Умберто Еко
Кант и птицечовката (46)

3.7.2. Историята на Пинко

Знаем много добре, че едва на определена възраст децата придобиват класификационна компетентност, но това не им пречи да разпознават отлично много обекти. Диалогът, който следва, е транскрипцията на един магнетофонен запис, направен без никакви научни намерения през 1968 г. на детско тържество, единствено с цел децата да си поиграят с касетофона, разказвайки истории или импровизирайки диалози. Доколкото помня, субектът, чиито отговори снемам от записа и когото ще нарека Пинко, беше на 4 или 5 години.

АЗ — Слушай, Пинко, аз съм един господин, който винаги е живял на пустинен остров, където нямаше птици, а само кучета, крави, риби, но не и птици. Най-сетне пристигам тук и те моля да ми обясниш какво е птицата, за да я разпозная, ако случайно я видя…

ПИНКО — Ето, има малко месо, но има малко тяло и има малки крачета и малка главичка и малки гърди и има криле, също малки, и малко пера на гърдите и… и освен това лети с тези пера и…

[Както се вижда, детето има своя представа за птица, но вероятно мисли само за птичките, които е видяло на балкона вкъщи — врабчетата, и това би могло да подскаже някои идеи в дискусията, която ще последва, за прототипите; но детето дори не помисля да каже, че птицата е летящо двукрако.]

АЗ — Добре. Сега слушай. Аз съм един господин, който винаги е живял на върха на една планина, където си утолявах жаждата, като ядях плодове, но никога не съм виждал вода. Сега ти трябва да ми обясниш каква е водата.

ПИНКО — Как е направена ли?

АЗ — Да.

ПИНКО — Аз не знам как е направена водата, защото не са ми го обяснили…

АЗ — Виждал ли си вода?

ПИНКО — Да, когато сложиш ръце под водата…

АЗ — Но аз не знам как е направена водата: как ще успея да си сложа ръцете под нея?

ПИНКО — Ама под водата, която мокри… слагаш си първо ръцете под водата, после взимаш сапуна и го слагаш и после ги изплакваш с вода…

АЗ — Ти ми каза какво трябва да правя с водата, но не ми каза какво е водата. Може би е това червено нещо, което пари и се вижда в печките?

ПИНКО — Неее! С водата може да се пере!

АЗ — А! Значи е този бял прах, който се нарича „Омо“?

ПИНКО — Неее! Водата е… е…

АЗ — Какво виждам, когато виждам водата? Как разбирам, че е вода?

ПИНКО — Мокриш се, когато си сложиш ръцете под водата!

АЗ — Но какво означава, че се мокря? Ако не знам какво е вода, не знам какво значи „мокря“…

ПИНКО — Прозрачна е…

АЗ — А-а! Водата е това нещо, което го има на прозорците, така че се вижда от другата страна, така ли?

ПИНКО — Нееее!

АЗ — Ти каза, че е прозрачна…

ПИНКО — Не, не е стъклото, стъклото не мокри!

АЗ — Ама какво значи това „мокря“?

ПИНКО — Мокря е… Ех! Ех! Ех!

(НАМЕСА НА ДРУГ ВЪЗРАСТЕН) — Този господин би трябвало да го знае, щом яде винаги плодове на тази планина…

ПИНКО — Влажна е!!

АЗ — Добре. Като плодовете ли е влажна?

ПИНКО — Мъничко.

АЗ — Мъничко. И е направена като плодовете, т.е. кръгла, така ли?

ПИНКО — Неее! Водата е направена като… Върви по всички места, кръгли, квадратни, по всички места…

АЗ — Взима формата, която иска?

ПИНКО — Еее…

АЗ — Тогава наоколо се виждат квадратни води, кръгли води…

ПИНКО — Не, не наоколо, само в реките, в потоците, в умивалниците, във ваните.

АЗ — Тогава е нещо прозрачно, влажно, което приема формата на всички неща, в които стои?

ПИНКО — Да.

АЗ — Значи не е нещо твърдо като хляба…

ПИНКО — Не!

АЗ — И щом не е твърда, какво е?

ПИНКО — Откъде да знам?

АЗ — Всичко това, което не е твърдо, какво е?

ПИНКО — Вода!

АЗ — Да не е течна?

ПИНКО — Точно така, водата е прозрачна течност, която не може да се пие, защото нормалната има мушички, микроби, които не се виждат… АЗ — Браво! Прозрачна течност.

