Умберто Еко
Кант и птицечовката (27)

3.1. От Кант до когнитивизма

Ако Кант беше взел предвид по-рано проблема за схематизма, казва Пърс, системата му щеше да изпадне в криза. Както видяхме, Кант действително и сполучливо изпада в криза с третата Критика. Но бихме могли да кажем нещо повече: ако се вземе отново предвид проблемът на Кантовия схематизъм, голяма част от семантиката на нашия век — като се започне от логическата семантика и се стигне до структуралната — би изпаднала в криза. И това става наистина в онази сфера, която обикновено се нарича най-общо „когнитивни изследвания“.

На практика една следа от Кантовия схематизъм (свързана с една конструктивистка идея за познанието) е налице в различни форми на съвременните когнитивни науки, макар че понякога те самите не подозират за тази приемственост.^[1] И все пак, когато се срещнем днес с понятия като „схема“, „прототип“, „модел“, „стереотип“, те определено не могат да се приравнят с Кантовото понятие (например не предполагат трансценденталността), а и тези термини не могат да бъдат разбирани като синоними.

Освен това тези когнитивни „схеми“ обикновено целят да отразят такива явления като перцепцията и разпознаването на обекти или ситуации, докато ние видяхме, че Кантовият схематизъм, създаден с цел да се обясни как са възможни съждения от типа „Всички тела са тежки“, се оказва неубедителен именно когато трябва да обясни как успяваме да имаме емпирични понятия. Когнитивизмът извади отново на бял свят емпиричните понятия и започна отново да се пита това, което се е питал Лок (но което се е питал всъщност и Хусерл)^[2]: какво става, когато говорим за кучета, котки, ябълки и столове?

Но да се каже, че когнитивизмът се пита за котките и столовете, не означава, че се твърди, че изводите, до които той е стигнал (а те са много и разнопосочни), са задоволителни. Призракът на схематизма обитава в много съвременни изследвания, но мистерията на това тайно изкуство още не е разкрита.

Нямам претенция да я разкрия аз в тези няколко страници, включително защото — както ще видим — не бих желал да си пъхам носа в черната кутия на нашите мисловни или мозъчни процеси. Ще си поставя само няколко въпроса за връзките между един възможен неосхематизъм и семиотичните понятия за значение (и означаемо), речник и енциклопедия, интерпретация.^[3]

Като се има предвид свободният характер, който бих желал да дам на този дискурс, няма да се старая да идентифицирам винаги позиции, теории, изследвания, течения на съвременния когнитивизъм. Ще пиша по-скоро, както ще се види, много „истории“ (мисловни експерименти в повествователна форма), които илюстрират някои проблеми.

Моите истории ще се отнасят в по-голямата си част до нещо доста подобно на това, което са емпиричните понятия за Кант: искам да кажа, че смятам да говоря за начина, по който говорим (1) за обекти или ситуации, за които е имало или може да има пряк опит (като „куче“, „стол“, „вървя“, „отивам на ресторант“, „изкачвам планина“); (2) за обекти и ситуации, за които не е имало опит, но би могло да го има (като броненосеца или извършването на операция на апандисит); (3) за обекти и ситуации, за които със сигурност някой е имал опит, но ние вече не бихме могли да го имаме, и за които все пак Общността ни предава достатъчни инструкции, за да говорим за тях така, сякаш сме имали опит (като динозавъра или австралопитека).

Разглеждането на подобни елементарни явления от семиотична гледна точка поставя преди всичко един предварителен въпрос: има ли смисъл да се говори за перцептивен семиозис?