Умберто Еко
Кант и птицечовката (64)

4.6.2. Йелмслев с/у Пърс

Дълго време се боях, че семиотичният подход в Трактат по обща семиотика страда от синкретизъм. Какво означаваше това да се опитвам — както направих — да съчетая структуралисткия подход на Йелмслев и когнитивно-интерпретативната семиотика на Пърс? Първият ни показва как нашата семантична (и следователно концептуална) компетентност е от категориален тип, основана върху едно сегментиране на континуума, благодарение на което формата на съдържанието се явява структурирана под формата на опозиции и различия. Една овца се разграничава от един кон поради наличието или отсъствието на някои речникови маркери като ОВЧЕ и КОНСКО и е ясно, че тази организация на съдържанието налага даден възглед за света.

Но подобна организация на съдържанието или възприема тези маркери като примитиви, които не се поддават на по-нататъшна интерпретация (и тогава не ни казва какви са свойствата на един представител на конете или на един представител на овцете), или изисква и тези компоненти на свой ред да бъдат интерпретирани. Уви! Когато се навлезе във фазата на интерпретацията, строгата структурна организация се разпада в мрежата на енциклопедичните свойства, разположени по потенциално безкрайната линия на безграничния семиозис. Как е възможно двата подхода да съжителстват?

Резултатът от предходните размишления е, че те трябва да съжителстват, защото, ако искаме да изберем само единия от тях, няма да можем да отразим нашия начин да познаваме и да изразяваме това, което познаваме. Нужно е да ги накараме да съжителстват на плоскостта на теорията, защото на плоскостта на когнитивния си опит ние действително процедираме така, стараейки се — надявам се, че изразът не е твърде опростенчески — и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Нестабилното равновесие в това съжителство не е (в теоретичен аспект) синкретично, защото именно чрез това, за щастие, нестабилно равновесие напредва нашето познание.

И ето че тогава категориалният момент и моментът на наблюдението не се противопоставят като несъвместими начини на познание и дори не се наслагват синкретично: те са два допълнителни начина за разглеждане на нашата компетентност именно защото — поне в „изначалния“ момент на познанието (когато Динамичният обект е terminus a quo) — се подразбират взаимно.

Сега ще взема предвид едно възможно възражение. Защо трябва да разбираме taxa като културни продукти (доколкото в крайна сметка те се опитват да обобщят класове от наблюдаеми изказвания: БОЗАЙНИЦИТЕ са наричани така, защото малките им бозаят de facto), дефинирани в рамките на една система на съдържанието, и да виждаме като наблюдаеми данни наличието или отсъствието на гръдни жлези и снасянето на яйца? Сякаш разпознаването на нещо като яйце, вместо като яйцеклетка, или определянето дали нещо е мляко, или слуз, не зависят също от една структурирана система от понятия, само в рамките на която нещо е или не е яйце? Не е ли всъщност вече даден в рамките на структуралната семантика анализът чрез опозиция на свойства — като твърдо/меко — за разграничаването на един стол от едно кресло?

Работата е там, че създаването на система от taxa се основава именно върху абстрахираща способност да групираме възможно най-голям брой обекти според широко обхватни категории (и именно затова на равнището на folk-опита ни е трудно да решим, че и жирафът и китът са бозайници), докато никоя структурална семантика не е успяла някога да създаде цялостна система от опозиции, която да отрази цялото наше познание и всички употреби на езика, в която да намерят точното си място яйцето и гръбначният стълб, уханието на виолетките и катерачеството. Точно обратното: винаги сме се ограничавали с примери за доста тесни сфери, каквито са например мебелите за сядане или връзките на роднинство. Това не означава, че няма да може да се изгради някой ден (на теория) една глобална система на съдържанието (и че тя не съществува в Божия промисъл), а ни показва само, че (именно защото, както казва Кант, емпиричните понятия не могат никога да изчерпят това, което ги определя) можем да процедираме единствено чрез временни нагаждания и последователни корекции.

Дори наблюдаемото изказване „Това е яйце“ зависи от културни конвенции, но макар че яйце и бозайник са все понятия, които се раждат от едно културно сегментиране на съдържанието, и макар самото понятие бозайник да държи сметка за емпирични данни, друга е близостта между изграждането на понятието и перцептивния опит (и на това се основава различието между НС и МС).

Когато се каже, че за да определим дали дадено животно е бозайник или не, трябва да прибегнем към една система от културни конвенции (или, както видяхме, да преустроим тази система), докато, за да определим дали нещо е яйце, ние се доверяваме инстинктивно на перцепцията и на елементарното познание за езика, който използваме, всъщност се казва нещо, което отива отвъд интуитивната очевидност. Разбира се, ако някой не е трениран да прилага „яйце“ към даден КТ (който вече взема предвид формата, наличието на белтък и жълтък, предположението, че от този обект, ако се мъти нужното време, би могло или е могло да се роди живо същество), няма да се постигне съгласие по разпознаването на яйцето. Следователно и перцептивният консенсус се заражда винаги от едно предварително културно споразумение, колкото и смътно или folk да е то.^[14] И така се потвърждава това, което се опитвах да кажа преди малко, че в процеса на познанието структурният момент и интерпретативният момент се редуват и допълват един друг стъпка по стъпка. И все пак не може да се отрече, че като дефинираме едно яйце като такова, превес взема свидетелството на сетивата, докато, като дефинираме един бозайник като такъв, превес взема познанието за класификациите и нашето съгласие с дадена таксономична система.

Ако ли пък решим да направим по-фини перцептивните съждения и влезем в спор по въпроса дали нещо е слуз, или мляко, би трябвало да разглеждаме и перцептивния опит като въпрос на култура и да решим въз основа на какви критерии и химически класификации млякото се различава от слузта. Но за пореден път имаме свидетелство за едно непрестанно люшкане и допълване между двата наши начина да разбираме света. В даден момент дори общият КТ, който би позволил на Сент-Илер да разпознае нещо като мляко, е трябвало да отстъпи мястото на едно МС, което вече е било изградено от структурирани опозиции и въз основа на което се е наложило да се признае правотата на Мекел и Оуен.