[Както се вижда, Пинко знае какво е течност и след много подсказвания стига дори до една дефиниция, която би възрадвала един речников семантик („прозрачна течност“). Наглед той не стига сам до нея и първата дефиниция, която дава, е с функционален характер (за какво служи водата: не е насочена толкова към „речниковите“ или морфологичните характеристики на обекта, колкото до неговите affordances). И все пак нека припомним въпроса: ставаше дума за господин, който на острова утолявал жаждата си с плодове, без да познава водата. Пинко помисли, че господинът е пиел плодови сокове, и затова идеята за течността му се стори подразбираща се. Той се опита да открие други характеристики на водата спрямо други течности_. Това е типичен случай, в който формулирането на въпроса може да подтикне към отговори, които после смятаме за отклоняващи се или недостатъчни._]

АЗ — Но сега слушай! Никога не съм виждал радио. Как да го разпозная? ПИНКО — [Колебливи изсумтявания]

АЗ — Направи като с водата, за която преди малко ми каза най-накрая най-важното нещо, че е прозрачна течност.

ПИНКО — Ама с батерии или на ток?

АЗ — Аз не знам какво е радио и затова не знам кое е по-добре.

ПИНКО — Ех, има ток, казва всичко, което… което във… батериите се е [неразбираема дума]… и казва всичко, което ни се е случило…

АЗ — И това е радио?

ПИНКО — Пуска се токът, както го има тук вътре [посочва касетофона] и после тръгва.

АЗ — Но какво е радиото, да не е животно, което като му пусна ток вътре, тръгва да върви?

ПИНКО — Не, то е една електрическа кутия, която…

АЗ — Електрическа кутия?

ПИНКО — Не, работата е, че вътре има ток и батериите, с жичка… казва всичко, което се е случило.

АЗ — Значи е като тази кутия, която е оттатък, и като сложа върху нея плоча, ни казва това, което се е случило, така ли?

ПИНКО — Неее! Няма плоча.

АЗ — Ааа! Значи е кутия с ток, жичка, батерии, без плоча, която казва всичко, което се е случило. ПИНКО — Да.

[Като се изключи фактът, че и един възрастен би се затруднил да дефинира научно едно радио, и тъй като е очевидно, че Пинко умее да разпознава много добре радиото, ще отбележим, че изобщо не му мина през ум да го разграничи от водата или от птицата като изкуствен род или Изкуствен обект, дори когато му подсказах опозиция с Животно.]

АЗ — Сега чуй това. Аз съм един господин, който винаги е живял…

ПИНКО — Стига вече с пустинния остров!!

АЗ — Не на пустинен остров, този път в болница, където хората бяха болни и на всеки липсваше по нещо, я ръка, я крак. Никога не съм виждал крак. Какво е това крак?

ПИНКО — Ааааа!… Ето го, това е!

АЗ — Не, не трябва да ми го показваш, трябва да ми обясниш какъв е, така че, като го видя, да мога да кажа: „Ей, това е крак!“

ПИНКО — От месо е, има пръсти, не знаеш ли какво са пръстите?

АЗ — Значи е нещо от месо с пръсти… Това ли е? [показвам ръката си] ПИНКО — Нее. Защото кракът има издутина там, а ръката има издутина тук.

АЗ — Значи е болна ръка, така [сгърчвам пръстите на ръката си]…

ПИНКО — Нееее! Има ъгли и прави пръсти и отпред е така.

АЗ — Тогава улицата, на която сме, е крак: има ъгли, права е…

ПИНКО — Не. Кракът е по-малък и освен това има едно нещо тук.

АЗ — Опитай се да ми кажеш къде се намира…

ПИНКО — Намира се там, където хората вървят… Това са неща, които хората опират на земята, за да вървят… Това, което имат на хълбоците, и започват и слизат надолу и най-долу под глезена — който е ей това нещо — е кракът.

АЗ — За последно: отново господинът, който живеел на пустинен остров.

Не знае какво е кренвирш.

ПИНКО — Кръгъл е.

АЗ — Като топка?

ПИНКО — Не, той е такъв, има ъгли така, по-дълъг е от топка и е от месо.

АЗ — Значи е крак…

ПИНКО — Без кости, защото кракът има кости.

АЗ — Как мога да позная един кренвирш? Ти каза, че е от месо…

ПИНКО — Кръгъл е, половинка от топката е, но само че на ъглите няма нищо, вътре… наполовина… вътре е тънък-тънък и после е от месо и е розов.

[С тези два последни въпроса сеансът завършва, защото Пинко дава признаци на умора. Както се вижда, не му хрумна да каже, че кракът е Крайник, а кренвиршът е Храна. Трябва да е съгласен с Найсър (Neisser 1978: 4): категориите не могат да бъдат начин на перцепцията.]