Елизабет Адлър
Всичко или нищо (7)

Глава 7

Седмица по-късно все още нямаше и следа от Лори Мартин. Детектив Балуърт мислеше, че този случай ще го подлуди.

— Триста дяволи! — каза той — или, дори да не бяха точно тези, думите му имаха същото значение — докато крачеше раздразнено по белия килим в жилището на Лори Мартин, което оглеждаха поне за стотен път, и оставяше кални следи седемнайсети размер. — Доказателствата срещу Стив Малърд са все повече. Имаме всичко, с изключение на тялото.

Помощникът му, детектив Памела Пауърс — наричана с любов Пами от приятелите си, Пау!, с интонация, включваща удивителния знак, от колегите си от полицейското управление в Ла Хола или Нахаканата заради начина, по който се издигаше в службата — смръщи вежди.

— Искаш да кажеш, че това е дело на някой извратен крадец на трупове? — Устните й се свиха и изразиха презрение. — Не, не съм съгласна. Сър — добави тя, за да отдаде дължимото на факта, че Балуърт беше по-старши от нея. Решително намести червената си коса под шапката и изправи широките си рамене. — Онзи е виновен, стопроцентово виновен.

Балуърт я изгледа замислено. Понякога типичното женско мислене пречеше на Пами да разсъждава трезво.

— Четеш прекалено много детективски романи, Пауърс — каза той остро и малко кисело. — И все пак, къде остава малкият проблем с трупа?

— Ще го намерим, можеш да се обзаложиш на това. Той ще направи грешка и ще ни заведе при него. Нервен е като плъх, хванат в капан. Имай ми доверие… Сър.

Балуърт въздъхна. Екипът му беше претършувал апартамента на Лори толкова старателно, все едно беше минал с гъст гребен навсякъде — всеки косъм, всяко парченце тъкан, всеки отпечатък бяха събрани. Нищо. Освен онова, което принадлежеше на самата Лори Мартин. Можеше да се предположи, че не е канила никого вкъщи. Със сигурност не беше канила Стив Малърд в дома си. Но Балуърт искаше да провери още един път всичко сам. Обикновено правеше така, когато беше много ядосан и много разочарован едновременно. Просто не можеше да повярва, че ще си останат с празни ръце. Че няма нищо тук, дори може би толкова очевидно, че търсещото око го пропуска незабелязано. Но нямаха такъв късмет.

Лори Мартин е живяла тихо и спокойно. Очевидно работата й е била добра. В неделя винаги посещавала местната църква.

Но Балуърт вече разполагаше с доста дебело досие както за Лори, така и за Стив Малърд Бяха се намерили свидетели, които твърдяха, че са ги видели да пият заедно и да вечерят в различни ресторанти, както и да се возят в нейния автомобил. Имаше съобщения от Стив на телефонния секретар в дома на Лори, който беше от стария вид с обикновена лента, но който явно не е искала да изхвърли. Всъщност изглеждаше, че Лори е нямала личен живот — единствените съобщения бяха от Стив Малърд. Невинни съобщения като: „Ще се видим утре в шест“. И: „Започвам да ставам нетърпелив, моля те, върни се при мен“. И: „Ще бъда там в седем, по-добре тази вечер аз да те изведа“.

Тези съобщения можеха да бъдат интерпретирани по два различни начина. На Балуърт му звучаха заплашително. Имаше достатъчно обстоятелства и съвпадения, за да бъде заведено дело срещу Стив. Изглеждаше, че той е тичал след нея, а тя го е отблъснала. Също като помощника си, Балуърт вярваше, че Стив Малърд е убил Лори Мартин в пристъп на ревност.

Но не можеха да направят нищо, докато не намерят трупа.