Умберто Еко
Кант и птицечовката (76)

От Божествения разум до Интенцията на Общността

Как можем да излезем от една силна онтология, гарантирайки същевременно известна обективност на референцията? Като си представим една отслабена онтология на Разума на общността (чиито привилегировани представители, в зависимост от секторите, са Експертите). В този смисъл правилната референция за водата означава референция, каквато прави общността на експертите (които днес са съгласни с факта, че водата е H₂O, но утре биха могли — вземайки предвид погрешимостта на познанието — да предпочетат друга дефиниция). Но това не разрешава изобщо проблема, който ни постави хипотезата за Божествения разум: какво ни гарантира, че когато използваме думата „вода“ в една референциална операция, я използваме така, както прави Разумът на Общността? Просто нашето (волунтаристично) решение, че когато използваме тази дума, възнамеряваме да я използваме в същия смисъл, в който я използват експертите.

Нима правеше нещо различно Киари в сценката със саркиапона, като реши да използва думата „саркиапон“ по същия начин, по който я използваше Кампанини? Просто Киари допускаше, че Кампанини е Експерт. Има ли онтологическо различие между мнението на Кампанини и това на Айнщайн? Съществува само нашето убеждение, че — в статистически смисъл — познатите ни енциклопедии включват Айнщайн като квалифициран експерт, а не споменават Кампанини (и признавам, че има добри основания за подобно предпочитание). Това значи, че ние, говорейки, имаме някаква представа — понякога смътна, понякога точна — за някои материи, около които кръжи консенсусът на Общността.

Но ако за термини от т.нар. природни родове (като вода или злато) се предполага, че съществува експертът като Привилегирован събеседник (интерпретатор, упълномощен от Общността), това не става при „моя братовчед“, „Артуро“, „котката на Мафалда“ или „първата човекоподобна маймуна, пристигнала в Австралия“. Тук възможността за договаряне остава много широка, защото думата на Кампанини тежи колкото тази на Айнщайн.

Например, изправен пред изказването „Наполеон е роден в Модена“, тъй като имам убеждението, че моят Наполеон е роден в Аячо, аз не приемам изобщо да използвам името според интенциите на Общността, защото — поне по принципа на добронамереността — веднага подозирам, че говорещият възнамерява да направи референция за друг Наполеон. Следователно аз се старая да проверя адекватността на референцията, опитвайки се да накарам моя събеседник да интерпретира онова НС, което съответства според него на името „Наполеон“, за да открия евентуално, че неговият Наполеон се е родил този век, продава коли на старо и следователно съм изправен пред един съвсем банален случай на омонимия. Или пък си давам сметка, че събеседникът възнамерява да направи референция за същия този мой Наполеон и следователно възнамерява да направи историографско изказване, което влиза в противоречие със съществуващите енциклопедични понятия (и следователно с Разума на Общността). В този случай ще се погрижа да поискам от него убедителни доказателства за изказването му.

Но накрая, нека се опитаме да вземем на сериозно решението да се използва даден термин според интенцията и споразумението на Експертите на Общността. Да предположим, че изправена пред опасността да изчезнат африканските слонове, организацията ЕКО (Elephant Control Organisation) си дава сметка, че: (1) в зоната Квамбия съществуват три хиляди слона, повече, отколкото екологичното равновесие може да понесе (слоновете опропастяват реколтите и затова населението е склонно да ги избива, докато, ако са по-малобройни, би могло да ги толерира); (2) в зоната Бвана слоновете, избивани заради слоновата кост, са на път да изчезнат; съществуват строги закони, които биха могли да гарантират оцеляването им, но наличните слонове са прекалено малко, за да осигурят продължаването на вида; (3) трябва да се заловят хиляда слона в Квамбия и да се прехвърлят в Бвана; (4) конфедерацията на Африканските държави и World Wildlife Fund са одобрили операцията и са натоварили с нея служителите от ЕКО.

В хода на тези предварителни проучвания се прави референция за Квамбия и Бвана и се предполага, че има консенсус относно референта на тези названия на територии. После се обозначават всичките три хиляди слона в Квамбия, един по един, като се твърди, че от тях хиляда трябва да бъдат прехвърлени в Бвана. Не се знае още кои са тези хиляда слона, но — така както може да се обозначи едно дете, което още не е родено — така е възможно да се обозначат тези хиляда слона, които в деня, когато бъдат преместени в Бвана, ще бъдат точно тези, а не други индивиди. Проблемът е дали служителите от ЕКО познават точно значението на термина „слон“ и няма да преместят по погрешка носорози или хипопотами.

Не е достатъчно да се каже, че служителите от ЕКО имат намерението да използват термина „слон“, за да направят референция за същия род индивиди, за които правят референция Експертите. Това съгласие, основано върху тяхната добра воля, има значение само като встъпително условие за разговора. Експертите искат да бъдат сигурни, че няма се получат евентуални недоразумения. Затова съобщават на натоварените с мисията служители, че под слон те разбират едно животно, което според официалната наука има свойствата XYZ, и осигуряват също инструкции за разпознаването на животни с тези свойства. Ако служителите се съгласят и заявят, че искат да заловят и прехвърлят хиляда екземпляра от животните XYZ, операцията може да започне.

На това място е важно да се каже, че служителите от ЕКО са имали доброто намерение да използват термина според интенцията на Експертите. На практика между тях и Експертите съществува благоприятното мостче от една поредица от интерпретанти (описания, снимки, рисунки) и именно по този път се стига до съгласието. Ако в Квамбия съществуват също изключително рядко срещаните бели слонове, договарящите се страни трябва да се споразумеят дали в термина „слон“ се включват или се изключват белите слонове, тъй като от това споразумение зависи правилността на екологичната намеса.

За пореден път строгото обозначаване е имало встъпителна функция, като начален тласък на договарянето, но договарянето не завършва с него.