си. Не може да се изгради един Съвършен език, защото той ще изключи онзи момент на договаряне, който прави ефикасни нашите езици.

Всички са повече или по-малко единодушни, когато разпознават мишка, но не само компетентността на зоолога е различна от моята, но и зоологът трябва непрекъснато да проверява дали неговото НС е със същия формат като моето. Това, че мишката пренася зараза, част ли е от НС на мишката? Зависи от културите, от обстоятелствата, и разбира се, от възрастта. През XVII век още не се е правела връзка между мишките и чумните епидемии, но днес се прави такава връзка и в случай на чума вече всеки, още преди да възприема мишката като четирикрако, ще я възприема като заплаха.

КТ и НС винаги се поддават на договаряне, те са един вид понятия, които приличат на дъвката: придобиват променливи конфигурации в зависимост от обстоятелствата и културите. Нещата са там, с настойчивото си присъствие, не мисля, че има култура, която може да ни накара да възприемаме кучетата като двукраки или като пернати, и това е едно изключително силно ограничение. Но що се отнася до останалото, значенията се разнищват, дисоциират, реорганизират. Дори за т.нар. „диспозиционални“ свойства имаме сериозни основания да се съмняваме дали пропозицията „Захарта е разтворима“ (на какъвто и език да е изразена тя) е същата пропозиция, когато се изкаже в Латинска Америка (относно кафявата захар от захарна тръстика) и когато се изкаже в Европа (относно бялата захар от захарно цвекло). Тази „разтворимост“ изисква различно време.

Същата възможност за договаряне — както ни показа историята на птицечовката — регламентира и изграждането на научните парадигми, макар че в този случай преустройството на директориите изисква повече време и за него се преговаря въз основа на строги, а не на „първобитни“ критерии.