Умберто Еко
Кант и птицечовката (58)

4.3. Първобитната категоризация

Именно на равнището на НС се организират и преустройват непрекъснато „първобитни категории“, които се раждат до голяма степен от разпознаването на константни пред-категориални признаци. Така например на Запад пилето влиза в групата на животните, които се ядат, докато кучето остава извън нея, но именно кучето влиза с пълно право в тази група в азиатски райони, където го оставят да се върти около къщата, както при нас пуйката или свинята, знаейки, че в даден момент ще го изядат.^[3] Договарянията всъщност стават по-педантични в специализираните сектори на МС.

Нека вземем например понятията за минерал, растение или насекомо. Много носители на езика, които биха се поколебали да определят дали дадено животно (например морската свиня) е бозайник, ще кажат спокойно, че мухата или бълхата са насекоми. Би ли могло да се каже, че това е зоологическа категория, която е принадлежала първоначално на един МС и която в хода на времето е била уловена, тъй да се каже, от нуклеарното съдържание? Не бих казал: това би се случило, ако забележим, че общата компетентност е възприела спокойно идеята, че кравите са бозайници (понятие, което се учи в училище), но е сигурно, че хората са разпознавали насекоми, преди таксономиите да решат да нарекат така един клас ЧЛЕНЕСТОНОГИ.

Терминът БОЗАЙНИЦИ, създаден през 1791 г., е бил предшестван в Systema Naturae на Линей (1758 г.) от термина MAMMALIA (в който за първи път са включени и КИТООБРАЗНИТЕ) и е обусловен от един функционален критерий, който държи сметка за размножителната система. Не е така с термина „насекомо“, който е съществувал в латинския език като insectus (калка на гръцкото entoma zoa) и е означавал „насечено“ животно: става дума за интерпретацията на един морфологичен признак, която държи сметка за типичната форма на тези животинки (за инстинктивното усещане, че тези тела могат да бъдат насечени и разделени там, където има бутилкообразни или пръстеновидни „връзки“).^[4] „Първобитната“ категория на насекомите има все още такава сила, че ние обикновено наричаме насекоми много животни, които зоолозите не признават за такива, като например паяците (които са ЧЛЕНЕСТОНОГИ, но не НАСЕКОМИ, а ПАЯКООБРАЗНИ). Така че на равнището на НС ще сметнем най-малкото за екстравагантно това да не се признава, че паякът е насекомо, докато на равнището на МС паякът не е НАСЕКОМО.

Следователно „насекомо“ или е семиозисен примитив с пред-категориален характер, който обикновеният език е подарил на натуралистите (докато категорията на бозайниците е била може би подарена от натуралистите на обикновения език), или е във всеки случай една първобитна категория. Когато категоризираме по първобитен начин, ние групираме обектите според това, за което ни служат, според връзката им с нашето оцеляване, по формални аналогии и т.н. Нашето безразличие относно това дали дадено животно трябва да се смята за бозайник, се дължи на факта, че научната категория БОЗАЙНИК се разпростира над животни, които не са много различни — не само по външен вид, но и по начина, по който ги разглеждаме (в последна сметка има бозайници, които ние ядем, и бозайници, които изяждат нас), — докато насекомите ни се струват повече или по-малко подобни в морфологичен аспект и всичките еднакво досадни.

Тези първобитни категории обикновено резюмират за говорещия — почти стенографски — огромно количество от признаци и съдържат подразбиращи се инструкции за идентификация или намиране. Когато Маркони (Marconi 1997: 64–65) заявява, че дори да не знаем какво е и как изглежда уранът, ако ни кажат, че е минерал, ние ще успеем вероятно да го идентифицираме, ако го видим редом с един плод и с едно животно, и двете непознати, той има предвид първобитната категория на минералите, а не МИНЕРАЛИТЕ. И наистина, ако поискаме от някого, който няма научни познания, да идентифицира едно ЧЛЕНЕСТОНОГО измежду един паяк, една стоножка и една ортопедична протеза, той няма да знае какво да направи. И обратното, когато знаем (приблизително), че уранът е минерал, отиваме да търсим в първобитната директория на минералите, както когато ни кажат, че Ейърс Рок е планина, отиваме да търсим в първобитната директория на планините (а ако ни кажат, че е камък, ще отидем да търсим в една директория, където няма да намерим добри инструкции за идентификацията).

