Умберто Еко
Кант и птицечовката (42)

3.5.1. Историята на Архангел Гавраил

Следващата история е вдъхновена от каноничните евангелия, но се отдалечава от тях в някои аспекти. Нека кажем, че е вдъхновена от едно апокрифно евангелие, което, доколкото е апокрифно, може да е било написано от мен самия.

Бог решава да пусне в ход работата по Въплъщението. Той е подготвил Мария още по рождение да бъде чрез непорочното зачатие единственото човешко същество, подходящо за целта, и да предположим, че Бог вече се е погрижил или всеки миг ще се погрижи да извърши чудото на девственото зачеване. Той трябва обаче да уведоми Мария за събитието и Йосиф за задачата, която трябва да изпълни. Тогава повиква Архангел Гавраил и му дава някои нареждания, които можем да резюмираме така: „Ти трябва да слезеш на земята, в Назарет, да намериш една девойка, наречена Мария, дъщеря на Анна и Йоахим, и да й кажеш тъй и тъй. После трябва да намериш един добродетелен и непорочен мъж, наричан Йосиф, от Давидовия род, и да му кажеш това, което трябва да направи“.

Всичко е много просто, ако ангелът е човек. Но ангелите не говорят, защото се разбират помежду си без думи и това, което знаят, го виждат в блажено видение; от друга страна, в това видение не научават всичко, което Бог знае, а само това, което Бог им разрешава да знаят в зависимост от ранга им в ангелските кохорти. Следователно Бог трябва да постави Гавраил в състояние да изпълни своята мисия, като му даде някои компетентности: на първо място, изцяло човешката способност да възприема и разпознава обекти, после познаването на арамейския език, както и други културни понятия, без които — както ще видим — мисията не би могла да се изпълни успешно.

Гавраил слиза в Назарет. Да идентифицира Мария не е трудно: пита наоколо къде е домът на Йоахим, навлиза в една изтънчена колонада, вижда тази, която без съмнение е млада жена, повиква я по име, за да е сигурен, че не е сбъркал (и тя реагира, поглеждайки го с трепет), и що се отнася до Благовещението, работата е свършена.

Сериозните проблеми започват сега. Как да идентифицира Йосиф? Става дума за същество от мъжки пол и Гавраил е напълно способен да различава по облеклото и чертите на лицето един мъжки индивид от един женски индивид. Но за останалото? След сполучливия опит с поздрава към Мария, Гавраил започва да вика Йосиф на висок глас из селото, но не му провървява, защото мнозина откликват на неговия призив и той си дава сметка, че имената може и да са точни названия при дадени обстоятелства (прочел е нещичко по модална логика в Божията мисъл), но не са такива в обществения живот, където мъжете на име Йосиф са повече, отколкото трябва.

Естествено Гавраил знае, че Йосиф трябва да е добродетелен мъж, и е възможно да е получил някои типологични инструкции за това как се разпознава добродетелният: по благото и ведро лице, по щедростта към сиромасите и недъгавите, по проявите на милосърдие в Храма; но възрастни мъже с добри нрави в Назарет има немалко.

Измежду тези добродетелни мъже Гавраил трябва да избере един ерген и тъй като е получил инструкции за еврейския език и общество от онази епоха, той знае, че неговият кандидат трябва да бъде възрастен мъжки индивид, който е неженен, въпреки че има възможност да се ожени. Затова на Гавраил не му и минава през ума да търси хомосексуалист, евнух или свещеника на някоя религия, която изисква обет за безбрачие.

Достатъчно би било едно посещение в службата по гражданското състояние на Назарет. Но, уви!, всички знаем: Август ще обяви прочутото преброяване на населението едва след девет месеца и по това време гражданският регистър още не съществува или е в невъобразим безпорядък. За да установи дали различните Йосифи, на които се е спрял, са ергени, Гавраил може само да прави заключения от поведението им. Може да е ерген онзи Йосиф, който живее сам в пристройката към дърводелската си работилница (но може и да е вдовец).

Накрая Гавраил се сеща, че Йосиф трябва да е от Давидовия род, допуска, че в Храма се съхраняват стари регистри, прехвърля ги и после, като прави съпоставка с други устни свидетелства, успява да идентифицира онзи Йосиф, когото търси. Край на мисията на Гавраил, който се връща на небето да получи сърдечните поздравления на събратята си за постигнатия успех. С тях Гавраил ще бъде способен да интерпретира и следователно да опише стъпка по стъпка методите, които е използвал, за да установи, че Йосиф е ерген; следователно той ще осигури на събратята си едно НС на израза „ерген“, което включва със сигурност и културното правило, че става дума за възрастен мъж, който е неженен, въпреки че е имал възможността да се ожени, но същевременно включва и онази смесица от образи, сценарии, които се отнасят до типично поведение, процедури за събиране на данни.^[35]

Но сега нека усложним нашата история. Луцифер, който по природа се бунтува срещу божиите повели, иска да се опита да попречи на Въплъщението. Той не може да се противопостави на чудото на непорочното зачатие, но може да въздейства върху събитията — както впрочем ще направи по-късно, подстрекавайки Ирод за избиването на младенците. И следователно той се опитва да провали срещата между Йосиф и Мария, така че ако рождението трябва да стане, то да изглежда незаконно в очите на цяла Палестина. И затова Луцифер натоварва Белфагор (чиято зловредна и лъжлива природа е всеизвестна) да превари Гавраил в Назарет и да убие с кама Йосиф.

