Умберто Еко
Кант и птицечовката (38)

3.4.4. „Qualia“ и интерпретация

Ако съществуват неинтерпретируеми primes, би трябвало да се върнем към проблема за така наречените qualia, който смятах, че съм отметнал в предната глава, изхождайки от Пърс. Нека поставим проблема в неговата най-сериозна и провокативна форма: имаме ли КТ за qualia? Ако се отговори с „не“, тогава qualia са „тухлите“ за построяването на когнитивните типове, но в този случай не успяваме да кажем нито защо ги предицираме (това нещо е червено или горещо), нито защо обикновено стигаме до съгласие, макар и с цената на известно преговаряне, за подобни предикации. Пърс го е казал: първото усещане, което имам за нещо бяло, е чиста възможност, но когато премина към сравняването на две качества бяло и мога да започна поредица от инференции и следователно поредица от интерпретации, перцептивното съждение лишава от единственост качеството (СР 7.633). Този преход към Thirdness е вече преход към универсалното.

Спорило се е до безкрай дали моето усещане за червено е еднакво с това, което изпитва моят събеседник, но като се изключат случаите на далтонизъм, като кажа на някой да ми донесе червената химикалка, обикновено се наблюдава случай на сполучлива референция и аз не получавам черната химикалка. Тъй като сполучливата референция е приета като доказателство, че съществуват (в черната кутия) КТ, ето че има КТ и на qualia.

За пореден път се ограничавам с това да кажа, че тези КТ трябва да съществуват и не си позволявам да кажа как са изградени те. Но добро доказателство, че съществува един КТ, е фактът, че той може да бъде интерпретиран. Могат ли да се интерпретират qualia? Могат в смисъл, че мога не само да дефинирам червеното с термините на съответната дължина на вълната, но и мога да кажа, че такъв е цветът на черешите, на канадската конна гвардия, на много национални знамена; мога да кажа, че експериментите върху категориалната перцепция (срв. Petitot 1983) ни показват, че съществуват „преломни (катастрофални) точки“ (punti di catastrophe), отсам които субектите възприемат червено и отвъд които възприемат друг цвят — и ако преломната точка варира в зависимост от изложеността на стимула, то тя варира константно за всички субекти.

Едно усещане за сладко или за горчиво е частно събитие и въпреки това енолозите използват убедителни метафори, за да разграничават вкуса и плътността на виното, и ако не умеят да разпознават qualia въз основа на КТ, не биха могли и да различат едно „Пино“ от едно „Токайско“, нито пък биха успели да установят от коя година е виното.^[25]

Едно от обичайните доказателства срещу възможността за интерпретация на цветовете е, че те не могат да бъдат интерпретирани от незрящите. Достатъчно е да се договорим за това, какво разбираме под интерпретация: с термините на Пърс интерпретант е това, което ме кара да науча нещо повече за изразения от името обект, но не е непременно това, което ме кара да науча всичко, което ми казват други интерпретанти. Очевидно е, че един сляп по рождение човек не може да има никакво възприятие за червеното, един семиозисен примитив, който може да се получи само чрез перцептивен опит. И все пак нека предположим (и експериментът не е съвсем от сферата на научната фантастика, срв. Dennett 1991, 11.4), че слепият е снабден с монтирана в очилата телекамера, способна да установява цветовете и да ги съобщава под формата на импулси на някоя част от тялото: пред светофара свикналият да разпознава различните импулси сляп човек ще знае дали той показва червено или зелено. Така той ще е снабден с една протеза, способна да му осигури една информация, която ще му позволи да компенсира липсващото усещане. Не казвам дали той „би видял“ или не в своя мозък нещо подобно на червеното, а че неговият мозък ще регистрира една интерпретация на червеното. За да се охарактеризира една интерпретация като такава, не е нужно тя да бъде съвършена, напротив, всяка интерпретация е винаги частична. Да се каже на слепия, че червеното е цветът на пламтящите вещества, е една непрецизна интерпретация, но не е по-незадоволителна от това да се каже някому, че инфарктът е това нещо, което имаш може би, когато чувстваш силни болки в гърдите и в лявата ръка. Когато усещаме болки в гърдите, ние имаме също толкова основание да кажем: „Това може би е инфаркт“, колкото го има и слепият по рождение човек, когато усеща силна топлина и казва: „Това вещество може би е червено“. Просто слепият по рождение човек усеща червеното като „скрито качество“, така както ние усещаме като скрито качество нещо, което се проявява чрез симптом.^[26]