Умберто Еко
Кант и птицечовката (43)

3.5.2. КТ и НС като зони на обща компетентност

Аз определено имам някакви понятия за мишка и съм в състояние да разпозная мишка в животинчето, което внезапно прекосява гостната в моята къща на село. Един зоолог знае за мишката много неща, които аз не знам, може би дори повече от тези, които могат да се открият в Британската енциклопедия. Но ако зоологът е с мен в тази селска гостна и ако аз привлека вниманието му към това, което виждам, при нормални условия той би трябвало да се съгласи с мен, че има мишка в оня ъгъл ей там.

Все едно, че като е дадена системата от понятия, които имам аз за мишката (МС1, сред които вероятно има и лични интерпретации, дължащи се на предходен опит, или много понятия за мишките в литературата и в изкуствата, които не са част от компетентността на зоолога), и системата от понятия или МС2 на зоолога, ние и двамата сме съгласни по една сфера от познания, която е обща за нас (фигура 3.3).

Фигура 3.3

Тази сфера на познания съвпада с когнитивния тип и нуклеарното съдържание, което споделяме и двамата, тя позволява на двама ни да разпознаем една мишка, да изкажем за мишките някои твърдения, които се опират до здравия разум, вероятно да я различим от един плъх (макар че това са спорни данни), да имаме някои общи поведенчески реакции.

Фактът, че зоологът е реагирал не само със словесния израз: „Има мишка!“, но и с динамични интерпретанти, които аз съм бил в състояние да предвидя, и че при поискване да нарисува това, което е видял, може да постигне нещо много подобно на Фигура 3.1, или също фактът, че е способен да обясни словесно на едно дете какво са мишките, използвайки една поредица от описания, които не са много различни от предложените от Виежбицка: всичко това ми показва, че някъде зоологът би трябвало да има понятие, което не е различно от моето. Доказателство може да бъде и това, че ако както аз, така и той трябва да направим капан за мишки, ще го изработим приблизително с едни и същи размери, ще проучим разстоянието между пръчките така, че една стандартна мишка да не може да излезе от него, и двамата, за да я привлечем, ще поставим като примамка сирене, а не салата или дъвка. Нито един от двама ни няма да построи къщичка за щурци или огромна клетка от стоманени пръти като тази, в която беше затворен Ханибал Канибала в Мълчанието на агнетата.

В момента, когато, както аз, така и зоологът в съгласие разпознаваме една мишка, ние и двамата сме съотнесли осигурената ни от стимулното поле проява към един и същи КТ, който и зоологът умее да интерпретира като НС. Трябва ли това НС да се идентифицира с това, което се нарича обикновено „буквалното значение“ на един израз? Ако буквалното значение е речниковото, определено не, защото видяхме, че част от КТ на мишката би трябвало да бъдат и тимичните „конотации“ и схеми на действие. Ако под буквално значение се разбира това, което мнозинството от хората са склонни да асоциират с думата „мишка“ при обикновени условия, т.е. когато не могат да се предположат метафорични употреби или експлицитни емоционални акцентирания (например използването на умалителното „мишле“ или когато се говори за „мишката“ на компютъра), тогава може да се отговори положително на въпроса. Само че това буквално значение е съставено и от информации, които обикновено се смятат за „енциклопедични“ и се отнасят до опита в света.

И това ни утешава още веднъж относно факта, че каноничната опозиция между дефиницията тип Речник и дефиницията тип Енциклопедия е полезна може би за някои теоретични цели, но не препраща ни най-малко към начина, по който възприемаме и назоваваме нещата.

Казах дотук, че аз и зоологът „притежаваме“ една зона на обща компетентност и идентифицирах тази зона с когнитивния тип и с нуклеарното съдържание, което се изработва за него. Би могло да възникне съмнението, че след като и двамата със зоолога притежаваме един и същи КТ, този КТ ни е даден. Основателно съмнение, тъй като изглежда, че се ражда от един перцептивен опит, който е не само мой (аз вече съм виждал и умея да разпознавам мишки), но и на онзи, който ми го е предал (когато ме е научил да идентифицирам мишки).

Но ако тази зона ни е дадена, тогава не можем да не се запитаме дали не става дума за някаква същност, складирана някъде, като видовете или есенциите или идеите на древните. Ако е така, тази зона ще бъде еднаква за всички (и в крайна сметка самият проблем на Кант е как да направи еднакъв за всички един схематичен подход, който — поне в третата Критика — става хипотетична дейност); но ние видяхме, че тази зона е свързана с наклонностите, с опита и със знанията на субекта, дотолкова, че аз се усъмних дали е част от тази обща зона понятието, че мишките са различни от плъховете. Тази обща компетентност непрекъснато се съгласува или договаря (зоологът се съгласява да игнорира нещо, което знае за мишката, за да приеме само това, което знам аз, или допринася да обогати моя КТ за мишката, като ми обръща внимание върху нещо, което ми е убягнало). И може да бъде съгласувана, защото когнитивният тип не е същност (макар че изглежда, че изпълнява функцията, която се приписва обикновено на понятията); той е процедура — в смисъла, в който е процедура Кантовата схема.