Елизабет Адлър
Всичко или нищо (57)

Глава 57

Воят на сирените на пожарните коли, които идваха да ги спасят, беше най-прекрасният звук, който Марла беше чувала през целия си живот. А видът на смелите мъже, които се спускаха надолу по скалата към тях, закрепени с въжета към съоръженията, поставени близо до ръба на скалата, й се струваше истинско чудо. Тя пусна ръката на Ал и хвана тази на спасителя си, заплака високо, отпуснала глава на рамото му, после му се извини, че е направила това, а той й каза да не се тревожи, а просто да се наплаче, защото той вероятно би направил същото, ако изпадне в подобно положение.

И така, малко по-късно, ожулена и наранена на много места, като пребита, Марла седеше, и все още хлипаше, в линейката, която ги караше към най-близката болница. Ал, чието рамо беше временно обездвижено, беше по-лошо наранен и от множеството драскотини по лицето и тялото му струеше кръв. Но, както обикновено, той говореше по клетъчния телефон. Този път — с Балуърт, на когото обясняваше какво се е случило. Накрая го помоли да не огласяват факта, че са ги спасили.

— За да приеме Лори, че най-сетне сте мъртви и е приключила с вас — каза Балуърт, за да потвърди, че е разбрал. Ал беше готов да се обзаложи, че на лицето му грее широка усмивка.

— Да, по този начин тя ще се чувства свободна да се държи нормално и да продължи с „работата си“.

— И тогава ние ще я пипнем — продължи Балуърт вместо него. — Междувременно проверяваме всички търговци на коли на старо. Но все още не сме открили нищо.

— Ще откриете — каза уверено Ал.

— Слушай, шегата настрана, добре ли сте вие двамата?

Ал погледна Марла, която продължаваше тихичко да плаче.

— Да, добре сме, като се изключи фактът, че сега тя може би мисли да се омъжи за ортодонта, който ще й предложи повече спокойствие и сигурност.

— Това не е лош избор, приятелю — Балуърт се смееше, когато остави телефонната слушалка.

Тази вечер Лори беше решила да се поглези с бутилка скъпа и качествена текила. Текилата й се стори с още по-добър вкус, когато започнаха новините в единайсет часа. Отпи още една щедра глътка от бутилката, избута Клайд от скута си и наведе нетърпеливо тяло напред към телевизора, докато говорителят, с извънредно сериозно лице, съобщаваше за катастрофата, станала на шосе №1 близо до „Биг Сар“. Дори предложиха кадри, на които в дъното на бездната се виждаше разбитият „Корвет“. Мъже от пожарната команда, облечени в жълти гащеризони, правеха всичко възможно да извадят колата горе.

— Знае се, че в автомобила по време на катастрофата е имало двама души — с тези думи говорителят завърши репортажа.

С усмивка на устни, Лори извика Клайд отново в скута си. Прегърна го и отиде с него в грозната малка кухничка. Все така усмихната, тя го нахрани с хамбургер. Стоеше и с радост го гледаше как поглъща хамбургера само на две глътки. После го взе в скута си и го вчесва дотогава, докато козината му заблестя. Той се сгуши в нея, като се усмихваше доволно.

— Е, мъничкият ми, сега сме само двамата — ти и аз — както преди. Бони и Клайд. И ще стигнем до края, ще успеем — каза тя, изпълнена с радост.