Умберто Еко
Кант и птицечовката (56)

4.1. Планини и ПЛАНИНИ

Както обикновено, нека си представим една ситуация. Сандра се готви за пътешествие с кола из цяла Австралия от север на юг и аз й казвам, че не бива да пропусне да посети в центъра на континента Ейърс Рок — едно от безбройните осми чудеса на света. Казвам й, че ако по пътя от Даруин към Аделейд премине през Алис Спрингс и успее да направи това, което в жаргона на туристическите агенции се нарича „примка“, трябва да завие на югозапад и да продължи през пустинята, докато види една планина, лесно забележима, защото се издига в центъра на равнината като Шартърската катедрала в центъра на Бос: и това ще бъде Ейърс Рок, приказна планинска конфигурация, която променя цвета си според часовете на деня и е прекрасна по залез-слънце.

Аз й давам инструкции не само за намирането, но и за идентификацията на Ейърс Рок и въпреки това изпитвам известно чувство на неудобство, сякаш я лъжа. И затова й казвам, че не съм я излъгал, като съм казал, че (1а) Ейърс Рок е планина, но не й казвам лъжа и ако същевременно твърдя, че (2а) Ейърс Рок не е планина. Сандра, разбира се, реагира, напомняйки ми, че според всички правила на истинно-функционалната логика, ако (1а) е вярно, тогава (2а) трябва да е невярно и обратното.

Тогава аз й изтъквам разликата между НС и МС (в тази история Сандра вече е чела настоящата книга с изключение на този параграф) и й обяснявам, че Ейърс Рок притежава всички характеристики, които приписваме на планините, и ако от нас се поиска да разделим обектите, които познаваме, на планини и не-планини, ние със сигурност ще поставим Ейърс Рок в първата категория; вярно е, че сме свикнали да разпознаваме планините като нещо, което се издига на голяма височина и се предхожда от бавно издигаща се и все по-стръмна хълмиста зона, докато Ейърс Рок се откроява самотен и вертикален всред равнината, но фактът, че това е странна и нетипична планина, не би трябвало да ни тревожи повече от факта, че щраусът като птица също е странен и нетипичен, без това да ни кара да не го възприемаме като птица. И все пак от научна гледна точка Ейърс Рок не е планина, а камък: това е един-единствен камък, или по-точно монолит, забит в земята тъй, сякаш някой великан го е захвърлил от небето. Ейърс Рок е планина от гледна точка на когнитивния тип, но не е планина от гледна точка на моларното съдържание, т.е. на една петрологическа или литологическа компетентност.

Сандра отлично разбира защо не съм й казал да върви на югозапад, докато види един камък — защото в този случай тя би продължила напред, вглеждайки се в земята, за да идентифицира стандартни камъни, без да поглежда нагоре. Но ще ми отговори, че — след като съм в настроение да й предлагам логически парадокси — би трябвало да формулирам отново (1а) и (2а) по следния начин: (1б) Ейърс Рок е планина и (2б) Ейърс Рок не е ПЛАНИНА. Така ще стане ясно, че (1б) твърди, че Ейърс Рок има перцептивните свойства на планина, а (2б) твърди, че Ейърс Рок не е ПЛАНИНА в една категориална система. Естествено Сандра ще изтъкне гласно с надсегментни елементи, че трябва да се използват главни букви именно за да се покаже, че написаните с такива букви термини изразяват това, което в компонентната семантика се нарича речникови свойства или това, което за някои са семантичните примитиви и което във всички случаи предполага категориална организация в смисъла, който беше посочен в предната глава.

Само че на това място Сандра би ми посочила един любопитен парадокс. Привържениците на едно речникова репрезентация твърдят, че тя държи сметка за връзки, които са вътрешни за езика, абстрахирайки се от елементи на познание на света, докато едно познание в енциклопедичен формат би предполагало извънезикови познания. Привържениците на една речникова репрезентация, за да могат да обяснят по строен начин функционирането на езика, смятат, че трябва да се прибегне към един пакет от йерархично подредени семантични категории (като ОБЕКТ, ЖИВОТНО С/У РАСТЕНИЕ, БОЗАЙНИК С/У ВЛЕЧУГО), такъв, че — дори да не се знае нищо за света — да могат да се правят различни инференции от типа „ако бозайник, тогава животно“, „ако това е бозайник, тогава не е влечуго“, „невъзможно е нещо едновременно да е влечуго и да не е животно“, „ако това е влечуго, тогава не е растение“ и много други приятни апофтегми, които по думите на специалистите ние произнасяме обикновено, когато примерно си даваме сметка, че сме търсили аспержи, а сме хванали в ръка пепелянка.

Енциклопедичното познание пък е с некоординиран характер, с неконтролируем формат и на практика в енциклопедичното съдържание на думата „куче“ би трябвало да се включи всичко, което се знае и би могло да се научи за кучетата, дори и тази подробност, че сестра ми има кученце на име Бест — с една дума, едно познание, което не може да се проконтролира дори от Фунес Паметливия. Естествено, нещата не стоят точно така, защото могат да се разглеждат като енциклопедични познания само тези, които Общността по някакъв начин е регистрирала колективно (и освен това се смята, че енциклопедичната компетентност е разделена на сектори като един вид разделение на езиковата работа или се активира по различни начини и в различни формати според контекста); но сигурното е, че за обектите и събитията на този свят, за да не кажем и в други светове, винаги могат да се научават нови факти и следователно не греши този, които намира, че е трудно да се овладее енциклопедичният формат.

