Елизабет Адлър
Всичко или нищо (45)

Глава 45

Лори откри, че нямаше никакъв проблем да се направи бомба и да се изпрати като пратка. Всъщност беше дори по-лесно, отколкото да научиш уроците си по физика например. Проблем беше обаче да крие самоличността си, докато купува необходимите й неща: частите, детонатора и пластичния експлозив, дори картона, в който щеше да завие миниатюрната бомба. Пликът трябваше да я притиска плътно, защото точно този натиск щеше да предпази бомбата от избухване. Щом пликът бъде отворен и натискът — отстранен, човекът, който я държеше, щеше да види лицето на смъртта.

А смъртта й се виждаше дори прекалено благоприятна възможност за Бо Хармън.

Беше сигурна, че никой, по никакъв начин, няма да може да свърже писмото бомба с Марая Джоузеф или с Бони Хармън, но въпреки това взе всички възможни предпазни мерки, като купи всичко, което й беше необходимо, от магазини на цели мили разстояние от Оукланд и никога две неща от един и същ магазин.

Изпоти се доста, докато сглоби всичко. Беше си сложила хирургически ръкавици, за да не остави отпечатъци. Страхуваше се, като неопитна в тази област, че бомбата може да гръмне в ръцете й. Исусе, работата никак не беше лесна, човек наистина трябва да има стоманени нерви, но нали цял живот тя се гордееше именно с това. Само че никога досега не я е грозяла опасност, не е била заплашвана. И наистина щеше да бъде ирония на съдбата, ако трепнеше точно в този момент.

Смееше се, докато седеше до масата от светъл дъб в апартамента си. Клайд седеше на стола от другата страна на масата и с интерес гледаше как тя сглобява бомбата и притиска от двете й страни картона. Следващото, което направи, беше да напише името и адреса на Бо Хармън на плътния кафяв плик и да залепи марката. Надяваше се, че пратката няма да предизвика подозрения у него. Все пак той не получаваше бомби всеки ден и не знаеше, че има от какво да се страхува. За всеки случай, за да премахне всякакво съмнение, залепи отгоре марка на „Нюман Маркъс“, Най-накрая постави изобретението си в плика, увери се, че е стегнато добре и не може да се помръдне, после запечата плика и го обви с дебело цветно тиксо.

Отиде с колата си до пощата в Сан Франциско, далеч от дома си, за да го претеглят. Пощенският чиновник отбеляза, че пратката е прекалено тежка за размера, който има, но не отвори плика.

Лори излезе бързо и с усмивка от пощата. Толкова лесно беше да повикаш смъртта.