Елизабет Адлър
Всичко или нищо (34)

Глава 34

Джими беше различен от момчетата тийнейджъри, които тя познаваше. По-възрастен, секси, знаеше как да завладее едно момиче. За нея той беше неустоим. За нещастие, както осъзна по-късно, той беше такъв и за много други жени.

Баща й се опита да я спре. Но тя знаеше, че ще стане така, и беше направила предварително плановете си. Имаше нужда от пари, защото, господ й е свидетел, Джими нямаше никакви. А и трябваше да се отърве от семейството си. Реши да повреди спирачките. Катастрофата беше особено зрелищна, показаха я по новините на всички програми. Колата се удари в преградата, разделяща двете платна на магистралата, и се преобърна няколко пъти. Когато се спря, беше почти сплескана, както и родителите й вътре.

На погребението присъстваха всички от църковното паство, хора, които ги бяха познавали през целия им живот, съседите им, приятелите им. Бони усещаше тяхната враждебност, сдържания гняв, който сякаш изгаряше тила й, докато тя стоеше със сведена над гроба глава. Но тя пет пари не даваше. Наследи каквото имаше за наследяване — малката къща, която веднага продаде, и две хиляди долара, държани до този момент в банката.

Тя и Джими прекараха две седмици на Бахамските острови, купиха си нови дрехи, залагаха в казината, прекарваха си добре. Тя никога вече не се върна в Гейнсвил.

Джими нае къща близо до базата, но рядко си беше у дома. Струваше й се, че вечно е дежурен, и започна да се оплаква, че той работи толкова много. Не живееха около парка, където бяха повечето къщи на служещите във флота. Тяхната къща беше единствената, разположена в просека в гората, встрани от другите.

На Бони не й харесваше. Беше самотна дори с Клайд за компания. И беше отегчена до смърт. Ходеше на пазар с „Буика“, винаги придружавана от малкото черно кученце с червената панделка. Хората се спираха, за да я поздравят и да кажат колко хубаво е кученцето й, да побъбрят, за да мине по-лесно времето им, но тя нямаше приятели. Имаше само Джими, а Джими, както се оказа, не беше добър съпруг.

Откри истината, когато спря в заведението в Пенсакола, където предлагаха пиле на грил, скара и напитки. Заприказва се с барманката — млада жена, на нейната възраст, на име Венера Нобъл.

— Познавам всички в областта, как така не съм те виждала преди? — запита Венера и й подаде леденостудена бира.

— Аз съм нова. Отскоро съм тук. — Бони огледа отегчено другата жена. Беше привлекателна, с хубаво тяло, секси в черната рокля с дълбоко изрязано деколте, която прилепваше по тялото й като втора кожа.

— Познаваш ли Джими Виктър? — запита Бони, след като бяха разменени няколко приятни безсъдържателни фрази.

Венера изви очи към тавана.

— Бих казала. Той идва тук почти всяка вечер. И то всяка седмица с различна жена. Той май е мъж, който наистина обича жените.

Бони ококори очи и изпусна дълбоко въздух, което прозвуча като съскане.

— Господи, да не би да казах нещо погрешно? — запита Венера, шокирана. — Той да не би да е твоят приятел?

Но Бони не й обърна никакво внимание повече. Излезе веднага от бара, купи си черна рокля с дълбоко деколте като тази на Венера и отиде да потанцува. Прекара нощта с мъж, когото просто забърса някъде, и откри, че й харесва. Като при всичко друго, щом веднъж вземеш решение, ти е по-лесно, каза си тя. Беше й наистина много лесно да си намира любовници — мъжете всичките са еднакви, прекалено нетърпеливи даже. Преследваха я като кучета.

Сега, седнала във влака, пътуващ на север, обратно към Сан Франциско, Лори се засмя. Последният й любовник наистина я беше преследвал като куче. И умря като такова.

След погребението на „Джими“ тя подкара „Буика“ на запад. И стигна толкова далеч, колкото можа, преди да й се свърши бензинът. В малко градче някъде в Южна Каролина. Спря точно пред аптеката и купи кутия боя за коса. После отиде в „Макдоналдс“, където си поръча голяма пица. И една по-малка за Клайд. Изядоха ги, седнали на предната седалка на колата, после си взеха стая в мотела. На следващата сутрин тя излезе от стаята с огненочервена коса и продължи да кара безцелно на запад, към Калифорния, макар още да не беше осъзнала, че иска да отиде там.