И все пак може да се провери едно любопитно явление, по силата на което — след като репертоарите, които регистрират сбито свойствата на термините, се наричат „Речници“, докато тези, които се впускат в описания, се наричат „Енциклопедии“ — речниковата компетентност се смята за компетентността, която е необходима всекиму, за да използва езика. Епизодът с Ейърс Рок би показал обаче, че за да се разпознае този обект и за да може да се говори за него всеки ден, се оказва много важна перцептивната (а не езикова) характеристика, че той изглежда като планина (въз основа на многобройни фактуални свойства), докато фактът, че не е ПЛАНИНА, а е КАМЪК, е информация, предназначена само за един елит, който споделя обширни енциклопедични познания. Затова Сандра би ми казала, че следователно хората, когато говорят, както когато ядат, се приближават до енциклопедията, докато само начетените прибягват до речника. И не би сгрешила ни най-малко.

Цялата история може да се потвърди и с исторически примери. Ако погледнем в елинистките и средновековните енциклопедии, ще намерим там само енциклопедични описания, които ни казват или как нещо изглежда (за Александър Некам крокодилът е serpens aquaticus bubalis infestus, magnae quantitatis), или как нещо може да бъде намерено (инструкции, за да бъде намерен Базилиск). Обикновено се наблюдава струпване на предимно анекдотични енциклопедични признаци, както това става в Кеймбриджкия Бестиарий: „Котаракът се нарича musio, защото по традиция е враг на мишките. По-често срещаната дума catus произтича от навика му да лови (capturare)…, защото каптира (captare), сиреч вижда. И наистина, зрението му е толкова остро, че може да пронизва нощния мрак с блестящи очи“.^[1] Когато се стигне до речници като този на Академия Дела Круска от 1612 г., ето дефиницията на котка (възхитително е решението — politically correct — да се сложи думата в ж.р., въпреки че после се използва местоимението в м.р.): „Животно, което се държи в къщите, известно с особената враждебност, която той има към мишките, за да ги убива“. И толкоз!

Както се вижда, на времето не е имало речникови дефиниции (освен за традиционното „смъртно разумно същество“) и първите опити в това отношение се откриват в речниците на съвършените езици като например Essay toward a Real Character на Джон Уилкинс (1668), който се опитва да дефинира цялата подреденост на вселената по род и специфично различие, като се основава на първите опити за научна таксономия. Но след като разработва една таблица от 40 висши видове, разделени на 251 Специфични различия, за да извлече от тях 2030 вида, Уилкинс (ако вземем за пример класификацията на „живородните животни с лапи“) успява да разграничи лисицата от кучето, но не и кучето от вълка (срв. Eco 1993: 259, фиг. 12.2). И ако искаме да научим какво е кучето и какво прави, трябва да отидем да проверим Различията, които не се представят като речникови примитиви, а са същински енциклопедични описания на емпирични свойства (например хищните животни имат обикновено шест резци и два по-дълги зъби, кучеподобните имат продълговата глава и по това се различават от коткоподобните, които имат кръгла глава, кучето се различава от вълка, защото е домашно животно и е послушно, докато вълкът е враждебен към овцете). Речниковата схема е инструмент за класификация, а не инструмент за дефиниция; тя е като библиотекономичния метод Мелвил Дюи, който ни позволява да открием дадена книга на хилядите рафтове в библиотеката и да направим извод за темата й (ако не познаваме кода), но не и за специфичното й съдържание.^[2] Следователно, като се има предвид, че научните таксономии се очертават грубо през XVII век и се установяват органично едва от XVIII век нататък, можем да стигнем до парадоксалния извод, че преди това (при отсъствие на речникови структури), от появата на Homo sapiens поне до XVII век, след като не е имало речникова компетентност, никой не е успявал да ползва прилично езика си (Аристотел и Платон или Декарт и Паскал са говорили, но не са се разбирали) и никой не е успявал да превежда от един език на друг. Тъй като историческият опит е в противоречие с това заключение, трябва да направим извода, че щом отсъствието на речникова компетентност не е попречило на човечеството да говори и да разбира в течение на хилядолетия, тази компетентност, ако не е чак без значение, то поне не е от решаващо значение за целите на езиковата компетентност.

Би било достатъчно може би да заявим, че НС е съставено предимно от признаци от енциклопедичен характер, които често са дезорганизирани, докато форми на структурирана речникова компетентност се появяват само в представяния на МС. Но работата не е толкова проста. Може би ще скъсаме на изпит по зоология авторите на средновековните бестиарии, но не може да се отрече, че те посвоему са се опитвали да създадат категории, когато са дефинирали крокодила (под формата на НС) като водна змия, очевидно подразбирайки, че тази категория се противопоставя на категорията на сухоземните змии.

Освен това, ако съществуват семиозисни примитиви — такива пред-категориални разграничения като това за „животинско“ (в смисъл на одушевеност), — то когато решаваме дали комарът трябва да се възприеме като животно, ние го поставяме (по някакъв неясен начин) в една категориална редица, така както пилето и неотровните гъби се поставят заедно сред „годните за ядене неща“, противопоставяйки ги на носорог и на отровна гъба (опасни неща).