За щастие Владетелят на мрака измайсторява тенджерата, но не и похлупака. Той забравя, че Белфагор — който от хилядолетия е в командировка при диваците в Незнайната земя (Terra Incognita) — е свикнал с порядките на тези хора, при които добродетелта се изразява чрез действия на бойна жестокост и се излага на показ (или се самоизтъква) чрез татуировки и белези от рани, които обезобразяват лицето: така че нашият беден дявол се опитва да открие кой е добродетелният Йосиф и погледът му се спира по погрешка, ясно е защо, върху бащата на бъдещия Варава. Какво е това ерген, Белфагор не знае, защото идва от едно диво племе, където младежите се съвъкупяват в най-ранна възраст с лъстиви старци, за да се отдадат — веднага след ритуала на посвещение — на разюздана, но законна полигамия. А за Мария да не говорим! Белфагор не знае какво е това една девойка да е мома и непорочна, тъй като в страната, откъдето той идва, жените се отстъпват още в детска възраст на мъжете от един друг клан и раждат, преди да са навършили дванадесет години. Нито пък знае какво означава това, че ергенът или девойката живеят сами или с родителите си, защото в неговия край всички живеят в просторни колиби, които побират цели фамилии — и отделно живеят само онези, които са обсебени от мания за божественост. Тъй като обществото, от което идва Белфагор, се основава на принципа на женската роднинска линия, архидяволът не знае какво означава това да си от Давидовия род. Затова Белфагор не успява да открие Йосиф и Мария и мисията му се проваля.

Проваля се, защото Белфагор не знае някои неща, които Гавраил за разлика от него знае. Но не е да не знае всичко. Като Гавраил, Белфагор умее да различи един мъжки индивид от един женски, нощта от деня, обитаваното място на малкия Назарет от това на големия Ерусалим. Ако е минал пред работилницата на Йосиф, сигурно е видял, че рендосва дъски, вместо да прави от маслините зехтин, ако е срещнал Мария, сигурно си е казал, че това е млада жена. С една дума, Белфагор и Гавраил ще имат общи когнитивни типове, които се отнасят до емпирични случаи, но не и общи когнитивни типове, които зависят от палестинската културна система през (изтичащия) I век пр. Хр.

В светлината на тази история би било лесно да се заключи, че (1) съществуват емпирични случаи, които познаваме и разпознаваме чрез перцептивния опит; (2) може да стане тъй, че за обекти, за които никога не сме имали пряк опит, да получим първо за интерпретация едно НС и чак после въз основа на него да си създадем един, макар и пробен КТ; (3) следователно за емпиричните случаи се върви от един основан върху опита КТ към НС, а за културните случаи се върви по обратния път.

Но нещата не са толкова лесни. Вече видяхме, че за да се различи действието, което на английски се нарича to hop, от действието, което на английски се нарича to skip, трябва, разбира се, да вземем предвид данни на перцептивния опит, но са нужни и познания, които бих нарекъл „хореографски“ и без които е направо невъзможно да можем да определим реда на допир на крайниците със земята (и би било невъзможно да се разпознае, че дадено конвулсивно движение на един танцьор е съвършено entrechât). И обратното, да си преподавател е определено културен случай, но всеки, който влезе в една (традиционна) класна стая, разпознава веднага преподавателя сред учащите се поради взаимното пространствено разположение — и то по-добре, отколкото обикновените хора правят разлика между невестулка и бялка или дори между обикновена жаба и крастава жаба. Ние сме способни да разберем различните когнитивни операции, които различават разпознаването на котка от разпознаването на квадратен корен, но между тези две крайности съществува едно разнообразие от „обекти“, чийто когнитивен статус е доста колеблив.

В заключение бих казал, че трябва да признаваме съществуването на когнитивни типове и за културните случаи и затова, когато е нужно, ще ги имам предвид, без да ги поставям под въпрос и без да се опитвам да направя една тяхна изчерпателна типология. В действителност това, с което се занимавам в тази глава, са когнитивните типове за емпиричните случаи и с тях ще продължа да се занимавам пряко.

Естествено това решение не премахва един друг проблем, а именно: дали има наблюдаеми изказвания, независими от една „телесна“ система от предпоставки, или дали самата разлика между един мъж и една жена не е някак си възможна само във вътрешността на една система от „гарантирани твърдения“. Но за това ще говоря в 4.