Умберто Еко
Кант и птицечовката (70)

След като говорихме за значението като договор, възниква изкушението да видим дали понятието за договор/преговори не се прилага и към явлението на референцията, в каква степен референцията също може да се разглежда като договор.

Не е случайност фактът, че параграфите в тази статия не са номерирани (и още по-малко подномерирани): така е именно за да се изключи и най-малкото съмнение, че моят дискурс се стреми към някаква систематичност. Въпросът за референцията във всички негови разклонения е такъв, че да ти се изправят косите. Тук ще се задоволя само с една поредица от проблематични забележки, хвърлящи светлина върху някои причини, поради които е уместно да се мисли за една договорна природа на операциите по референцията — или поне за един техен силен преговорен компонент.

В Еко (Eco 1975: 219) приех предложението на Стросън (Strawson 1950), според което споменаването или правенето на референция не е нещо, което се прави от израза, а е нещо, което някой върши, използвайки израз. Стросън казва после, че „даването на значение на един израз… е даване на общи директиви за неговото използване при правенето на референция (или споменаването) за конкретни предмети или лица“ и че „даването на значение на едно изказване е даване на общи директиви за неговото използване при формулирането на верни или неверни твърдения“. Продължавам да смятам тази постановка за удовлетворителна и да смятам референцията за езиков акт. Това не отменя факта, че е много трудно да се каже какъв тип езиков акт е и какви са неговите условия за сполучливост.

Между значението на изразите, което осигурява и инструкции за идентификацията или намирането на референта, и значението на изказването, което би трябвало да се отнася и за неговата истинна стойност, остава празно именно пространството на референцията.