Но ако разглеждаме категориалната (или речниковата) компетентност, като имаме предвид нейния научен модел, на нас ни е казано, че една от нейните характеристики е, че е съставена от незаличими признаци: ако знаем, че морската свиня е КИТООБРАЗНО, че КИТООБРАЗНОТО е БОЗАЙНИК и че БОЗАЙНИКЪТ е ЖИВОТНО, не може да се каже за нещо, че е морска свиня и че не е ЖИВОТНО, и ако (за да излезем малко от сферата на каноничните примери) на някоя планета морските свине са роботи, фактът, че не са ЖИВОТНИ, ще ни попречи да ги смятаме за морски свине: и ще бъдат морски свине-играчки, псевдоморски свине, виртуални морски свине, но не и „морски свине“. Докато една folk компетентност ни казва, че морската свиня е подобна на делфин, има закръглена муцуна, триъгълна гръбна перка (и т.н. за местата, които обитава, навиците, интелигентността или дали месото й става за ядене). Но всеки признак би могъл да е заличим по право, тъй като когнитивният тип не организира йерархично признаците и не фиксира строго броя им или подредбата им: можем да разпознаем морски свине с изпъкнали челюсти, или с вирната муцуна, или с недъзи, с назъбена гръбна перка, морски свине, които няма да спечелят конкурс за Мис „Морска свиня“, но които не са по тази причина по-малко морски свине от посестримите си.

Признаците в една научна таксономия са незаличими, защото са организирани чрез вплитания от хипероними към хипоними: ако паякът е ПАЯКООБРАЗНО, не може да не е ЧЛЕНЕСТОНОГО, иначе ще изпадне в колапс цялата категориална система; но именно защото паякът е ПАЯКООБРАЗНО, той не може да бъде едновременно с това и НАСЕКОМО.

И на равнището на НС нашето познание се организира във файлове и директории, само че организацията не е йерархична. Нека се върнем отново към някои признаци от дефиницията на мишката, които разгледахме в 3.4.3.

Хората смятат, че всички мишки са от един и същи тип — Хората мислят, че живеят по места, където живеят хора — Човек би могъл да държи една мишка в ръка — (мнозина не искат да ги държат в ръка).

Това означава, че файлът на мишката може да бъде поставен както в директорията „животни, които живеят в къщата“ (където вече е поставен файлът на котките), така и в директорията „отблъскващи животни“, не само редом с мухите и хлебарките (които също живеят в къщата), но и редом с гъсениците и змиите. Същият файл според случая може да бъде поставен в няколко директории едновременно и да бъде изтеглян от едната или от другата според контекста. И наистина, както знаем, първобитното (дивото) мислене върви като „домашен майстор“ — един вид преустройване, което не се интересува от йерархична организация.^[5]

Но ако става така, тогава файлът не подразбира непременно някаква директория, както е в научните таксономии, или е много лесно това подразбиране да се отхвърли, когато не е удобно: този, който отглежда симпатични бели мишлета, не ги поставя сред отблъскващите животни. Заекът в Австралия се смята за опасно животно, на някои китайски пазари се излагат в клетка като деликатес някои „неща“, които ние възприемаме като тлъсти плъхове, които, ако се появят в таванските ни помещения, биха предизвикали ужас. От друга страна, от хилядолетия насам пилетата са в групата на домашните животни, докато в бъдеще (ако не за нас, то поне за нашите потомци) в тази директория ще има само един специфичен вид пилета, наречени „дворни пилета“, а всички останали ще бъдат класифицирани между животните, които се отглеждат индустриално. На равнището на МС пилето е ПТИЦА и не може да не бъде такава, докато на равнището на НС пилето (птица до известна степен и със сигурност по-малко птица от орела) може или не може да бъде класифицирано сред домашните животни.